Гюстав Флобер - Мадам Бовари

Шарл Бовари е роден от брак по сметка – баща му си взима заможна жена и неговите родители по-късно очакват същото от него. След като Шарл става лекар по желание на майка си, той също така се жени за богата жена, която едва след смъртта си се оказва бедна. По време на краткия им брак Шарл се запознава с г-н Руо от съседния град, който има проблеми с крака, и с неговата дъщеря – Ема.

След срещата си с Ема, Шарл търси и най-малкия повод да иде до съседното село, за да се види с нея, а след смъртта на жена си, дори не дочакал да мине жалейката, той иска Ема от г-н Руо и той му я обещава, защото всъщност не вижда голяма полза от дъщеря си.

Ема е била израснала в манастир, черпейки знания за живота от романите, които една монахиня тайно ѝ е носела. Тя гледа на живота романтично, чака своя принц и когато се среща с Шарл, мисли си, че мечтата ѝ е вече изпълнена. Тя встъпва в брак без чувства, като смята, че те ще дойдат с времето, но това не се случва. В началото на брака им Ема се опитва да е прилежна съпруга, да угажда на мъжа си, да му помага в работата и Шарл се чувства на седмото небе, докато един ден един благородник му праща вест, че има нужда от него, а после кани двамата на бал.

Вкусила за кратко от живота на благородниците, танцувала един танц с красив виконт и в Ема се заражда порочното чувство, че трябва да принадлежи на този свят. Тя дори заболява и кара мъжа си (под предлог да смени климата) да се преместят да живеят близо до Руан. По това време тя вече е бременна и скоро ражда дъщеря си – кръщава я Берта (това име е чула случайно на бала).

В новия град – Йонвил, Ема се среща с младия и страстен Леон, който е помощник на местния аптекар – г-н Оме. Леон обаче скоро заминава и двамата се разделят. Красотата на Ема обаче попада под взора на Родолф – дребен благородник и фустогонец. Той решава да я има на всяка цена, съблазнява я и започва да ѝ се обяснява в любов. Ема смята, че най-накрая е осъществила мечтата си и му се отдава изцяло. На мъжа си започва да гледа с отвращение, а за детето си почти забравя.

Покрай Родолф Ема започва да харчи много, да взима заеми от един търговец на име Льоро, който продължава да я подмамва да прави все по-големи сметки, ползвайки един свой познат нотариус и кожодерец.

Връзката между Ема и Родолф продължава четири години, докато тя не решава, че двамата трябва да избягат и да вземат детето. Родолф се съгласява, но всъщност я изоставя в деня, в който трябва да избягат. Ема е съсипана, заболява, а Шарл не може да си намери място от притеснение и, за да се грижи за нея, изоставя всичките си пациенти.

Скоро в града се връща Леон. Той вече е променен, има работа, кантора в столицата. Когато вижда Ема, тя вече е опорочена от любовта на Родолф и първоначално отблъсва Леон, но после двамата също стават любовници. Ема пак започва да харчи пари и да мрази мъжа си. Междувременно умира стария Бовари, а тя продава някои от имотите му, за които има пълномощно.

В крайна сметка Льоро се сдобива с пълен контрол над нея, докато Ема му дължи сума, която не може да изплати. В отчаянието си тя търси помощ първо при Леон, който ѝ я отказва, после при разни банкери, които ѝ се изсмиват в лицето, а накрая решава да моли за отсрочка същият онзи нотариус, приятелят на Льоро, който пък опитва да я съблазни.

Отчаяна, Ема прави последен опит и отива след три годишна раздяла в замъка на Родолф да му иска пари. Той и това отказва и Ема разбира, че е заобиколена от меки, безхарактени мъже, които никога не са я обичали. За да не страда повече мъжа ѝ от нейните разточителства, Ема отива вечерта в аптеката и пред очите на помощника на аптекарят – Жулиен, гълта цяло шишенце с отрова за плъхове. След това се прибира у дома, пише писмо пред очите на Шарл, а после ляга в леглото и започва да се мъчи.

Докато разберат какво ѝ има, отровата вече е навлязла в организма ѝ и Ема започва да умира. Шарл е съсипан, а хирургът, който идва, аптекарят и останалите сядат на маса да ядат, защото не искат да гледат смъртта на жената.

В предсмъртната си бележка Ема настоява да я погребат в три ковчега – дървен, махагонен и оловен, като в приказките – дори в смъртта си тя продължава да бъде разточителна. Въпреки протестите на старата Бовари, Шарл изпълнява последната воля на жена си. Баща ѝ - г-н Руо, също умира.

След смъртта ѝ той опитва да обръща повече внимание на дъщеря си, плаща дълговете на жена си и започва да живее охолно като нея, трупайки сметки. С времето обаче той открива писмата ѝ от Родолф и Леон, това го огорчава, но той разбира колко е била красива и желана и му се иска да е бил на мястото на тях двамата.

Веднъж Родолф и Шарл се срещат, Шарл дава на Родолф да разбере, че знае всичко, но му прощава и си тръгва. На следния ден Берта намира баща си мъртъв.

След погребението на Шарл, остават пари само колкото да пратят Берта на майка му – старата Бовари, която умира същата година и детето отива при някаква леля, която я праща да работи във фабрика за прежда.