Христо Смирненски

В авангарда на литературното движение през първата половина на 20-те години стои поезията на Христо Смирненски – поезия, новаторска, най-едрото, най-значителното в исторически смисъл явления след Първата световна война.

Христо Смирненски е роден на 17 септември 1898 г. в Кукуш, занаятчийски и земеделски градец в Македония. Учи в Русия, а след това – в София. На училище тръгва рано.  Освен семейната среда върху оформянето на неговото съзнание влияят и историческите събития от онова време. Той е на пет години, когато избухва Илинденското въстание против националното робство и социалния гнет на полуфеодална Турция. Когато бил малък, той си съчинявал песнички за животни, а като по-голям проявява поетичната си дарба в хумористични закачки. През Междусъюзническата война (1913) Кукуш е изгорен. Населението се разбягва. Пристигнало в София, семейството на кукушкия сладкар Димитър Измирлиев изпитва всички тежки несгоди на бежанския живот. Христо се записва през 1913/14 учебна година в строителния отдел на Техническото училище. Димитър Измирлиев заема държавна служба – става разсилен в Дирекцията на железниците. Като ученик в Техническото училище – той вече е започнал литературната си дейност. През март 1915 г. печата за пръв път в хумористичния вестник „К’во да е” (бр. 167) с псевдоним Презам с две малки хуморески. Най-сериозните неща, печатани в него, са безспорно тия на Смирненски, които той помества с псевдоним Ведбал. Смирненски е един от основателите и редакторите на седмичното хумористично списание „Смях и сълзи”. Името Смирненски е получил, като е побългарил собствено си име Измерлиев. Към средата на май 1917 г. той постъпва юнкер във Военното училище. Не обичал военщината. В началото на 1918 г. Смирненски издава първата си книга с псевдоним Ведбал – „Разнокалибрени въздишки в стихове и проза”. В нея помества само малка част от онова, което е написал дотогава. Но с него става сериозна промяна. Той започва да се вглежда все по-внимателно и по-задълбочено в обществения живот. При Владая той се среща с мъката и величието на истинския народ. Смирненски е отвратен – отвратен от войната, отвратен от буржоазния строй, с който е свързана тя. Така под въздействието на всички тия събития, под влиянието на революционната действителност Смирненски се освобождава от някои буржоазни илюзии, в плен на които е бил през войната, и напуска веднага след Владайските събития Военното училище.

Първото му ярко революционно стихотворение, което прави впечатление на всички, е „Първи май”, печатано в „Червен смях” на първи май 1920 г. Става очевидно, че се е явил един мощен пролетарски поет, чиято поезия завладява с прекрасен музикален сих, с внушителни образи и дълбоко чувство. В стихотворението са изразени борческа воля и повелителният тон на работническата класа. Той сътрудничи на целия партиен комунистически печат.

В края на февруари 1922 г. излиза стихосбирката му „Да бъде ден!”. Впечатлението, което прави, е огромно. Революционната работническа класа има вече своя вдъхновител, комунистическата партия има своя мощен поет.

Въпреки усилената литературна дейност Смирненски живее при тежки условия, сиромашията е постоянният му спътник. От 1918 до 1921 г. той фигурира записан като студент с Юридическия факултет на Университета само с два заверени семестъра. Най-после поради лошия живот здравето му е разклатено от туберкулоза.

На 5 юни здравето на Смирненски неочаквано се влошава. Той бива пренесен в санаториума край Княжево. Няколко дни след това става фашисткият преврат (9 юни). Болният поет след в трескаво състояние събитията и въпреки болестта си се готви за бъдеща борба с реакцията. Но болестта надделява. На 18 юни в 6 и половина сутринта Христо Смирненски умира от милиарна туберкулоза.

 

Литературната дейност на Смирненски обхваща годините през Първата световна война (1915-1918) и след нея до 1923. В тая си кратка – едва осемгодишна – творческа дейност той остави извънредно богато художествено дело. През целия си живот той пише едновременно и стихове, и проза.

Още ранните му произведения го определят като поет високоталантлив, с будна и богата мисъл, с буйно творческо въображение, с дълбоко заеазително чувство.

