Виктор Юго - Парижката Света Богородица

15 век, Париж. В залата за съдилището се играе мистерията на Пиер Гренгоар – философ и автор. Хората недоволстват и искат тя да започне преди пристигането на кардинала, но всеки път нещо или прекъсва пиесата, или хората отвличат вниманието си с нещо. Първо е Жеан Фроло с изказванията си, после просяк моли за милостиня, а накрая кардиналът идва и става такова оживление и суматоха, че в крайна сметка залата се опразва и Гренгоар остава сам да си гледа мистерията. Метр Копенол, чорапчия, човек от народа, но издигнал се във властта, предлага на всички да излязат навън и да изберат свой папа за празника – най-уродливата и отвратителна мутра. През една розетка хората минават и показват лицата си. Там се появява и Квазимодо, който веднага печели състезанието. Обличат го, хващат го на рамене и започват да го носят тържествено из града. При мистерията Гренгоар губи и последна надежда, когато останалите хора отиват да гледат танца на Есмералда.

Отчаян, Гренгоар тръгва по улиците, чудейки се дали изобщо ще му платят, защото няма нито къде да спи, нито какво да яде. Вижда танца на Есмералда и номерата на нейната козичка, когато в същия момент процесията, начело с Квазимодо идва. Пресреща ги Клод Фроло, архидяконът, който се кара на Квазимодо с жестове и го води обратно в църквата. Гренгоар тръгва отново, но този път след Есмералда. Вижда как опитват да отвлекат двама мъже – единият Квазимодо, а другият – Клод Фроло. Гренгоар обаче вика стражата и Есмералда бива спасена от капитан Феб дьо Шатопер, в когото веднага се влюбва.

Пиер Гренгоар продължава по пътя си, но влиза в квартала на просяците, където го хващат да го обесят. Като не може да стане един от тях, те му предлагат някоя жена да се ожени за него и да го спаси. Есмералда се смилява, чупят стомна и парчетата са четири, което значи четири години брак. В първата брачна нощ Есмералда почти не намушква Пиер. Тя му казва, че само му е помогнала, иначе пази девствеността си, за да може да се изпълни заклинанието от муската на врата ѝ и тя да открие родителите си. През цялото време говори за любов и за Феб.

В миналото Клод Фроло е бил подготвян от родителите си за духовен сан, но те са починали и той е поел грижата за по-малкия си брат, когото разглезва. По този повод, когато на един Великден преди 15 години той вижда в яслите за изоставени деца 4-годишния Квазимодо, той го взима под крилото си и му дава името, свързано със значението на този ден. Квазимодо е мразен от всички и става звънар, но оглушава.

Когато Феб спасява Есмералда, Клод успява да се измъкне, но заради глухотата на Квазимодо, той бива арестуван. На следния ден го съдят. За нещастие, съдията също е глух и прави наказанието му дори по-голямо – не само, че го бичуват публично, но и го оставят на позорния стълб. Довчерашният папа днес е бит и унижаван от същите тези хора, които са му се възхищавали.

Близо до мястото, където е каменната бесилка, на Гревския площад, има място, вкопано в земята, наречено „плъхова дупка“. Там хора, претърпели голяма трагедия, се молят целодневно, а минувачите им оставят храна. Една от тези хора е Калчищна, която някога била много красиво момиче, но тръгнала по лош път и повехнала. Родило ѝ се обаче много красиво малко момиченце, на което тя се възхищавала до безкрай. Дори ѝ направила малки обувчици. В града пристигнали цигани и тя решила да заведе детето и да разбере съдбата му. Циганите на всички обещавали несметни богатства и дворянски живот. Зарадвана от новината, майката оставила детето си, за да каже не съседката, но в това време две циганки го откраднали. На негово място оставили грозният Квазимодо, когото тя хвърлила в яслите за изоставени деца. Това била причината Кълчищна 15 години да чака детето си в килията и в компанията на останалата ѝ една обувчица. Тя мисли, че детето е било изядено, какъвто обичай имат циганите и ги мрази от дъното на душата си.

Като връзват Квазимодо на позорния стълб, той моли за храна, но хората го замерят и обиждат. Единствено Есмералда се престрашава да се приближи и да му даде да пие.

Капитан Феб е в компанията на Фльор дьо Лис, която ухажва, както и на още няколко дами. Виждат на площада пред църквата египтянката и я канят. Тя приема само защото нейният възлюбен Феб е там. Искат от нея да им изиграе номера, но през цялото време се подиграват на дрехите ѝ, защото завиждат за красотата ѝ. Така се случва, че тя изпуска торбичката с буквите и Джали, нейната козичка, по навик изписва името на Феб, което тя дълго е съзерцавала сама. Така взимат козичката за демон, а нея – за вещица.

Архидяконът, който също е наблюдавал танца на циганката, слиза долу, но тя вече е изчезнала при Феб. На площада е останал само Пиер Гроноар, нейният „съпруг“, който от край време ходи с нея и прави свои си номера.

Жеан отива при Клод да го моли за пари, но случайно го зърва в момент на неговата лудост и трагичната дума „съдба“, която става вдъхновение за този роман. Жеан успява да придума брат си да му даде кесията си, само и само да не се издаде на госта, който идва след него.

