Йордан Радичков - Новели

Привързаният балон

Веднъж над видинско се появил огромен военен балон от коприна, пълен с хелий. Като го видели хората от селото, над което прелитал, хванали се за пушките и турските пищови и започнали да стрелят по него, подмамени от мисълта какво могат да направят с него. Балонът обаче като че ли бил жив, тръгнал нататък, те – след него. Много скоро в гонката се включило и съседното село, което с нищо не отстъпвало на първото и също искало балона. В крайна сметка, подобно на гигантски звяр, балонът бил свален от полиция, която също го видяла отдалеч и препускала на коне да го стигне. Като го видели издишащ на едно било, хората от двете села изпитали съжаление към балона.

 

Дърворезачка

(Йордан Радичков разказва от свое име – дори в новелата се среща два пъти с Емилиян Станев).

Веднъж на Радичков му се разлавя телевизора и той се обажда да му го поправят. Идват две момчета, много приятни и приказливи – детето на Радичков им краде клещите, а те му взимат заешкото краче. След час идват истинските техници и всички разбират, че момчетата са били измамници и че са изпразнили телевизора на Радичков, задигайки му всички лампи и оставяйки му само две жици (по онова време телевизорите са работели с лампи). В крайна сметка Радичков гони истинските техници и жената, която е приела обаждането му, но съмнението остава.

Следващата странност е едно куче, много унило, също като човек, което на няколко дни се появява пред психодиспансера. Вътре единственият забележителен човек вика „Кукуригу!“ на децата и дори се опитва да избяга.

Момчетата-техници се появяват още веднъж с две червени шапки и исткат автограф от Радичков за разказа му „Кожения пъпеш“. Този разказ е важен, тъй като всички следи, които оставят момчетата имат формата на кожен пъпеш – има го по инструментите им, а по-късно се появяват и по вратовете на хората.

Радичков отива на гости и е впечатлен от стъклените глобуси на своя домакин. Като отиват в дома на майстора на глобусите, там виждат нещо странно – един голям светлодиод, който изгасва, и две червени шапки, които излизат от самосебе си. След тази случка той никога не вижда момчетата, но на тяхно място идват двама мъже с едноа дърворезачка. Те не взимат пари, искат да им се плаща само с царевица.

Като отива на село, Радичков чува момчетата – те били в селото и Софрона, едно момиче, познато на Радичков, ги взело за вампири заради червения конец на зъбите, и ги измамило. Те дошли на седянка, Софрона се изплашила и тръгнала за вкъщи, но те я вързали с въже за кръста, за да се върне. Софрона обаче вързлаа въжето за бодливия коч и те, като почнали да дърпат, го ядосали и той ги подгонил. Тогава изчезнали от селото. Другот любопитно било, че същото куче, се мяркало на село и както там, така и в града при появата му къртиците сами излизали и лягали по гръб.

Като се връща в града, Радичков следи всяка крачка на мъжете с дърворезачката. Те хитро отиват да режат дърва в дома му като правят така, че новата антена на неговия съсед да падне в момента, в който си взимат клещите от сина на Радичков. Въпреки това детето успява да открадне друго от тях, което също има знак на кожен пъпеш. Друг съсед на Радичков, наречен Фланеления чорап, защото редовно забравя къде живее, губи най-ценната си облигация, докато я показва на двамата мъже.

Интересното за хората, които имат елипса на врата си, като следа от ухапване, стават по-свободни и щастливи.

Последният път, в който двамата мъже с дърворезачката се появяват, е отново на село. Там те режат дървата на Софрона и тя им показват как да пукат пуканки, което ги удивлява, но като се появява бодливия коч, те побягват с ужас, ползвайки облигацията за перка и други намерени неща за навифгация. Качват се на дърворезачката и тя полита. Преди да изчезнат в небето, взимат кофа с ронена царевица и всички смятат, че те са извънземни от друга планета.

 

Луда трева

Има легенда за лудата трева – който мине през нея, изчезва завинаги и не може да се върне, защото забравя за миналото си – кой е бил, какво е правел – имало жена с къделя и стадо, имало войници, въртящ се дервиш. Да бъде подмамен човек там е лесно, затова ако иска да види какво има отвъд, трябва да застане с единия крак в лудата трева, а другия да остави на твърда земя.

Главният герой като малък губи майка си. Леля му също умира скоро. Баща му се пропива, но все пак му обещава да види къде е лудата трева. Веднъж замалко го води там.

Като пораства, главният герой стига същото място и му се струва, че е минал през лудата трева и е видял и усетил онова, за което хората говорят. В крайна сметка всичко се оказва само внушение.