Смирненски беше извънредно работоспособен и плодовит. За осем години той напечата около 500 стихотворения, от които повече то 400 са хумористични и сатирични. Хумор и лирична поезия у него вървят успоредно. Но в началото той пише повече хумористични работи. Първото му печатно произведение е хумористична проза. Първото му печатано стихотворение е хумористично. Още в това стихотворение, озаглавено „Злободневка”, той проявява своето будно обществено чувство, своя остър интерес към актуалното, към събитията на деня.

Интересуват го големите събития.

Това, което отличава Смирненски от тогавашните автори на патриотска поезия, е неговата чувствителна човешка и социална съвест, неговият хуманизъм, неговото по-дълбоко проникновение в световните събития. Макар и да смята – под влияние на националистическата великобългарска пропаганда, - че войната се води за освобождение, той никъде не я украсява. Напротив, чувства и разкрива всичките ѝ ужаси. Дори подчертава повече тъкмо ужасите ѝ.

Събитията през време на Първата световна война, жертвите и разрушенията на фронта, тежкият живот на народа в страната, грабежите на спекулантите и държавните органи, страданията – цялата тая сложна и жестока действителност изостря тънката наблюдателност на поета, тревожи и обогатява неговата мисъл и му разкрива отношения между класите, противоречията на интересите в обществото.

У Смирненски се засилва непрекъснато  критичното отношение към детайла, институтите, представителите на буржоазното общество и неговата държава. В светогледа му бързо проникват все повече и повече прогресивни елементи и още в предреволюционния период – и то твърде рано – поетът си изработва метод на реалист с критичен поглед за живота.

В своите хумористични стихове, в които засяга обществената действителност, Смирненски се показва като отличен наблюдател, като реалист, който, макар и да не вижда всичко, все пак посочва някои съществени, типични страни на живота, изобличава пороците на буржоазната действителност и се отнася подчертано критически към нея, като същевременно проявява топло съчувствие към народа. Много от рия реалистични стихотворения с критично-изобличителен характер са събрани от автора в първата му книга Разнокалибрени въздишки в стихове и проза (1918).

След катастрофата в българската обществена действителност поетът вижда да се разтваря още по-страшна бездна, която раздели бедни и богати. Когато страната е надвиснала над пропаст, една шепа банкери строят върху развалините своето егоистично благополучие.

Смирненски започва да чувства все по-осезателно основните пороци на буржоазното общество, макар и да не може все още да изрази с идейна яснота своите долавяния, макар и да не подозира в началото основната причина на злото. Това, което изпитва, е само първата степен на разочарованието, на болното сблъскване с тъмните страни на действителността, при което младият човек усеща, че нещо потиска неговия дух, но какво точно е, как може да се отстрани то и какво иде след него – той не знае.

Под влиянието на разрушителната война и на събитията в Русия талантливият и силно наблюдателен поет се развива бързо, расте духовно. И отрицателното отношение към тогавашната обществена действителност надделява. Макар – увлечен в общия тон на българската поезия – да възпява в началото войната, той след 2 години ще е почувствал, че „националните” идеали на българската буржоазия не могат да запълнят неговата душа, жадуваща нещо велико, нещо достойно „за чиста любов”, нещо, за което човек „с гордост на кръст да умре”. В света, в който живее, той не само не намира подобен идеал - напротив, той се чувства окован, тежки вериги свързват неговия дух, спират полета на мисълта, спъват някакво дело.

„Загледан в днешния ден” принадлежи към цяла група лирични стихотворения с интимни мотиви, характерни със своя изповеден характер. Но интимните настроения у Смирненски на свързани с погледа на поета за обществото, за обикновения свят на хората – те имат и известен обществен смисъл. Авторът често мисли за участта на хората, за човешката съдба, за смисъла на живота. Несъвършенството на тоя свят го настройва песимистично и той разсъждава върху него в романтичен дух. Това е стихотворението „Спомен” (Смях и сълзи, 1917).

Особено впечатление на младия поет комунист е направила идеята за прераждането (или както той се изразява, превъплътяването) на душата – и той я използва, за да осмее мистицизма остроумно в един весел фейлетон: „Писма от оня свят”.

