Виктор Юго - Клетниците

Жан Валжан се връща в родния си град, но вестта, че е каторжник пристига преди него. Никой не го приема, дори да има пари, освен местния свещеник. Той се отнася човечно към него и дори си затваря очите, когато Жан Валжан краде свербъните му прибори и свещници. Когато залавян Жан Валжан с тях и го водят при енорийския свещеник, той казва, че му ги е дал. Тази случка променя живота на Жан Валжан.

Фантин има нещастието да се роди красива. Нещастие се оказва, тъй като нейната любов, подобно на много други изостанали студени, я изоставя тъкмо когато тя забременява. Жавер е от богато семейство, което вече му е избрало съпруга. Без извинения и съжаления, Жавер изоставя Фантин. Неспоуките обаче тепърва предстоят. След като ражда Козет, Фантин преживява известно време, но щом навършва 4, тя разбира, че трябва да е остави в ръцете на други хора, за да може тя да работи.

Фантин напуска Париж и по пътя спира на един хан. Там среща жената на ханджията Теанардие. Тя има две малки момиченца на възрастта на Козет. Оставя детето си и обещава да им плаща. Отива да работи в родни си град в новата фабрика. Нещата вървят добре в началото, но една зла спелтница научава, че Фантин има незаконно родено дете. Жените във фабриката заплитат интрига, уволняват Фантин и ѝ казват, че сам кметът я освобождава. По това време кмет е Жан Валжан. Той е най-добрият кмет, когото градът е познавал. Случва се така, че пътят му се пресича с този на Жавер.

Жавер има съмнения дали пред него е легендарният Жан Валжан, тъй като на младини е бил надзирател в каторгата му. По същото време тръгва слух, че Жан Валжан е заловен. Това се оказва просто човек, който много прилича на него. Жан Валжан първо си казва, че това е съдба и трябва да се остави на течението, но в крайна сметка отива на съдебния процес, разкрива се и се предава. Той бива отново пратен на каторга, но докато го качват на кораба, той инсценира смъртта си и изчезва.

В същото време Фантин минава от работа на работа, а издръжката на Козет става все по скъпа. Опитвайки се да измъкнат повече пари от майката, Теанардие измисля какво ли не, включително и болести на Козет, докато в действителност Козет е станала прислужница в хана. Тя е невероятно слаба, изплашена и погрозняла от живота, който води. Дрехите ѝ са скъсани, спи на студено и мръсно. Заради обстоятелствата, Фантин се разделя с двата си предни зъба, както и с достойнството си – става проститутка. Тъкмо когато мисли, че няма къде повече да падне, тя среща Жавер. През една зима тя напада мъж, който я обижда и вместо него, вкарват нея в затвора. Жавер познава Фантин, но я обижда и унижава. Единствен за нея се застъпва Жан Валжан (по това време той още е кмет на града). Когато спасява Фантин, той я води в дома си, тя тежко заболява от туберкулозата, която е носила през цялото време. Бълнува непрестанно за дъщеря си. Жан Валжан пише на Теанардие да върнат момичето, той иска пари, Жан Валжан му праща, а Теанардие вижда новата си дойна крава. В крайна сметка, Фантин умира преди да срещне дъщеря си, в изтъпление, тъй като същия ден Жавер идва да арестува Жан Валжан и да го отведе, а тя смята, че е дошъл за нея.

След като Жан Валжан бяга от каторгата, той е вече остарял доста. Преоблича се като богат господин и отива в хана на Теанардие да изпълни последната воля на Фантин. Отвежда момичето, макар и с мъка, и му дава всичко, за което е мечтало.

Минават години и Жан Валжан отново сменя името си и заживява като баща на Козет. Изплъзва се от лапите на закона за сетен път и взима името на един старец, на когото е спасил живота в миналото. Козет се разхубавява и привлича вниманието на Мариус.

Мариус е син на бивш роялист. Неговия дядо обаче прави всичко възможно да скъса връзката с неговия баща и дори сам се представя за баща му. Мариус се среща с баща си на смъртния му одър и внезапно развива интерес към него. Научава, че е бил велик човек, барон, но титлата му не е била призната от новата власт. Мариус се пали по това забранено от закона движение, става роялист и въстава срещу дядо си. Дяодото го гони и Мариус отива да живее без каквито и да е средства в Париж. Там, разхождайки се в обществения парк, вижда Козет и нейния „баща“. Влюбва се веднага в нея. Идва да я види често, но изведнъж тя престава да посещава парка.

Жан Валжан е забелязал интереса на Мариус и веднага е сменил жилището им, мислейки си, че властта отново го е настигнала.

Тенардие също е в града. Той е загубил хана и сега с жена му живеят мизерно. Родили са им се още деца (едно от които Гаврош), но живеят главно с двете си големи дъщери, които ползват, за да взимат пари от хората с меки сърца. Така случайно попадат на Жан Валжан. Той и Козет раздават пари на нуждаещите си. Тенардие го познава и решава пак да започне да го изнудва, но Жан Валжан му се изплъзва, тъй като Тенардие е следен от Жавер.

Морис, който живее в съседната на Тенардие стая, разбира неохотно, че мъжът, спасил някога баща му, е същият онзи Тенардие и му дължи услуга. Затова се и сближава с голямата му дъщеря, която пък се влюбва в него.

Въпреки че не може да я понася, Морис узнава от нея къде е Козет и започва да я посещава. Оказва се, че тя също има чувства към него. Скоро обаче Жан Валжан иска двамата да заминат за Англия. Морис няма пари, за да ги последва и сърцето му се къса.

На фона на всичко това, започва революция в Париж. Морис решава да се жертва и да умре. Пише писмо до Козет, прощава се с нея, но писмото попада в ръцете на Жан Валжан. Той се преоблича и отива на барикадата да спаси Морис. Там именно умира Гаврош и то геройски – събирайки патрони за своите.

Морис е ранен, умира, в безсъзнание е, когато Жан Валжан слиза в подземията с него и върви километри, преди да излезе на повърхността. Помага му Тенардие, но без да го познае. Тенардие му отключва шахтата не за друго, ами за да подлъже полицаят, който го следва – Жавер.

Жавер познава Жан Валжан, но последният го уговаря да остави Морис на дядо му, а след това той ще го последва в ареста. Жавер се съгласява. Водят Морис на дядо му, а после Жан Валжан отива в дома си да се сбогува с Козет, но тогава Жавер изчезва с каляската. Отива при реката и се самоубива при водовъртежа, тъй като по-рано Жан Валжан е пощадил живота му и не го е убил, а Жавер не може да преглътен, че му дължи толкова и трябва да го предаде на властта.

Морис е смъртно ранен, но оживява. Възстановява се. Жан Валжан и Козет го навещават всеки ден. Дядото разбира за любовта му и се съгласява на брака им. Двамата се женя и скоро Жан Валжан остава на заден план. Той постепенно се отдръпва от Козет, докато съвсем престава да я вижда, докато за Козет Морис е напълно достатъчен.

Един ден в дома на Морис идва Теанардие, предлагайки му да му разкрие голямата тайна на Жан Валжан. Жан Валжан обаче вече я е казал на Морис. Тогава Тенардие му казва онова, което не знае – че именно Жан Валжан го е спасил. Тогава Морис дава на Тенардие колкото пари иска и така откупва дълга на баща си. После взима Козет и отиват заедно в дома на Жан Валжан. Той умира. Мислел е, че няма да види никога Козет. Казва ѝ, че я обича и умира, гледайки към двата свещника на епископа, оставени на камината.