Димитър Талев - Гласовете ви чувам

Борис Глаушев заминава за О. (вероятно Охрид, тъй като е на територията на Македония), където става учител, но всъщност е важна фигура в местния комитет. Майка му и баща му остават в Преспа, където се грижат за внучето си – Борко. В О. Борис се запознава с гъркинята Ангелика – млада, красива, която също се влюбва в него, ала всички в семейството ѝ са против тяхната връзка, от една страна, защото Борис е българин, т. е. изконен враг, а от друга страна, двамата братя на Ангелика са в гръцкия комитет. Борис е отседнал на отсрещната страна на улицата при една гъркиня – Фотина, женена за българина, която останалите гърци и до днес мразят (това бъдеще Борис и Ангелика виждат за нея в бъдеще).

По селата тръгват две дружини, водени от един български войвода и един сръбски. Сърбите започват да се заселват по селата и принуждават хората да сменят идентичността си. Сърбия има много пари, строи свое училище в О. и своя църква. Вместо хората да се обединят и да се борят срещу турската власт, те воюват и се избиват помежду си.

Бащата на Ангелика скоро разбира, че се е влюбила в младия българин, но въпреки това той се бои, че синовете му могат да научат. За тайната на Ангелика досега е знаела само нейната болна баба, с която споделят една стая. Старият твърде много обича дъщеря си, но също така ѝ е много ядосан. Той ѝ нарежда да прекрати всякакви отношения с Борис, но те вече са били интимни и по своему – женени.

Така се случва, че заради кланетата по селата, комитетът се събира и решава да избие властните гърци в О., в това число и братята на Ангелика. Единият от тях е ранен сериозно, другият оцелява, ала Ангелика отива сама в стаята на Борис да намери отговори. Той ѝ признава, че е дал съгласието си братята ѝ да бъдат убити и че не може да се дели от комитета. Тя го моли повече да не я докосва, сбогува се, прибира се вкъщи и се самоубива, като си пробожда сърцето с нож.

Покрусен от загубата, само след седмица Борис заминава с четите. Веднъж попадат на обсада от турци, предадени от сръбската чета. Турците настъпват на всички страни, но малцина от българските четници остават да се борят с тях, защото те са отишли да умрат, не да бягат. Борис остава с тях. Една бомба се взривява и се носи вест, че е умрял, но той оживява и го пращат по канала в България да се лекува.