Смирненски не беше теоретик, нито критик. Литературни статии не пишеше. Но той познаваше българската литература – миналата и особено съвременната, - добре известни му бяха и произведенията на чуждите писатели, разпространени по негово време у нас. И имаше отношение към авторите, които е чел. В своите фейлетони и бележки, в хумористичните стихотворения споменава най-различни писатели – с шеговити, духовити и леко иронични фрази, - пиния, които уважава, и с остри саркастично-критични изрази ония, които са на противонародни идейни или враждебни нему естетически позиции.

Анализът на неговото творчество изобщо показва, че светогледът му става все по-прогресивен и методът – все по-реалистичен, като обхваща по-дълбоко и по-съществени страни на действителността. Трябва ясно и определено да кажем, че на националистическите увлечения и не леките бохемски настроения – макар и да ги има у него – са характерни за предреволюционния период на развиващия се поет. Характерни за предреволюционния период на Смирненски са ония произведения, в които той отразява живота реалистично, отнася се към буржоазната действителност остро критически и проявява топло съчувствие към народа. Тия произведения изразяват основната тенденция на неговото развитие.

Още през 1918-1919 г., когато изпитва влиянието на символизма, Смирненски печата и произведения, които свидетелстват недвусмислено за революционния му развой – произведения по метод реалистичен, а по съдържание ясно насочени против империалистическата война и пропити от определено предчувствие за нов свят.

Под въздействието на революционната действителност той се развива бързо, стига комунистическите идеи и става певец на революционния пролетариат. Неговото творчество, чийто извор е бил винаги действителността, се посвещава изцяло на борбата за социализъм. Основен герой в него става работническата класа. Първото ярко произведение, в което тя присъства със своите идеали, със своята борческа воля, е „Първи май” (1920). Това не е зов за отпразнуване празника на труда – това е поетична прокламация, която възвестява, че е близък светлия час на победата на революцията, израз на вяра в тая победа. Пред нас е вече пролетарския поет.

Символизмът като школа беше в състояние на ликвидация. Отделни негови представители – ония, които бяха запазили известни връзки с народа – един след друг напускаха неговите позиции и преминаваха към революционни позиции и социална поезия. Критическият реализъм през време на войната беше почти заглъхнал, след нея продължи своето съществуване, но той бе намали своя обсег и своята дълбочина. Неговите представители бяха по-малобройни в сравнение с времето преди войните и не бяха тъй последователни в своето критично отношение. При това в новата революционна обстановка, когато работническата класа посягаше да вземе властта, критическият реализъм не можеше да изобрази новите сили, борците за реализъм – социалистическият. И той се яви. Първият негов представител стана именно Христо Смирненски.

Смирненски се оформя като революционен поет, като социалистически реалист и насочва своето творческо внимание не само към тежкото положение на народа, но и към неговите борби, към ролята му в историята. Герой на неговата поезия става работническата класа, влязла в решителен бой за нов свят на социална справедливост.

С творчеството на Смирненски започва вторият етап на развоя на пролетарската литература у нас, когато тя се разширява и задълбочава тематически, постиха висока художествен форма, става истинско голямо изкуство, като използва и доразвива творчески художествени похвати, средства на стила, езикови богатства, които е създала нашата литература в делото на най-големите творци. Смирненски усвоява редица от най-прогресивните идейно-творчески постижения на нашата дотогавашна литература и върху тях продължава да изгражда нова по форма и съдържание пролетарска литература. Нова и по метод.

Творчеството на Смирненски е отражение на нов исторически период – то е отражение на революционния подем на работническата класа у нас и в целия свят след Първата световна война. Основният герой – работникът, борецът-революционер, в поезията на Смирненски не е мечтаел, какъвто е в пролетарската литература преди войните, а непосредствен участник в пролетарската революция, завладян от нейния патос. Това е ентусиазираният, въстанал в оръжие в ръка борец против капитализма – за осъществяване на социализма.

