Александър Дюма - баща - Граф Монте Кристо

Франция.

Корабът „Фараон“ акустира на брега с лоша вест – капитанът е умрял при плаването, но е оставил ръководството на своя помощник – Едмон Дантес. Както и една заръка, която се оказва съдбоносна.

Още със стъпването си на брега, Едмон (20-годишен) бърза да се прибере – отива при баща си, който е мизерствал през изминалите месеци заради дълговете към техния съсед. След това отива при своята любима – каталнката Мерседес, която е настоятелно ухажвана от нейния сънародник – Фернан Мондего. Фернан обича до безумие Мерседес, но когато тя му каззва, че ще се самоубие, ако посегне на Дантес, той се отдръпва.

Едмон и Мерседес са отново заедно. Дори решават да се оженят на следния ден.

Без да знае за тези планове, Фернан се среща с Данглар – той е счетоводител на кораба на Дантес и случайно е станал свидетел на две неща – как капитанът е заръчал на Едмон да слезе на остров Елба, където получава писмо, което трябва да отнесе в Париж. Вярвайки, че става дума за прогонения там император Наполеон и за секретната оргнизация в столицата, която го подкрепя (а в изблик на пиянство), Данглар написва с лявата ръка донос срещу Едмон, смачква го и го захвърля, но Фернан го взима и още на следния ден – денят, в който Едмон се сгодява и жени за Мерседес, той бива отведен от властите.

В същия този ден 27-годишния съдия Вилфор също се сгодява за дъщерята на влиятелен маркиз – тя е богата, красива, ще му осигури голям доход, общо взето – той ще получи всичко, което желае. Събитието обаче е прекъснато от залавянето на Едмон, който е с много тежко обвинение. Годеницата на Вилфор го моли да е милостив, Вилфор е щастлив и възнамерява да пусне Едмон, но когато прочита писмото, дадено му на Елба и разбира, че собственият му баща (поддръжник на Наполеон) е замесен, изгаря писмото, а единственият свидетел – Едмон, хвърля без съд и присъда в затвора на замъка Иф.

Г-н Морел (собственикът на кораба и шеф на Едмон) и Мерседес опитват да разберат от Вилфор първо в какво е обвинен Едмон, а след това – да го освободят.

Вилфор обаче заминава спешно за столицата, за да предупреди краля Луи Филип за пристигането на Наполеон. За това получава награда. В Париж се среща и с баща си. Двамата говорят за изчезването на един мъж – вероятно убит от същата тази организация, в която членува баща му. Вилфор обаче е спокоен и доволен – той има милостта на краля и подкрепата на баща си. И двете са му нужни, когато на власт се връща Наполеон. Тогава г-н Морел прави втори опит да освободи Едмон, защото вече властта е друга, ала Вилфор умишлено забавя писмото за освобождаването му и в крайна сметка дори не го праща. Междувременно бащата на Едмон умира от мъка.

Така Едмон преживява без да знае присъдата си и без да говори с друг затворник в продължение на шест години (има един път във втората година, когато управителят слиза при него и Едмон опитва да го убеди в невинността си, но управителят вижда в досието му, че нищо не може да направи).

На шестата година, загубил всяка надежда и сериозно обмислящ да се самоубие като гладува, Едмон чува в килията си странен шум – друг затворник копае път за бягство. Той опитва да му помогне и двамата се срещат – оказва се, че това е бившият абар Фериа, обявен за луд.

Едмон също е бил сметнат за луд още в началото и пратен в подземията заедно с него. Абатът е известен с това, че предлага милиони за освобождаването си. Когато се срещат, абатът не му говори за това, но вместо това го учи на езици и наука, докато двамата копаят пътя си за бягство. Случва се така, че абатът получава пристъп, от който вероятно ще умре. Паразлиран наполовина, той разказва на Едмон историята за несметно богатство.

В миналото имало две могъщи фамилии, много богати, които искали едно и също – пост на кардинал. Тогавашният Цезар обаче искал да ги убие и да си присвои всичко. Затова поканил и двамата на обяд. Единият отишъл неподготвен, но другият успял да си състави завещанието. Когато умрял, цялото му съкровище не могло да бъде намерено. Последният граф от неговия род завещал на Фериа цялата си библиотека и в едно томче той намира парче хартия, което пали и което се оказва изписано със симпатично мастило – именно това е завещанието. Там е написано точно как да се стигне до остро Монте Кристо и къде да е закопано. Два дни след това откритие обаче Фериа е заловен и хвърлен в затвора и така и не успява да стигне до него. Той е законен собственик на съкровището, тъй като всички наследници на стария род са вече мъртви, а сега предава това право на Едмон, който смята за сина, когото никога не е имал.

