Георги Караславов - Снаха

Тодор Юрталанов (Юрталана) е най-големият земеделец в селото. Каквото засее – всички следват неговия пример. Скъперник е, не плаща на надничарите си, постоянно взима на работа хора, на които е давал пари, зада му работят, и непрестанно търси нови и нови земи, за да увеличава имуществото си. Има по-голям брат, Иван, жена, Гина, и двама сина – Алекси и Стойко.

Стойко е влюбен в най-красивото момиче – Севда Казълбашева. Тя е желана от много младежи, но дава сърцето си именно на Стойко, защото той е най-желаният ерген в селото. Двамата се срещат тайно в дома ѝ. Майка ѝ разбира първа, а после – и баща ѝ.

Един ден Юрталана отива сам на нивата си. Оглежда царевицата, радва ѝ се, припомня си как е купил земята, как е садил и как се е грижел за всяка мамула. На едно място обаче вижда, че е крадено и то все в крайния ред. Случайно среща крадеца - малко русо момче, което носи торбичка и я пълни с царевица. Юрталана го подгонва, но пада и мята остър камък в гърба му, при което момчето пада на земята и умира. Паникьосан от станалото, Юрталана почва да го умолява, обещава да му даде колкото царевица иска, но момчето не помръдва повече.

Юрталана споделя само със сина си. Двамата отиват да вземат тялото, което той е покрил, и да го заровят на място, на което се надява никой да не разкопава повече. Стойко вижда момчето и го позвана – то е дете на Гочо Астаров.

От следващия ден нататък Юрталана започва да се ослушва какво се говори из селото, за да разбере дали някой е разбрал за изчезването на Томето (Астаровият син) и, по-важното, дали някой подозира него.

Започва издирването на Томето. Много хора се включват. Баща му се поболява. Всеки дава своя версия – че се е удавило, че е избягало и т. н. Накрая се разбира къде е било момчето за последно, но никой не го свързва с Юрталана. Сам Юрталана подхвърля уж случайно на бащата, че може да е станало чирак в Пловдив и дори дава заем на Астаров да иде да го потърси.

Стойко предлага на Великден със Севда да идат заедно на Бачковския манастир. Севда се вълнува през цялото време, докато Юрталана мисли само какво голямо дарение да направи на църквата, за да му се опрости греха. Така решава да вземе голям и як овен, дава много пари за него.

След връщането от манастира цялото село започва да говори за Севда и Стойко. Майката на Севда настоява, иска той да се венчае за нея и накрая го пита направо, а Стойко казва, че още същата неделя ще прави годеж напук на проклетия характер на Юрталана, който до последно е твърдял, че годеж няма да има.

Севда заживява като в приказка, кипри се, върви гордо из селото и обича да чува как я наричат „Юрталановата невеста“. Едно обаче помрачава щастието ѝ – Стойко ѝ признава за убийството на Астаровото момче.

В дома на Юрталана започват да намекват на Севда по груб начин, че не може да забременее. Това много я тормози и тя се оплаква на майка си. Водят знахарка, която ѝ мачка корема, шепне някакви неразбираеми заклинания и живее на гърба на Казълбашеви. Веднъж ѝ се струва, че е бременна, повръща ѝ се, но месец по-късно разбира, че се е лъгала. На Севда започва да ѝ се струва, че всички в къщата се мръщят и сърдят на нея, защото не може да има дете, заради не минава ден без мислите ѝ да я оставят намира.

Пращат Севда на Козловец, където има малко параклисче и странна скала с отвор в средата, през която жените минават и за която се твърди, че помага да заченат по-лесно. Севда нощува в параклисчето с други жени, всяка със своята тъжна история, минава през камъка, ала така и не зачева.

Малко по малко повечето работа от Юрталана се прехвърля на гърба на Стойко и него го няма от ранни зори до късна вечер. Севда започва да мисли, че той не я желае повече, защото е ялова, а на главата на Юрталана се появяват нови проблеми – новият кмет отчуждава ливадите. Нарочил е именно неговата ливада, от която вади най-добро сено. Причината е, че някога тази ливада е била на семейството на кмета, но са били иззети и продадени на търг заради неплатени данъци. Пеня опитал всичко да си ги върне, но на търга Юрталана дал най-високата ценя.

За да си върне ливадата, Юрталана решава да се кандидатира за кмет, прави си бюлетини, обикаля селото, среща се с онези, на които има доверие, но накрая не само че не го избират, но и сам разбира колко струват хората и злобата му от загубата се прехвърля върху тях.

Алекси като малък харесва Севда, но по-късно се отчуждава и тръгва по лоши пътища. Дори повтаря трети клас.

Зимата Стойко започва да надебелява. Севда изначално не обръща внимание, но после започва да му прави забележки. Пролетта той съвсем се отпуска, излежава се, работа не подхваща, бързо се изморява. Юрталана му се кара, че не върши никаква работа, Стойко лъже, докато накрая не се разбира, че е болен от подагра. Юрталана мисли, че той го лъже; че снаха му си играе с него и настройва сина му срещу него и жена му. Дори отива при доктора да го пита, води Стойко и в Пловдив – там им казват същото. Юрталана и Гина се сърдят, че трябва да се готви отделно на Стойко и че той трябва да спи отделно, но минава година и той започва да се оправя. Забравя за диетата си и пак започва да яде месо. Разболява се, този път по-тежко отпреди.

Алекси учи в Търговската гимназия в Пловдив. Юрталана получава редовно известия за това как се спрая – оказва се, че е хванал лош път, че се е забъркал с лоши хора и пилее пари на воля. Юрталана отива в Пловдив без предупреждение и там го хока.

Юрталана все отлага да прати Стойко в Пловдив, защото по това време очаква да го назначат за общински съветник. В крайна сметка го праща в болница, но получава писмо от Алекси, че брат му е зле.

Стойко умира, погребват го, а Севда се съсипва от мъка.

Алекси е изключен от гимназията и се връща у дома. Започва да ходи по кафенета, да пилее пари и да се връща вкъщи, но родителите му не могат да го хокат както преди, защото е единственият им останал син. Вместо това започват да се чудят как да изгонят снахата. Гина ѝ се кара за щяло и нещяло, Севда я боли сърцето и накрая разбира какво искат от нея. Една сутрин бяга, а баща ѝ отива за нещата ѝ. Подпитва Юрталана дали няма да ѝ даде нещо в замяна, но той се съгласява само на няколко килограма памук и нищо повече.

Селото започва да говори за това как Юрталана се е отървал от снаха си, след като 10 години му е робувала. За да се сдобрят, Юрталана я кани на помена на мъжа ѝ. Там тя му подхвърля за Астаровото момче и за Юрталана светът се обръща с краката нагоре. Отива няколко пъти при Севда и тя му казва, че в откуп иска Голямата нива – същата онази, за която е профукал много време и пари и му е най-скъпа на сърцето. Дълго време Юрталана се чуди, дълго чака Севда сама да дойде и да приеме първото му предложение – за по-малко земя, но хубава и плодородна. Накрая Юрталана отива да се предаде сам с натежало сърце, гледайки към земята – неговата и чуждата.