Капитан Феб решава да заведе Есмералда при моста Сен Машел в къщата на една сводница. Клод Фроло, облечен в черно, му дава пари, за да го заведе в същата стая, за да ги гледа. Той се скрива, а когато Есмералда идва с козичката си, наблюдава как Феб започва да я убеждава да преспи с него. Докато той я целува, Клод се промъква и забива нож в гърба му, а после вика стражи да я заловят.

Започва дело, според което Есмералда е не само убийца и магьосница. Всъщност Феб успява да оцелее, но съдът се съсредоточава изцяло върху това да я изкара магьосница дори с мъчения. Тя признава, за да може да я убият по-скоро, мислейки си че всичко е загубено и че нейният Феб е мъртъв, но той всъщност вече я е забравил.

Затварят Есмералда в една килия да чака деня, в който публично ще я обесят. Клод идва при нея и най-неочаквано ѝ се признава в любов. Обещава да я изведе, ако тя склони да бъде негова, но тя е отвратена и непрестанно споменава името на Феб, което вбесява архидякона.

В деня на обесването Калчищна се радва, че ще бесят циганка. Капитан Феб гледа по принуда обесването с Фльор дьо Лис. Той никак не иска да си спомня за Есмералда. Водят я полугола заедно с козичката и тогава го вижда и разбира, че е жив. Фроло пак се появява и за последен път ѝ предлага подкрепата си, но тя предпочита въжето и преди да я обесят, той казва молитвата за опрощение и изчезва. Дори не разбира, че Квазимодо се спуска от църквата и я спасява. По онова време църквите са служели за убежища на осъдените на смърт и никой не могъл да припари до тях. Ако само престъпели прага, властите вече могли да ги убият и някои от тях живеели с години зад стените им.

Клод Фроло тръгва да се скита из града ни жив, ни умрял, мислейки за Есмералда. В това време Квазимодо се грижи за удобствата на Есмералда, давайки ѝ собствената си постеля и храна. Той разбира, че тя го намира за отвратителен, затова я наблюдава скришом и отдалеч. Сърцето му обаче е топло, а гласът – мек и приятен. Успява да я разбере, въпреки че е глух. Един ден Есмералда вижда Феб и моли Квазимодо да го повика. С натежало сърце и сълзи на очите, той отива. Причаква го и настоява да дойде с него, но Феб не желае да знае повече за циганката, а Квазимодо лъже Есмералда, че не го е открил. Клод открива, че Есмералда е в църквата и опитва да я похити, а Квазимодо в тъмнината го напада, без да го види, и решава да го убие отвън. Когато вижда обаче своя баща, той се спира.

Клод Фроло се среща с Пиер Греногоар и му предлага да спаси някак Есмералда, но той като че ли гледа само своите си интереси. Жеан пак отива да иска пари от Клод. Жеан отива при скитниците и подклажда бунт – да идат да освободят Есмералда. Тръгват заедно към църквата. Тя опитват да изкъртят вратите и будят хората в близките къщи. Квазимодо ги вижда и смята, че искат да отведат Есмералда, затова започва да хвърля върху тях каквото му падне, а накрая дори ги залива със стопено олово от улуците на Света Богородица.

Кралят Луи 11 в това време е в Бастилията и слуша отчета за разходите. Като чува шума в града, мисли че хората са нападнали съдията и никак не се трогва, но като разбира, че нападат неговата Света Богородица, заповядва да изтребят всички до крак, а Есмералда – да обесят.

Квазимодо отива в килията на Есмералда, но тя е празна. Пиер е дошъл да я отведе с някакъв странни. Прекарват я през реката и там Пиер взима със себе си козичката, а непознатият се оказва Фроло, който я води насила при бесилото на площада, с думите „след като аз няма да те имам, няма да те има никой друг“. Той я оставя на Калчищна да я пази, докато извика стражите да я обесят. Калчищна я хваща и случайно ѝ разказва в пристъп на гняв за детенцето си. Тогава Есмералда отваря муската си и вътре има предсказание, че тя ще намери майка си, когато двете обувчици се съединят. Следват горещи прегръдки и обещания между майка и дъщеря, които се намират след 15 години. Всичко това е прекъснато от стражата, която е дошла да търси Есмералда. Майката я крие, но те я намират. Разбиват входа, измъкват ги заедно, защото майката се е вкопчила в дъщеря си, но по пътя си ударя главата и умира на място.

Квазимодо напуска килията и тръгва да търси Есмералда, когато вижда архидякона да гледа нещо. Поглежда и вижда точно момента на обесването на Есмералда. Фроло се засмива, а Квазимодо го бута от върха в бездната, до която е застанал, и той умира.

След тези събития, Феб го сполита нещастие – жени се. Гренгоар си живее живота, както пожелае и пак се връща към пиесите. Колкото до Квазимодо, когато отварят една гробница след две години, където е била оставена обесената циганка, намират скелета ѝ обгърнат от друг – прегърбен, грозен и отблъскващ – този на Квазимодо. Когато опитват да ги разделят, неговият скелет се разсипва на прах.