В един страшен ден абатът умира. Едмон е поразен. При абата идва тъмничарят, докторът, управителят и други, които проверяват с нагорещено желязо дали наистина е мъртъв и едва тогава го зашиват в саван. Едмон минава по тунела, разшива саван, вади абата и сам се зашива в чувала. Той мисли, че ще го заровят в гробището, но вмето това му връзват тежест на крака и го хвърлят. Едмон успява да се освободи, плува в тъмнината и изтощен стига до безлюден остров. Плува отново, стига до друг остров, също само от скали, а после попада на една греда, откъдето привлича вниманието на каробче с контрабандисти.

Капитанът го взима за моряк на кораба и Едмон три месеца плава, мислейки непрестанно за съкровището на Монте Кристо. Той не може просто да иде там, а и през цялото време се съмнява. Идва обаче сгоден случай. Контрабандистите имат пратка точно на остров Монте Кристо. За да остане, Едмон инсценира, че пада тежко и си чупи кръста. Неговите хора му оставят храна, кирка и барут. С тях Едмон отмества огромна скала, с която е запушен входа на пещерата, а после откърват и мазилката по входа на втората пещета. Съкровището намира в ъгъла, точно както гласи завещанието на кардинала, заровено в земята.

Едмон взима част от съкровището, а по-късно си купува яхта със специални отделения, за да прибере останалото. Така започва търсенето му какво се е случило в негово отсъствие.

Когато Едмон напуска замъка Иф, той е вече на 33 години, т. е. изминали са 14 години в затвора.

Първо отива в родния си град. Там разбира, че баща му е починал. Разпитва и за други свои познати и попада на следите на Кардус – техният съсед и шивач. Той държи ханче и гладува с болната си жена. Едмон се представя за абат, който изпълнява последната воля на мъртвия Едмон (самият Дантес толкова се е променил, че който и от познатите му да го види, не може да го познае – младият, жизнерадостен момък, сега е страшен, проницателен мизантроп). Поблазнен от големината на диаманта (който трябва да бъде разделен между приятелите на Едмон), Кардус му разказва всичко.

Бащата на Едмон е починал от глад. Бил е изоставен. Г-н Морел и Мерседес много пъти са опитвали да го приберат, но той е държал да остане в дома си. През цялото време е бил убеден, че Едмон е мъртъв и че той трябва да го последва. Г-н Морел му дава пари, но те отиват за покриване на дълговете му и погребението.

Данглар е забогатял, след като е избягал, страхувайки се Едмон да не бъде освободен и истината да излезе наяве. Той води нечестни сделки, правят го граф. Фернан заживява дори по-добре – той служи в армията, води войската през тайни пътища, осигурява победа и съюзници, близък е с Данглар и става дори по-богат от него. Данглар става барон, а Фернан си присвоява титлата граф и името Морсес, изоставяйки Монтего зад гърба си.

Мерседес се жени за Фернан година и половина след залавянето на Едмон и отива да живее с него в Париж. Ражда му син – Албер.

Разбирайки, че Кардус е единственият негов приятел, Едмон оставя диаманта на него и на жена му. След това отива при Морел – старият му господар е на път да се разори. Изгубил е всичките си кораби, дължи много пари на много хора и с надежда чака последния си кораб „Фараон“ да се върне.

Дантес отива при Морел под прикритие. Той казва, че му дава три месеца отсрочка да си плати едни от най-големите дългове, които той лично откупува от управителя на затвора (в замяна разбира истината за залавянето си и намесата на Вилфор). По същото време Морел разбира, че „Фараон“ е потънал, а капитанът е заболял и не е могъл да се върне. Моряците обаче са спасени.

След три месеца Морел обмисля самоубийството си. Той за пръв път не може да удържи на думата си и нито синът му, нито дъщеря му успяват да го обедят. Точно когато се готви да се самоубие, дъщеря му идва и му носи същата онази кесия, в която е оставил пари на умиращия баща на Дантес. Вътре има докумет за погасени полици и диамант за зестра на дъщеря му. Освен това в същото време в пристанището акостира „Фараон“ със същия екипаж и стария си капитан.

