Йордан Йовков - Албена – пиеса

Албена е най-красивата жена в село. Всички говорят за нея – жените, защото смятат, че се интересува само от външния си вид, а мъжете – защото повечето я харесват и непрестанно я спират и я заговарят по улицата. Но и едните, и другите не могат да си обяснят как е взела за мъж най-грубият, най-едрият и глупав мъж в селото – Куцар.

Албена е винаги засмяна, не мисли зло никому, но в сърцето си държи още старата любов към Нягул. Преди седем години, когато двамата са били още млади, той ѝ е намекнал за любовта си, но заради своята веселост, тя го е отпратила без да иска. Заради това Нягул е напуснал селото, скитал се е и накрая се е оженил. Дори му са се родили деца. Със семейството си той се мести в селото, където става мелничар. Взима на работа Куцар като свой помощник, защото той е много силен и, както казват селяните, „може планина да повдигне“. Албена идва всеки ден да носи храна на мъжа си и така връзката ѝ с Нягул се подновява и те започват да се срещат тайно и да мислят за живота си в бъдеще, въпреки че и двамата са женени.

Пиесата започва два месеца след завръщането на Нягул – в този ден, както винаги, Албена идва да нагости мъжа си, но Иван Сенебирски ѝ препречва пътя и я кара да говори с него. Той иска да я направи своя любовница, затова ѝ казва, че ще намери работа за мъжа ѝ, а тя нищо няма да върши и ще получава храна и подслон просто така. Албена му се смее и отказва, а когато Сенебирски си отива, тя издава всичко на Нягул. Мелничарят предупреждава Албена да внимава, защото в селото вече я одумват заради нейната хубост и някои дори искат да я изселят.

Ядосан заради отказа на Албена, Сенебирски подшушва на Куцар, че жена му се среща тайно с Нягула. Казва му кога и къде и го съветва да ги издебне. Куцар не вярва на бившия богаташ и настоящ пияница, но все пак отива да провери и се оказва, че думите на Сенебирски са истина. Куцар побеснява, иде му да убие мелничаря и едва се сдържа. Вместо това ляга болен и два дни не позволява на Албена да излезе от вкъщи. Дори мисли да иде да работи за Сенебирски. Като решава това, най-накрая заспива, а Албена случва момент да излезе

На вратата обаче среща Нягул, разказва му всичко, включително как Куцар заплашвал да го издаде в полицията, задето заделял от смляното брашно и го продавал тайно. Нягул се вбесява, отива в стаята на Куцар и го убива.

На Разпети петък камбаните бият като на умряло. Разбира се, че Куцар е умрял. Някои казват – треската го повалила. Новините стигат дори до Нягул, който се прави на ударен. После изведнъж историята се обръща – Куцар бил убит. Бабичката, която го измила за погребението, забелязала следите от душене по врата и отишла в полицията. Пръв заподозрян бил Сенебирски – видели го да влиза в дома на Албена (взели Нягул за Синебирски). Третата новина хвърля още веднъж селото в ужас – Албена също е била арестувана, тъй като си е била у дома, когато е извършено убийството.

Всички очакват Албена и Сенебирски да увиснат на въжето, макар той още да не е изтрезнял и да е отрекъл всичко. Хората си чешат езиците, особено жените – кълнат красотата на Албена и се готвят да я замерят с камъни, ала когато тя се появява разплакана, в най-красивата си премяна и започва да се извинява, хората от селото изведнъж започват да плачат за нея и да молят стражарите да им я върнат.

Тогава Нягул слиза в селото от мелницата, хваща ръката на Албена и признава пред всикчи, че той е убиецът на Куцар.