Пиесата
започва с две прошения към краля относно „Тартюф“
В
началото госпожа Парнел, която е майка на Оргон, иска да избяга от вкъщи със
слугинята си, защото не може да продължава да търпи роднините си, които
продължават да се гневят на присъствието на Тартюф в дома им. Тя и Оргон му
вярват безрезервно, докато останалите са прозрели отдавна лицемерието му.
Елмира, съпругата на Оргон и мащеха на Мариана и Демис, заболява, но
единствения, за когото се интересува Оргон, е Тартюф. Колкото пъти Дорина, придружничката
на Мариана, му казва, че жена му е била много зле, той пази съжалението си единствено
за благоденстващият понапълнял безбожник и като ли не чува и дума от устата на
Дориана. Когато са сами с шурея си, Клеант, Оргон му разказва как са се
запознали с Тартюф – как го е взел от улицата дрипав и мръсен със слугата му.
Впечатление му е направила привидната набожност на Тартюф и колко богобоязлив
бил. Клеант опитва да убеди Оргон, че когато един човек е истински почтен, на
него не му трябва да показва страданията си на околните и че хора като Тартюф
не са нищо повече от лъжци. След разговора с Клеант, вярата на Оргон в Тартюф
се засилва и той решава да му даде дъщеря си Мариана, която вече е влюбена във
Валер. В разговора се намесва Дориана, която силно разгневява Оргон с хапливия
си език, но не променя мнението му. Той дори обвинява Валер, че бил картоиграч
и безбожник, за да оправдае решението си. Когато остават сами, Дориана се взима
на подбив съдбата на Мариана и дори я нарича Тартюфка. Валер научава, че Мариана
е обещана и идва да ѝ потърси сметка. Първоначално е разстроен и смята, че всичко
между тях е приключило, но тя го убеждава в противното. Дориана казва на Валер
и Мариана, че има решение за тях – Мариана трябва да се подчини на волята на
баща си, но винаги да намира причина да отложи сватбата. В същото време те
трябва да привлекат на своя страна мащехата и Дамис. Дориана отива при него и
му казва да се скрие в стаичката встрани, когато идва Тартюф със слугата си –
Лоран. Привидно Тартюф показва набожността си като заставя Дориана да покрие
деколтето си с кърпа. Първоначално е остър към Дориана, но като тя споменава,
че Елмира ще дойде при него, той става мил и благ. Щом остават сами, Тартюф
признава любовта си към Елмира. Тя иска да го отблъсне, но в този момент
доведеният ѝ син излиза от скривалището си и го разкрива. Казва на баща си, а
Тартюф не отрива. Оргон мисли, че синът му иска да злепостави приятеля му и го
гони от дома си, заставайки зад Тартюф. Дори решава да му завещае имота си.
Цялото семейство се събира. Мариана умолява баща си да я прати в манастир, но
не и да я венчае за Тартюф. Елмира го умолява да се скрие под масата, за да му
докаже що за човек е той и Оргон се съгласява. Елмира приканва Тартюф да
повтори любовно си излияние, като му казва, че тя самата го обича. При това той
иска от нея да преспят заедно, заради което Оргон се разкрива и гони Тартюф.
Той пък се заканва да си отмъсти и скоро след това идва съдебен пристав да
изгони семейството от дома им. Едва тогава и госпожа Парнел вижда истинското
лице на Тартюф и всички разбират какъв е. Той дори е пратил писмо до краля,
обвинявайки Оргон в предателство. Когато идва полицаят обаче, той арестува
Тартюф и обяснява, че техният крал е прозрял истината. Оргон накрая решава все
пак да си удържи на дадената дума и да венчае дъщеря си за Валер.
Няма коментари:
Публикуване на коментар