 

Италия

10 години по-късно

(Внезапно стилът на романа се променя. Вариант 1 – досегашната история е била увод. Вариант 2 – Дюма е използвал млади писатели, за да напишат по-голямата част от романа, докато той е работел върху началото, за да може да се справи със сроковете, дадени му от издателя)

По време на големите празници в Рим Едмон Дантес, вече официално граф Монте Кристо, се среща със сина на своята любима – Мерседес. За да не бъде срещата подозрителна, преди Италия той приема при себе си Франц, най-добрият приятел на Алберт. Франц също само си мисли, че среща случайно Синбад моряка (както Едмон се нарича пред него), но всичко е част от голяма и сложна поставновка, която Монте Кристо разработва през цялото това време.

В Италия славата на Монте Кристо е така мистериозна, както и славата на най-големия бандит – Вампа. Франц и Албер имат възможността да я чуят от управителя на хотела, в който са отседнали, точно преди Албер да бъде отвлечен от същия този Вампа. Бандитът, както и самият управител, работят за Монте Кристо, но Франц не знае нищо от това, когато отива при него за помощ, тъй като не му достигат пари да плати откупа на Албер. За Монте Кристо е детска игра да освободи Албер без капка кръв и то само за да получи възможността да бъде поканен в дома му в Париж. Двамата се уговарят да се срещат на определена дата през май след три месеца.

 

След три месеца

Париж

 

Албер има гости в деня, в който идва Монте Кристо. Той разказва на всички за приключението си в Италия и Монте Кристо не закъснява и се представя. Той се среща с бащата на Албер – граф Морсер и жена му – Мерседес, която изпитва нещо странно, когато се среща с Монте Кристо. След тази среща Монте Кристо отива в новия си дом, който по стечение на обстоятелствата се оказва същата онази къща, която е принадлежала на бащата на съпругата на Вилфор – господин дьо Сен Меран. Старият е загубил пари, дъщеря му е починала, и в къщата е останала само тъжната история на същия онзи управител от Италия на име Бертучо.

Монте Кристо настоява да чуе историята на къщата от него. Бертучо разказва, че имал брат, а брат му имал съпруга. Веднъж брат му попаднал в политическа ситуация и бил убит. Бертучо отишъл при Вилфор да иска справедливост, но такава му била отказана, така че Бертучо се заклел във вендета. Вилфор се изплашил и поискал охрана, но въпреки това Бертучо го издебнал в двора на дома му. Той мислел да го заножи, но Вилфор закопавал в същия момент малко сандъче. Бертучо го намушкал, изровил сандъчето и открил вътре посиняло новородено. Съживил го и го пратил в приют. По-късно жената на неговия брат взела детето и го отгледала като свое. То станало невероятно зло и надменно. Като отраснало, подпалило къщата, докато се опитвал с един свой приятел да накара мнимата си майка да му даде парите си. Снахата на Бертучо изгоряла, а детето изчезнало.

Бертучо станал контрабандист. Веднъж властите го подгонили и той отишъл в крайпътното ханче на стария шивач. Случил моментът, в който старият шивач Кардус и жена му се пазарели за диаманта. Намерили един бижутер, който им предложил по-малко от стойността му, но не повярвал много на историята как са се сдобили с него. Същата вечер настанала буря и бижутерът трябвало да остане, но жената на Кардус се полакомила и предложила на мъжа си да го убият. В крайна сметка загинали бижутера и жената, а Кардус съумял да избяга. Властите дошли и заловили Бертучо, който в този момент излязъл от скривалището си, за да види дали може да спаси някой след престрелката на втория етаж.

Бертучо щял да бъде осъден на смърт, но настоявал да се свърже с абат Бузони, същият абат, който дал диаманта на Кардус. В крайна сметка Бертучо бил освободен, след като се изповядал на абата, а самият Бузони го пратил с писмо при Монте Кристо (тук не става ясно, явно съществува истински абат Бузони, за който Монте Кристо се е представил, а после му е казал за Бертучо, диамната и така нататък и го е направил един от своите хора). Кардус бива заловен по-късно и си признава всичко.

Още на следващия ден Монте Кристо започва плана си. Първо купува любимите и много скъпи коне на г-жа Данглар, а след отива в дома ѝ и се представя, показва уж случайно конете и мъжът ѝ трябва да признае, че ги е продал. Това води до търкания в семейството.