С тънка наблюдателност, с дълбоко поетично чувство, с убедителен реализъм е отразена една действителност, която поражда протест в душата на читателя, Тик са отбелязани такива детайли в описанията, които говорят и за вярно психологично проникване, и за художествен такт у поета. Той умее с малко външни знаци и движения да разкрие вътрешните преживявания на своите герои, с малко черти да загатне цяла драма, която има социален смисъл.

В поезията на Смирненски се откроява грамадният, многоликият образ на масата. Чувства се нейната тежка стъпка, нейният страшен грохот. Той я рисува като бунтовна сила от величествени легиони, устремени със стихийна неудържимост към ясно съзната цел – да изградят нов свят.

Любими герои на Смирненски са предните борци, водачите на масата, презрели опасности и смърт и дали живота си за светлото бъдеще на света. Той ги дири, той ги открива навред – в историята на съвременността – от въстанието на римските гладиатори през Парижката комуна до Октомврийската революция: именити и безименни – от Спартак до Делеклюз, от Делеклюз до Христо Ботев, Карл Либкнехт, Роза Люксембурд и човека от народа Йохан. За него не е толкова важно де ще намери своите образи, в каква обстановка ще развие своите теми. Той е интернационалист. Неговите теми са международни. Освобождението на негови народ е свързано с борбата за освобождението на всички народи от икономическо робство. Оттук общите закони, общите идеали, общият смисъл и характер на самата борба. На тая почва изникват международните теми и образи у Смирненски.

Героичният подвид, борбата стои в центъра на неговата поезия. В борбата той вижда пълното разкриване на човешките сили, най-хубавата проява на човешкия дух, създаден не да търпи, а да руши окови.

Богато надарен, Смирненски създаде произведения от различни жанрове – стихове и проза, лирични и хумористично-сатирични стихотворения, разкази и фейлетони. За изключителната отзивчивост на поета към обществените факти и събития са документ не само наситените с толкова поезия и възторг стихове, посветени на революцията и на нейните герои, но и цялата негова хумористична поезия и цялата му художествена проза.

Смирненски изобличава често паразитния и нечист живот на синодалните и други лица в черквата. Упорита борба води той – чрез хумора – против цензурата и изобщо против ограниченията на печата, както и против  буржоазните журналисти. Особено саркастично иронизира глупавите надежди (или измислици) на българските буржоазни политици и вестникари за успехи на руската контрареволюция.

През всичкото време на своята литературна дейност Смирненски пише едновременно и стихове, и проза. Но в развия на нашата прогресивна литература той се наложи като лирик. В прозата си той се прояви най-вече като прекрасен фейлетонист.

Изобразявайки човека, Смирненски умее да отбележи същественото - да проникне в мислите, да предаде речта, да долови характерните жестове и физически черти така, с такива ярки детайли, че неговият физически и духовен образ да изпъкне релефно пред нас. Нему е ясна социалната природа на героя, - тя е изразена винаги в конкретни индивидуализирани прояви. Хумористичният образ у Смирненски е пластичен.

Прозаичните произведения на Смирненски се отличават с особена вътрешна идейно-емоционална обемност.

Най-голям дял от прозата на Смирненски съставляват фейлетоните, в които той се оформя като голям майстор, истински наследник на Ботев, Алеко Константинов и Георги Кирков. Най-голямата част от тях са изградени с материал от обществено-политическия живот – най-вече у нас, а често и в чужбина. Те са написани с политическа страст, с публицистична острота от ясни комунистически позиции.

В пламенните стихове на Смирненски и в поетичната му проза е изразено негово схващане за прекрасното в живота – това е борбата за освобождение от социално робство. Въплъщение  на прекрасното в живота, на естетическия идеал е борецът за нов свят, за социализъм. При изображението на революционните сили – колкото и трагични да са случаите – поезията на Смирненски ни ободрява със своя велик оптимизъм, със свелите перспективи, които разкрива.

Неговото литературно творчество остава като високохудожествен паметник, въплътил копнежите, идеалите на революционния пролетариат. Но с това, че беше изразител на идеалите на революционния пролетариат – на прогресивните идеали на епохата, - Смирненски стана изразител и на най-високите идеали на целия български трудещ се народ. Той се издигна до народен поет, до голям наш национален поет.