Елин Пелин - Гераците

Гераците

 

В селото най-заможният е дядо Йордан Герака. Семейството му е многолюдно – има трима синове с три снахи. Символ на гераците е големият бор, израсъл на двора. В дома му има двама млади ратаи и дядо Матей Маргалака, самотна душица, останала без семейство и имот. Дядо Йордан държи кръчмата в селото, докато синовете му се занимават с полската работа. Негов помощник в кръчмата е баба Марга. Тя, също като него, има весело сърце и търговска душа. „Дядо Йордан беше главата, баба Марга – душата на кръчмата“. В продължение на 40 години тя е вършела своята работа, без значение какви грижи имала. Тя била и онази, която мъмрела снахите си и разтуряла кавгите. Всичко свършило с нейната смърт. Самият дядо Йордан „отпуснал юздите“ и „В къщи изпълзяха като змии… сръдни, недоразумения, крамоли и отровиха мекия домашен покой…“ Строгата дума на дядо Йордан нищо не значи вече. Докато Божан и Петър (най-големият и средният брат) се занимават с полето, то Божаница и Петровица са в непрестанни конфликти, въвличайки и Елка, жената на Павел, който от години е на служба и все не е връща. Единствено Йовка, дъщерята на Божан и Божаница, изпитва съжаление към нея. Павел удължава умишлено службата си, почти не си идва вкъщи и постоянно заплашва, че ще се самоубие, ако баща му не му прати пари. Елка за кратко живее с него в града, но той я отпраща. В това време в дома на гераците разприте нарастват, напрежението, а дядо Йордан иска всичко да е както преди и да не се делят. От децата, най-много страда сина на Елка, Захаринчо, който си пати от децата на Божаница и Петровица и единствена защита намира при дядо си – „те скоро и дяда ти ще бият.“ Божаница е най-зла от всички – пие ракия и се преструва на болна. Кара Йовка да я прикрива – тя е грозна като майка си, но има меко сърце. Често припада, когато се стигне до кавги с Елка. Колкото до самата Елка, тя никога на никого не отвръща и мълчаливо търпи всичко. От хората е получила единствено тяхното съжаление. Старият герак прекарва много от времето си в кръчмата, заради което тръгват слухове, че там е заровено неговото съкровище. Божан редовно идва с повод и без повод да оглежда кръчмата за скривалището. През лятото Павел се завръща неочаквано. Дядо Йордан не може да намери думи, а Елка – да го погледне. За Павел обаче жена му е станала чужда и той я гледа студено, като чужда. Вечерта Елка иска да го целуне, докато той се прави на заспал, а той е отблъсва от себе си: „…какво си се разглезила!“ Ненавистта се насочва към Павел. Божан е студен, докато Петър постоянно го води из кръчмите да го черпи. След подобен пиянски запой, Павел насилва жена си същата вечер и я заразява със срамна болест. Павел скучае и се разхожда, дразни се, когато децата го разпитват за града. Моли баща си да му даде пет хиляди, за да започне свой бизнес, но това обижда стария герак. В един дъждовен ден Павел получава писмо от непозната жена, която го заплашва да не се връща, ако не носи пари. Идва внезапно дядо Йордан и казва, че са го обрали. Петър напада Божан, обвинявайки го, че от години ламти за златото на баща си – 500 златни монети, скрити в дупка в кръчмата. Идва кметът, разпитва стария герак, а той решава да прокълне синовете си в църквата. Павел си заминава, след като и той е бил един от заподозрените за кражбата, а и животът у дома става съвсем непоносим. Дядо Йордан си седи само в кръчмата, а храна му носят Елка или Захаринчо. В това време болестта на Елка ѝ пие силите и тя пада на легло. Петър иска да я заведе в болница, но тя отказва. Болестта я кара да си фантазира за един друг Павел, добър и мил, какъвто никога не е срещала. Не може и да спи и има чувството, че е жива заровена. Една нощ се разразява буря и тя тръгва, следвана от дядо Маргалан, който единствен я вижда. Отива при бента да се самоубие, но той я спира. Зимата тя умира. Остава да живее с дядо Йордан и дядо Маргалан, докато навършва осем и друга зима Петър го води в града да му намери работа. Пролетта дядо Йордан напълно грохва и дядо Маргалан го вижда „съвсем изстинал“ на припек пред кръчмата.