След като връща конете, г-жа Данглар ги дава на новата г-жа Вилфор (Вилфор е оцелял, има дъщеря от първия си брак и син от втория), та г-жа Вилфор пътува със сина си, но конете изведнъж пощуряват. Монте Кристо заповядва на немия си слуга Али да ги спре с цената на живота си и той го прави. Така си осигурява покана в семейство Вилфор и благодарността му. Вилфор дори идва в дома му, за да го види. Славата на Монте Кристо расте.

Монте Кристо има робиня – гъркинята Хаиде, чийто баща е загинал заради Морсер и тя го мрази в дъното на душата си. Баща ѝ се е казвал Али Тепеделенли. Хаиде живее в дома на графа с четири слугини, напълно отделно. Монте Кристо иска да я пусне да си върви, но тя не желае да си тръгва.

Монте Кристо се среща още веднъж с Маскимилиян – синът на вече починалият Морел. Максимилиян е влюбен в дъщерята на Вилфор – Валентин, а сестра му е щастливо омъжена. Двамата обаче все още търсят Синбад Моряка, който им е сторил толкова добро. Монте Кристо казва, че това бил богатият и ексцентричен негов приятел – лорд Уилмор, който заминал за далеч и надали щял да се върне. Въпреки това Максимилиан казва нещо съществено, което вълнува Монте Кристо – на смъртния си одър Морел казал, че червената кесия с диаманта и изплатения дълг му била дадена от Едмон Дантес.

Г-ца Вилфор трябва да се омъжи за г-н Франц, въпреки че техните дядовци са били големи врагове. Единственият, който истински обича Валентин, е нейният дядо – Ноартие. Той е напълно обездвижен и може да контактува с хората единствено като затваря и отваря клепачи. След като Валентин му признава, че не обича Франц, той я кара да извика при себе си нотариус да изготви завещанието му, според което той ще я остави без пукната пара, ако вземе за мъж Франц. Баща ѝ и новата г-жа Вилфор са против, те искат наследството да мине (или поне част от него) на внука, но дядото не крие колко презира новата си снаха и онова дете.

Случва се Монте Кристо да е в дома на Вилфор по същото това време, да накара съпрузите да се скарат още повече, след което да иде в близката телеграфна станция и да подкупи човека там, за да може да предаде грешно съобщение и Данглар да загуби много пари на борсата.

Монте Кристо дава прием в дома си. Кани всички свои познати. Бертучо познава Бенедето – същото онова дете, което е отгледал и което след смъртта на снаха му е изчезнало. Сега той се казва виконт Андреа Кавалканти, който благодарение на Монте Кристо ще бъде представен като син на махон Бартоломео Кавалканти ( и на двамата е платено да играят ролите си), докато всъщност Андреа е син на г-жа Данглар и г-н Вилфор, по думи на Бертучо, който е видял г-жа Данглар в нощта преди да заножи Вилфор. До този момент Бертучо е смятал Вилфор за мъртъв.

По време на вечерята Монте Кристо прави намек, че нещо лошо се е случило в къщата и води гостите си специално в стаята с червени тапети. На г-жа Данглар ѝ прилошава и припада. Монте Кристо обаче не спира до тук и ги води в градината, говорейки на Вилфор, че е било извършено престъпление. Докато са садяли новата му градина, работниците намеирли ковчеже със скелет на новородено. Моне Кристо спира до тук и след това гостите си тръгват.

Докато се качва в кабриолета си, Андреа е спрян от дрипав мъж с червена кърпа на главата – това е Данглар, който го е приютил при себе си и който се води избягал затворник. Той принуждава Андреа да му плаща издръжка, а после слиза от кабриолета.

В дома на семейство Данглар настава скандал. Данглар казва, че жена му е отговорна за загубените пари на борсата, тъй като тя на няколко пъти „по предчувствие“ му е печелила големи сделки, а сега изведнъж той губи твърде голяма сума и иска от нея да изплати една четвърт от загубите.

Още по време на престоя в дома на Монте Кристо, г-жа Данглар и Вилфор се уговарят да се срещнат в кабинета му. Когато това се случва, Вилфор казва на г-жа Данглар, че Монте Кристо вероятно знае нещо повече. В миналото те двамата са били женени, когато са имали връзка. По време на раждането на сина им, г-жа Данглар замалко не е умряла, както и Вилфор – от удара с камата. Той казва, че е ранен при дуел и три месеца се бори за живота си. След година чак се връща в къщата и изкопава гроба, за да заличи грешката си, но не намира нищо. И тогава му хрумва, че човекът, опитал се да го убие, е спасил детето. Вилфор тръгва по следите на детето, разбира, че е взето от дом за сираци шест месеца, след като е оставено, но губи следите на жената. Г-жа Данглар си тръгва разбита, без да види, че някой я следи.

