Михаил Лермонтов - Герой на нашето време

Главният герой/разказвачът представя историята на Григорий Александрович Печорин.

 

Разказът започва с последните дни от живота на Печорин – разказвачът пътува и среща приятелят на Печорин от крепостта, в която са служили заедно – Максим Максимич. Той разказва как неговият добър приятел се влюбил в красивата Бела, която била от Кавказ. За да я получи, той обещал на брат ѝ най-славният кон в крепостта – Карагьоз. Той принадлежал на Казбич. Когато Казбич разбрал, че конят му е откраднат, хвърлил се на земята и започнал да се тръшка като дете.

След като Бела се озовала в крепостта, Печорин започнал да я убеждава да стане негова. В това време получил новини, че брат ѝ избягал надалеч, а баща им починал. Като ѝ казал новините, тя си поплакала, а по-късно му признала, че го обича.

Те заживяли заедно, но на Печорин с времето Бела му омръзнала и започнал да ходи по-често на лов. Един ден Бела излязла от крепостта без охрана и била отвлечена от Казбив, който открай време ѝ хвърлил око. Започнало се преследване, при което Казбич, в страха си, ранил Бела и след два дни тя умряла в страшни мъки. Но Печорин не проронил дори сълза.

След като Максим Максимич завършва разказа си, двамта с главният герой се срещат с Печорин, който се държи много хладно с него и му казва единствено, че заминава за Персия. Максим Максимич е толкова разочарован, че дава дневниците на Печорин на главния герой. След една година Печорин умира в Персия и разказвачът с чиста съвест „публикува“ дневниците му, в които се разказва за живота на Печорин преди крепостта.

 

Първа част

Таман

 

Това е крайморско градче, където Печорин е пратен на квартира. Пада му се най-отвратителното място, където има сляпо момче, една бабичка, която се прави на глуха, и нейната дъщеря, влюбена в разбойник-казак. Печорин е заинтригуван от момичето, което непрестанно пее и се танцува наоколо, не му казва името си и се държи странно. Печорин опитва да я провокира, че „знае нещо“ и „ще каже на капитана“ само защото случайно се подслушал разговора ѝ със сляпото момче. Това без малко не му коства живота, защото момичето го приканва в една лодка и опитва да я удави, но Печорин я хвърля във водата. След това момичето бяга заедно със своя разбойник, карайки сляпото момче да вземе най-ценните му вещи.

Последното, което Печорин чува, е как тя дава на детето пари за банички, отказва да го вземе и след това – плачът на сляпото момче, изоставено на брега.

 

Втора част

Княжна Мери

 

Пятигорск. Там е стар приятел на Печроин – Грушницки. Той му споделя за горещата си любов към княжна Мери, която е отседнала в малкия град с майка си. Печорин не изпитва никакво влечение или любопитство към нея. Колкото повече я игнорира обаче, толкова повече тя иска да се запознае с него, макар да прикрива всичко с ненавист.

Компания на княжната прави Вера – стара любов на Печорин, с която никога не му се отдава възможност да се събере. Сега тя е омъжена за втори път, но въпреки това двамата си устройват срещи. Вера постоянно ревнува Печорин, тъй като княжната ѝ споделя всичките си любовни трепери.

Печорин решава да каже на княжната, че не я обича, но съмненията за техните отношения вече разяждат сърцето на Грушницки. Той се обръща срещу Печорин и започва да крои как да го предизвика на дуел. Когато това става, Печорин вече е разкрил измамата и го убива. С натежало сърце, без любима и без приятел, той напуска града.

 

Трета част

Фаталист

 

В последния си разказ Печорин се спира на една интересна личност – Вулич – мъж, който обича да прави странни залози. Вулич прави залог дори с Печорин – за живота си. Той опира дулото на пушка в главата си, но тя засича, а на втория път гръмва и никой не може да разбере причината за засечката. Въпреки това Печорин вижда на челото на Вулич печата на скорошната смърт и дори я предрича. На сутринта се разбира, че Вулич е бил убит от пиян казак. Печорин залавя казака в дома му, а после говори с Максим Максимич. Печорин определя сам себе си за фаталист.

 

(Водели са се спорове дали „Герой на нашето време“ всъщност не е автобиография на Лермонтов, но това е опровергано заради липсата на факти и разминаване в датите.)