Страст
Алекси
и Мирет са младоженци, но вместо да се отдадат на прекрасен меден месец, те
отиват на село. Още с пристигането си
Мирет разбира, че тук не ѝ е мястото. Техните хазяи се опитват да я убедят, че
с тях ще ѝ е добре, но тя не може да отклони мислите си. Алекси отива на лов на
следния ден с едно куче. Мирет иска да си тръгне, постоянно мисли за това, но
няма как, затова решава да намери сама Алекси, след като той закъснява, и
тръгва. Намира го, ала е поразена от човека, когото намира – ловът на птици е
направил Алекси страстен убиец, който не иска и да чуе за заминаване, а на
Мирет ѝ остава да живее с този човек до края на живота си. С този непознат.
Годеж
Съдия
Босилков върви по пътя, за да се срещне с бъдещата си годеница. Той решава да
послуша баща си и да се ожени за жена от богато семейство, за да осигури живота
си, също както го е послушал да стане съдия, за да си направи първо връзки, а
после адвокат, за да е сигурен, че ще търсят само него. Още като вижда
Лисавета, Босилков вече знае, че ще е нещастен и че лъже себе си. Щурецът е
неговият съдник. Мелничарят Спасков и жена му го посрещат. Той обещава на
Босилков, че ще му прехвърли всичко свое, а после двамата оставят „влюбените“
насаме. Босилков целува Лисавета и казва, че я обича, а щурецът повтаря
„лъжеш“.
Вълкът
Един
старец посред зима изпраща бабичката си при внуците и остава сам в дома си. Той
иска да залови един бял вълк със зелени очи. Преди той е имал вълчица и малки,
но дядото е успял да ги излови, а после да убие женската. След тази случка той
е получил голяма похвала в селото и се е възгордял, но някак винаги е очаквал
вълкът да се върне за него. Решава в този ден сам да издири вълка с помощта на
кучето си - Пехливан. Двамата отиват на опасно място и въпреки че знае, че вероятно
влиза в капан, той тръгва по следите на вълка. Кучето го намира и двамата
започват да се борят, докато старецът от бъране пропада през леда в реката.
Когато излиза, намира кучето си с вътрешностите навън. Оставят го, прибира се и
се разболява. Треската се засилва и той в един момент не знае дали е буден,
колко време е минало и дали вълкът не го причаква отвън. Той не яде, само спи и
не може да дойде в съзнание, но мисли единствено как да залови вълка. Веднъж
той се събужда и го вижда в двора си. Без да знае дали сънува, прицелва се в
него и стреля.
Скот
Рейнолдс и непостижимото
На
българското черноморие има много чужденци, които са обединени под общата идея
да си изкарат добре. Един от тях е американецът Скор Рейнолдс, стар професор,
който по време на почивката си води въображаеми диалози, монолози и дори сънува
реалистични сънища, търсейки мястото си на този свят. От съня му го вадят
въпросите на един досаден поляк, който ту се появява, ту изчезва, но някак си
остава на заден план. В деня на заминаването си се разбира, че полякът се е
самоубил и че е търсил у Скот причина да продължи да живее, но твърде вглъбен в
себе си и старостта си, той му е затръшнал вратата и дори го е подтикнал
несъзнателно да си посегне. За всичко това Скорт Рейнолдс така и не разбира, а
се връща при своята Мери.
Язовецът
Г-жа
Моран е френска поданица, има мъж на име Луи, леко напълнял и отпуснат, но
нейното тяло е все още запазено. Моран се наслаждава на ваканцията си на българското
Черноморие в компанията на други като нея, докато един ден на рецепцията
пристига плик, в който има рисунка, на която е изобразена така, както винаги е
искала да изглежда. Тя първо се ядосва, после ѝ харесва, защото сякаш
изобразява душата ѝ. Скоро художникът сам я намира – Тасо (Анастас). Той идва с
моторницата си на плажа и я кани в колибата си да види други негови творби.
Моран се двоуми, но после размисля. Останали са му само две картини, останалите
продава на някакъв мним художник в София, който се бои някой да не разкрие
измамата, а Тасо не го прави за пари, а защото така може. Моран е изненадана от
колибата му, очаквала е нещо съвсем различно. Тя усеща, че е привлечена от
него, въпреки че има мъж, а той – любовница. Не успява да преодолее гордостта
си и да му каже какво истински е почувствала от картината му, а го оставя да я
вземе за поредната повърхностна жена. Прекарва нощта с него, но чувства
неудовлетворение. Името на Тасо на италиански означава „язовец“. Моран вижда
скритите рисунки на Тасо, недовършени и твърде лични. Изведнъж се плаши от него
и се прибира пеша в хотела, където я чака Луи – той е пристигнал същия ден. Нейната
мечта да бъде щастлива, да бъде себе си се размива и тя се озовава на мястото,
на което е била преди това.
Няма коментари:
Публикуване на коментар