Вилфор започва да проучва Монте Кристо и отива при двамата единствени хора, които се смятат за негови близки – абат Бузони и англичанинът Уилмор. Двамата му разказват детството на Монте Кристо, наричат го Дзовани, признават, че е дете на корабостроителен магнат и че си е купил титлата. Уилмор дори казва, че го мрази. На въпроса защо е купил именно имението в Отьой, двамата отговарят различно – абатът казва „дом за бедни“, а Уилмор – за минерални извори. В крайна сметка пратеникът се оказва самият Вилфор, а Уилмор – предрешеният Монте Кристо.

Морсер дава приемр. Още с идването си Монте Кристо привлича вниманието. Веднага прави впечатление на Мерседес, че той нищо не яде. Кани го навън и му предлага лично храна, но той на няколко пъти отказва, което я огорчава. Разговорът им е прекъснат от Албер с новината, че дядото на Валентин е починал, докато е идвал насам, за да я убеди да се омъжи за Франц.

Щом Валентин се вижда със старата маркиза, тя говори само за едно – че иска да я види по-скоро омъжена, затова насрочват подписването на брачния договор за следния ден. Валентин е съкрушена. Максимилиан не желае да предизвика Франц на дуел, не го обвинява в нищо, а чисто и просто е готов да си тегли куршума след сватбата им. Това негово намерение разубеждава Валентин и тя обещава да избягат заедно в навечерието на подписването.

Максимилиан подготвя всичко, чака час и половина пред дома ѝ и накрая прескача сам оградата. Докато дебне момент да се вмъкне в стаята на Валентин, Морел чува разговор между Вилфор и доктора – разбира, че маркиза Сен Меран е умряла от пристъп, но има вероятност да е била отровена, защото дозата, която е предписал на стария Ноартие от стрихнин, е същата, която би я довела до страшни гърчове.

След разговора, Морел се качва при Валентин. Тя иска от него да се срещне с дядо ѝ. Двамата остават насаме. Ноартие, макар ням и парализиран, успява да накара Морел да се закълне, че ще изчака той сам да осигури бъдещето им с Валентин. След това Морел си тръгва.

Албер отива на гости на Монте Кристо и двамата слизат при Хаиде. Монте Кристо ѝ казва на ромейски да разкаже на Албер за смъртта на баща си и как е бил предаден от един френски офицер, на когото е имал пълно доверие. Разказът ѝ трогва Албер, ала много скоро във вестника на своя приятел Бошан той прочита намек за това предателство и, въпреки че срещу името на предателя пише само „Фернан“, той е сигурен, че ще заподозрат баща му, затова решава да предизвика Бошан на дуел.

Албер отива на стрелбището и моли Монте Кристо да му стане секундант. Монте Кристо го разубеждава и му казва да говори с Бошан. Албер така и прави. Бошан отрича бележката във вестника да я е сложил той, но за да защити честта си, дава срок от три седмици на Албер да проучи дали написаното е истина. След три месеца им предстои дуел.

Морсер отива при Данглар да иска да подновят женитбата на децата си, но Данглар отказва да даде ръката на Йожени на Албер заради писаното във вестника за Фернан (обаче без да му го казва) и Морсер страшно се разгневява на стария си приятел.

Вилфор иска да ускори омъжването на дъщеря си и кани Франц при себе си. Старият Ноартие обаче вика Франц при себе си и му дава да прочете истината за смъртта на баща си – че той е бил онзи, който го е убил при честен дуел. Франц веднага разваля годежа и плъзват най-различни слухове. Но с това нещастията на семейството не се свършват. Бароа, личният прислужник на Ноартие, умира в страшни мъки по сходен начин с г-н и г-жа дьо Сен Меран. По случайност доктор д‘Арвини е в къщата да прегледа Едуар и слиза. Той пренася умиращия, за когото няма вече спасение, в съседната стая и вика при себе си Вилфор. Взима и чашата с лимонада, от която е пил Бароа и сипва в нея сироп от виолетки. Течността става зелена – ясен признак, че вътре има силна отрова, която не оставя видими следи. Тази отрова е била предназнатена не за слугата, а за стария Ноартие, но въпреки че той е пил от лимонадата, тя не му е подействала, тъй като той взима стрихнин тайно от всички.

