Иван Вазов - Немили-недраги

Браила. Декември. Кръчмата на Знаменосеца – Странджата. Място, където се събират българските мигранти, някога участвали в боевете за освобождението на България, а днес – политически престъпници, избягали затворници и просяци, всички попадащи под общото наименование „хъшове“. От всички се отличава Странджата – „…бледолик, болнав, сух като скелет човек…“. Той се грижи за своите, никого не остава гладен и не печели нищо от кръчмата си. Именно от него е привлечено новото момче в тяхната компания – Бръчков. Той е напуснал семейството си и е избягал. Пише стихове, но е твърде горд, за да проси храна или да краде. Пред хъшовете има два избора – да умрат от глад в чужда страна или да се хвърлят в бой за родината – затова и разговорите им са насочени към това кой-какви чети и къде ги събира, за да се включат в тях. Те пеят, вилнеят, викат, а румънците смятат, че това е просто пиянството им.

Още на следващия ден Бръчков губи всичките си пари на игра с Македонски. На обяд Странджата нагощава всички с фасул и държи известната си реч, която завършва със „Станахме баби…“ и „Да живей България!...“ Всички започват да пеят, а след това Владиков предлага да изиграят пиеса, за да съберат пари за оръжия. Разпределят си ролите за "Изгубена Станка“. Бръчков играе Станка, а Македонски се вживява в ролята си на хайдутин. Вечерта харчат парите от представлението за пиене, а „Султан Абдул Азис беше спасен.“

След две седмици хъшовете се изпокриват, а Странджата тежко заболява. Сред всички негови познати, единствено Бръчков остава да се грижи за него. Странджата му завещава всичко, което има – съдовете в кръчмата и парче от знаме. След два дни умира, а Бръчков единствен го изпровожда до гроба.

Бръчков тръгва да се скита из Браила. Хаджията му дава идея да продаде дрехите си. Двамата остават няколко дни в един хан, но парите им свършват. Хаджията го залавят, а Бръчков пак започва да се скита. Решава да продаде стиховете си на някой богаташ, но като вижда какво е отношението към него, захвърля ги и отива да се удави в Дунава. Там среща Владиков. Той го прибира при себе си. Живеят заедно две седмици, докато идва Македонски, обира Владиков през нощта, преструвайки се на невинен, продава всичките му дрехи и купува с парите оръжие.

Има събраните у Владиков. Събира се нова чета и някой трябва да се прехвърли в България, в Русчук, където е Левски. Първо искат да пратят Бръчков, но после с тази работа се захваща Македонски, който е бил там много пъти. На 20 февруари посред нощ Македонски тръгва. Налага му се да убие един влах, за да не го издаде и да се прехвърли на турския бряг. Караулът там също го изпуска. Отива при баба Тонка и се среща с Левски. Дава му писмо и получава писмо.

На събранието на Владиков идва полиция да арестува Бръчков по обвинение в кражба. Владиков отива с него и, както предполага, Бръчков се оказва невинен. Македонски пък намира много пари тъкмо в момент, когато са им най-необходими. Хъшовете искат да ги разделят помежду си.

След това събитията се прехвърлят напред при разговора между богаташи. Те си спомнят за тези българи, които са осъдени на петгодишен затвор за разбиването на Петресковата каса – Бръчков, Владиков, Хаджият и Бебровски. Владиков успява да избяга след три години. Леката присъда дължат на добрия си адвокат – самият Ботев. Единствено Македонски не са успели да заловят, макар той да е най-важният участник в кражбата.

Войната започва, минават четири месеца. Всички са на фронта. Всички хъшове умират с изключение на Македонски, който губи ръката си и в освободена България мете канцелария и „малодушно трепери сега пред гласа на грубия писар…“