Александър Грибоедов

1. Александър Сергеевич  Грибоедов (1795 – 1829)

 

Роден е в Москва и е потомък на стар дворянски род. Възпитаник на Московския университет и участник в Отечествената война. Известен като един от най-добрите руски дипломати. Формира се като личност и творец в епохата на декабризма. След разгрома на Декабристкото въстание е арестуван и после изпратен на дипломатическа работа в Кавказ, след което е руски посланик в Персия. Убит е при трагични погром над руската дипломатическа мисия в Техеран през януари 1829 г. Погребан е в Тбилиси.

Светогледът му се отличава със силно изразен рационализъм в просветителски дух. Предпочитанията му са към гражданската поезия на класицизма, към високите теми и жанрове. Още като студент той дебютира със стихове (пародии и епиграми), но са прекалено малко, а в прозата почти не се изявява. Голямото му литературно дело е в областта на драматургията. Ранните му комедии имат забавно-развлекателен характер.

Най-яркото му произведение е комедия в стихове „От ума си тегли“ („Горко на умния“, „Горе от ума“), започнат през 1822 г. в Тифлис и завършена през есента на 1824 г. Забранена от цензурата, творбата се разпространява в многобройни ръкописи и получава възторжен отклик от декабристките среди. На сцена се появява през 1831 г., а се издава през 1833 г. в Естония на немски. Най-ранното ѝ цялостно издание в Русия е от 1864 г.

Комедията на Грибоедов се изгражда върху един остър и злободневен социален и нравствен конфликт – трагичният сблъсък между пламенния правдолюбец Александър Чацки и една духовно разядена, безнравствена и закостенявал дворянска среда. Действието протича само за едно денонощие в московския дом на Фамусов, но в него е концентрирана драматична и общозначима обществена и психологическа колизия от руската действителност в началото на 19 век. Социална комедия, построена върху разкриването на острото противоборство на характерите, върху изобличаването и отрицанието на безобразни обществени и нравствени явления от руския живот. Комедийният рекурс тук постоянно се преплита и заменя с трагедийния. „Горко на умния“ започва като фарс и завършва като трагедия. Самата сюжетна схема се развива по линията на недоразуменията. Сюжетният връх  клеветата за полудяването на Чацки, чийто автор е София Фамусова. В Чацки са обобщени чертите на умния, честния и свободомислещ руски дворянин, интелигент от тази предходна епоха, безизходният трагизъм на неговата лична и социална съдба – нов тип протагонист, различен от познатия френски зъл герой. Всъщност, Чацки е трагичен герой, поставен в комични ситуации. Неговата стихия са думите, а не делата. Комедията завършва с отчаяния вик на Чацки: „Вън от Москва…“

Произведението е във връзка с класицистичната традиция – запазен принципа на „трите единства“, „говорещите“ фамилии, нравоучителното заглавие, доминацията на Словото над действието, преобладаване на александрийския стих, но се забелязва и тяхното преосмисляне.

Художественото време е сгъстено, а художественото пространство – затворено. Две са основните топосни ядра: домът на Фамусов и „фамусовска Москва“. Необичайният брой персонажи разширява представата за вътрешна обемност. Важна смислова и структурна функция имат монолозите на Чацки. Ясна и стройна е огледалната композиция на комедията, където порокът остава ненаказан и добродетелта не тържествува. Началото на първо и четвърто действие почти съвпадат, само финалът е драматичен.

Свободен ямбически стих – общо 2221 стиха – от шестостъпни до едностъпни. Езикът е богат и жив, разговорен народен руски.

Най-ранният български превод е на Георги Бакалов – 1898 г. – „От главата си тегли“. Първият стихотворен превод е на Димитър Подвързачов – 1930 г.