Докторът обвинява Валентин за отровителка и нарежда на Вилфор да я прати при палача. Бащата отказва да повярва, че това е истина, а докторът отказва да му помага повече.

Кадрус иска да се срещне с Андреа (Бенедето) в дома си. Кадрус се преструва на бивш хлебар, за да не го заподозрат. Като се срещат, Андреа му казва, че вероятно е намерил истинския си баща и това трябва да е не друг, ами Монте Кристо.

Монте Кристо получава тайнствена бележка, че ще бъде ограбен (той има две къщи – една в Париж и една извън града – в Отьой). Той заповядва слугите без вратаря да се махнат от Париж, а после тайно отива с Али, за да види кой е човекът. Монте Кристо смята, че ще опитат да го убият, но наистина се оказва само кражба. Крадецът влиза през прозореца, а отвън го чака друг човек. Монте Кристо се преоблича като абат Бузони и разкрива крадеца – Кадрус. Кара го да признае кой е съучастникът му – това е Бенедето, а също и да признае как се е измъкнал от каторгата – лорд Уилмор е спасил него и Бенедето, които са били под номер 58 и 59. Кадрус опитва да прониже Монте Кристо, но камата му се забива в бронята под дрехите му, после започва да моли за милост, но графът му извива ръката и го кара да напише с другата писмо до Данглар, че неговият бъдещ зет Андре е бивш каторжник. Едва тогава Монте Кристо пуска Кадрус, който щом прескача оградата, бива намушкан смъртоносно от Бенедето.

Монте Кристо и Али вкарват ранения в къщата. Али отива за хирург и Вилфор, а Монте Кристо остава с Кадрус и му казва, че е заслужил съдбата си, а след това разкрива, че той е Едмон Дантес. След това Кадрус умира.

Бошан се среща в уречения ден с Албер и му показва паспорта си като доказателство, че е пътувал за Янина да узнае истината. Казва му, че баща му наистина е същият онзи предател, но че ще пази тайната му, защото са приятели от три години. Албер му е благодарен и непосредствено след това заминава на пътешествие край морето с Монте Кристо. След няколко дни получава спешно писмо от Бошан с брой на друг вестник, който пише за същата история в Янина, но този път става ясно, че това е именно баща му. Албер се яхва на един от конете на Монте Кристо и заминава обратно за Париж.

Албер отива право при Бошан, който му разказва, че неговият баща е бил изправен пред камарата на лордовете, след като са го помолили да намери опровержение за обвинението във вестника. Той намира подходящите документи в точното време, но в същия ден идва Хаиде, която носи документи за раждането си и робството си и отмъщава за баща си. Морсер си тръгва посрамен.

След тази история Бошан признава, че може би източникът на втория вестник е Данглар, защото когато Бошан е бил в Янина е научил неговото име. Албер веднага отива при Данглар да му търси обяснение и Данглар казва, че граф Монте Кристо го е посъветвал да пише в Янина и че вече му е било известно истинското име на неговия баща – Морсер. Албер се заканва да научи цялата истина.

Албер проследява Монте Кристо до операта, след като не може да се добере до него по друг начин. Там го предизвиква на дуел пред всички. Монте Кристо се връща да се приготви, когато идва Мерседес и го моли за живота на сина си. Тя го нарича с истинското му име (познала го е още в началото) и му казва да накаже нея и Фернан, но да пощади сина ѝ. Монте Кристо е сломен и обещава да го остави жив, но в замяна на това трябва да умре той. В деня на дуела Албер идва последен и казва на Монте Кристо, че е бил прав и че баща му е виновен и така дуелът е отменен.

Моминското име на Мерседес е Херера.

Мерседес и Албер напускат дома на Морсер като оставят всички свои ценности. Морсер вижда това и отива да се дуелира в дома на Монте Кристо. Тогава Монте Кристо разкрива, че е Едмон Дантес и Фернан бяга при първа възможност. След като вижда как жена му и сина му го напускат, без дори да се обърнат, той се самоубива.

