След
смъртта на Агамемнон, Електра е станала слугиня в двореца на майка си, а Орест
е бил прогонен, за да умре, но отраства в дома на Пилад и той става негов верен
другар.
Орест
отива на гроба на баща си, където се заклева да отмъсти за смъртта му. Като
доказателство, отрязва част от косата си и я слага върху надгробната плоча.
След него идва Електра, която вижда кичура и забелязва, че цветът много прилича
на нейната коса, а стъпките в пясъка – на нейните. Така в нея се засажда подозрението,
че брат ѝ е още жив.
Орест
и Електра се срещат и отправят молитва към баща си и боговете за справедливо
наказание. Научават, че Клитемнестра е сънувала пророчески сън, в който ражда
земя, а змията я захапва за гърдата и смуче от кръвта ѝ. Така тя разбира, че нейната
смърт ще дойде от собствения ѝ син.
Орест
и Пилад се отправят към двореца. Там искат да се срещнат с Егист, за да му
съобщят, че Орест е мъртъв, т. е. Орест се преоблича и преструва на вестител.
Егист и Клитемнестра не могат да скрият радостта си от тази новина и когато
Орест остава сам с Егист, посича го с меча си, а после – и собствената си
майка. В момента, в който ги убива, след Орест тръгват ериниите като наказание.
Хоефорите
– „Приносителки на надгробно възлияние“
Няма коментари:
Публикуване на коментар