Николай Гогол - Мъртви души

Павел Иванович Чичиков – не твърде дебел, нито твърде слаб; нито пък твърде нисък или висок. Абсолютно обикновен човек. Той пътува през закътаните кътчета на далечна провинция в търсене на доста странна стока. Каретата му е малка, „за ергени“. Пътува само с личния си слуга и кочияша. Той се интересува от помещици с голям брой слуги, които скоро са починали.

Първият, при когото отива на гости, е Манилов. Той има голямо семейство. Чичиков вечеря у тях с голяма охота. Първата продажба минава леко. Манилов дори показва на коларя на Чичиков по кой път да минат, за да не се изгубят. Въпреки това пада силен дъжд, губят се и попадат на къщата на стара помещица на име Настася Петровна Коробочка. След като преспива в дома ѝ, на следния ден Чичиков се интересува от мъртвите ѝ души и предлага да ги купи, за да престане да плаща данъци за тях. Учудващо Коробочка се запъва, мисли, че Чичиков опитва да я преметне и че от друг купувач може да вземе повече пари за мъртвите души. След много увещания и опити да му продаде мас, вълна и какво ли не, Коробочка най-сетне се съгласява и му дава едно от момичетата си да му покаже как да излезе на главния път.

Каретата на Чичичков стига един трактир. Той отсяда там със слугите си. Скоро се среша с Ноздрьов. Той е странна птица. Не може да миряса, докато не похарчи всичките си пари на наддавания и понякога залага каляската си заедно с кочияша, а после се прибира у дома пеша. Той също не дава лесно мъртвите души на Чичиков, дори го заплашва, мислейки си да му измъкне в пъти повече, но в крайна сметка се спазаряват. Със Собакевич също не минава леко – той му иска по 100 рубли на душа. Но поне той му казва за Плюшкин – следващият помещчик, който събира всичко, което види, слага го в някой куп в дома си и то автоматично става негово. Нещата, които събира, за други са боклуци, но той нищо не изхвърля и е голям скъперник. Има две дъщери и син. След смъртта на жена му, той се променя, синът му се запива, едната му дъщеря се жени против волята му, а другата умира. Живата дъщеря идва два пъти с надеждата да получи наследство, но Плюшкин нищо не ѝ дава. Като научава от Чичиков, че иска непотребните души, Плюшкин така се радва за парите, че чак се плаши, но въпреки това се съгласява и Чичиков приключва изгодните си сделки като взима не само мъртвите души, но и избягалите слуги.

Появата в града предизвиква голяма суматоха. Въпреки това той посещава най-важните хора в града и бързо става техен сърдечен приятел. Всички го познават, всички го поздравяват и говорят само с добро за него. Чичиков се заема с нелеката задача да озакони всичко, отива при когото трябва, дава рушвети на когото трябва и внезапно обществото започва да говори, че той е милионер. Започват да му дават акъл как да пренесе слугите си и как да се грижи за тях, разпитват го за земята му и т. н., докато на едно тържество Ноздрьов не издава пред всички, че той е купил мъртъвци. Разбира се, никой не вярва на думите на един пияница, но идва и Коробочка, която изкарва срещата им пълна пародия – как Чичиков нахлул в дома ѝ и насила я накарал да подпише продавателното.

В града пламват слухове като епидемия и единствената причина Чичиков да не разбере, че на всикчото отгоре е опитал и да открадне губернаторската дъщеря е, че той е болен. Когато оздравява и отива на гости при същите хора, с които е бил близък, те отказват да го приемат или ако го направят, се държат с него дистанцирано. Чичиков все пак разбира каква е работатат и още на следващия ден заминава, въпреки че мълчанието на Салифан за разбитата карета и пронлема с конете ги забавят малко. Когато все пак тръгват, Чичиков си спомня как е стигнал до тук.

Чичиков бил дете на обеднели дворяни. Когато баща му починал, единственото наследство, което му оставил, бил един съвет – да пести (макар че той сам никога не е пестял през живота си). В училище и университета Чичиков не е блестял нито с таланти, нито с доброта, но пък е бил прилежен ученик (и това става повод за разкаянието на един негов учител, който го е обожавал и давал за пример, но обеднял и като дошло време бившите му ученици да съберат пари за него, Чичиков отказал да даде – така го предал).

Чичиков работел на три места, преди да му дойде идеята за мъртвите души - като чиновник, на митницата, а после и като изпълнител. Като изпълнител той намерил пролука в системата – държавата давала солидна сума за слугите, а какво ли щели да му дадат за мъртвите. И така идеята се родила.