В дома на Вилфор отново става нещастие. От няколко дни Валентин не се чувства добре и накрая припада – отровена е. Отчаян, Вилфор вика д‘Арвини и лекарят с почуда открива, че Валентин още не е умрял. Като остава насаме с неподвижения Ноартие, разбира от него, че е подготвял внучката си за този ден като ѝ е давал от собственото си лекарство, в което също е имало отрова.

Идва време за женитбата на Албер с Йожени. Албер и Данглар се уговарят по финансовите въпроси, без да знаят истината един за друг – Албер не е никакъв богаташ, а Данлглар е банкрутирал и последната му възможност е бракът му с княз (както той нарича Албер). Данлглар признава на дъщеря си за банкрута, а тя се съгласява да му помогне, стига той да не ѝ пречи на нейните планове. В нощта на подписването идва Монте Кристо,който загатва за писмото от Кадрус, уличаващо Албер не само в убийство, но и разкриващо самоличността му на каторжник. Албер бяга, гостите бягат, Йожени също бяга със своята приятелка, след като се преоблича като мъж, и двете заминават тайно за Белгия.

Албер бяга от Париж и по случайност попада в същата стая, в която са Йожени и нейната приятелка. Него залавят стражите, а двете момичета бягат посрамени. Г-жа Данглар отива в дома на Вилфор (който живее сякаш в изолация) и моли да покрие случая с Албер като не го осъжда още, поне докато Йожени се омъжи, но той отказва.

В къщата на Вилфор Валентин е легнала болна. Струва ѝ се, че вижда видения, оказва се Монте Кристо, който я пази от библиотеката и следи кой влиза в стаята ѝ и какво налива в чашата ѝ. Казва на Валентин, че подменя отровата ѝ с ободрително средтсво и ѝ предлага сама да види своя отровител. Оказва се г-жа Вилфор. Монте Кристо чака тя да излезе, изсипва и тази чаша с отрова и дава на Валентин приспивателно, казвайки ѝ че дори да се събуди в ковчег, трябва да запази самообладание. На сутринта я намират мъртва. Ноартие е генвен, Вилфор е безпомощен, Морсер се заклева да омъсти. На следния ден е погребението на Валентин.

Морсер отива на погребението, но се крие в сенките. Монте Кристо го проследява, Максимилиан смята да се самоубие и той му попречва, като му разкрива, че той е тайнственият благодетел – Синбад Моряка. Казва на Морсер да изчака само месец, а след това сам ще му помогне да се самоубие.

Г-жа Данглар отива при любовника си – касиерът Дебре, с когото са имали сделка. Тя му казва, че г-н Данглар я е напуснал, като ѝ е оставил малко пари, а Дебре ѝ дава половината от спечеленото с тяханта сделка без следа от топли чувства.

Мерседес и Албер живеят над етажа, където се срещат г-жа Данглар и Дебре. Там Албер дава пари на майка си да замине за родното си място, а сам той отива да се сражава.

Вилфор приготвя делото на Албер и в деня на излслушването разкрива жена си като отровителка и ѝ казва, че вместо да я прати на ешафода, както заслужава, да се отвори сама. После отива в съда. Там пък Албер (който вече е бил посетен от Бертучо) казва пред всички, че Вилфор е негов баща. Сразен и осъзнаващ по-големия си грях, Вилфор бърза да се прибере у дома, за да избяга с жена си и Едуард. Там обаче намира и двамата мъртви. Там е и Монте Кристо, който се преструва на абат Фериа и който се разкрива като Едмон Дантес, повелявайки на Вилфор да спаси поне Албер – също негов син.

Монте Кристо и Максимилиан заминават за Марсилия. Монте Кристо се среща с Мерседес за последен път, след това отива в замъка Иф, откъдето получава книгата на абат Фериа.

 

Италия

Данглар отива в Рим с отчаяното намерение да получи петте милиона от Фирмата на Монте Кристо, но бива заловен от Вампа, който го принуждава да му даде петте милиона чрез гладуване. Накрая Данглар се съгласява, моли за опрощение и Монте Кристо се разкрива и на него.

 

Идва времето, в което Монте Кристо трябва да изпълни обещанието си към Максимилиан и да го умъртви. Води го в пещерата си на острова, където му дава хашиш. Когато се събужда, Валентин е с него. Монте Кристо казва на Хаиде, че ще изчезне от живота ѝ и ще ѝ припише всичките си богатства, но тя така силно го обича, че на следващия ден двамата отпътуват заедно.

Романът завършва с думите: „Да чакаш и да се надяваш.“