Оноре Дьо Балзак - Дядо Горио

В разпадащия се пансион на улица „Ньов Сент Жоневиев“, принадлежащ на скъперницата г-жа Воке, живеят различни и интересни пансионери на всякаква възраст, общо 18, сред които са студентът по право Йожен дьо Растиняк, четиридесетгодишният Вотрен, дядо Горио, прислугата Силви и Кристоф. Най-интересният образ е този на дядо Горио – стар макаронджия, който първоначално е държал под наем най-скъпият апартамент в „Дом Воке“, а после се е преселил в най-мизерната и евтина стая. В началото той е дошъл като истински благородник, с голяма рента и приличен външен вид. Вдовицата Воке дори е опитала да стане г-жа Горио, но не успяла. Сърцето на старикът било единствено в двете му дъщери, които той непрестанно нарича „ангели“. Прислугата ги е виждала да му идват на гости и Воке смятала, че те са негови любовници, дори повече от две, заради колоритните им тоалети, не могла да ги различи. Дядо Гори отрано останал дворец, не се оженил повторно, и целият си живот посветил в угаждане на дъщерите си. Едната станала графиня, а другата – баронеса. И двете се омъжили заради парите, но дори след брака, те непрестанно търсели баща си да им погасява полиците на техните любовници, а старецът продавал най-големите си ценности и се хранел само с хляб. Другият главен персонаж, Растиняк, се опитва по същото време да си пробие път към висшето общество. Семейството му е бедно и едва го издържа, но той намира начин да се облича прилично и да ходи на балове, където се среща с известни личности, представяйки се от името на братовчедка си, която има особено място в това общество. Така се запознава с г-жа Дьо Ресто. Тя го кани у дома си. На следния ден той вижда дядо Горио да си тръгва от дома ѝ и когато я пита за него, бива посрещнат с хлад. Отива при братовчедка си, виконтеса Дьо Босеан, която му обяснява, че това е Горио е бащата на графинята и той не бил приет от зетя си. Растиняк разбира, че за да се издигне, ще са му нужни пари за дрехи и аксесоари и пише на майка си и сестрите си поотделно, като накрая получава сумата, заплашвайки да се самоубие. Когато получава парите, Вотрен разбира какво е намислил и като човек, минал през този път, разказва му какво трябва и не трябва да направи, за да се издигне. Оказва се, че получените пари съвсем не са му достатъчни, затова го съветва да се ожени за една от пансионерките, която ще стане богата наследница, ако брат ѝ умре и баща ѝ я приеме – г-ца Викторин. Междувременно Растиняк непрестанно размишлява над положението си, загърбва добродетели, за да стигне до целта си, оправдава изборите си, дори „пълзи“, само и само да получи желаното. На следващия бал Растиняк се среща и с другата сестра – г-жа Делфин Нюсенжан. Горио го разпитва за дъщерите си, както е разпитвал техните слугини. Той знае за живота им, въпреки че не присъства в техния. Те дори не се сещат да попитат за него. При първата лична среща на Делфин с Растиняк, тя го моли да заложи последните ѝ пари, защото са ѝ нужни 5000, за да плати дълговете си. От тогава той непрестанно излиза навсякъде с нея и води разгулен живот. В същото време става ясно, че Вотрен, който поддържа Растиняк, е избягал каторжник, когото наричат Измами смърт. Агент на полицията се свързва с г-жа Мишоно и г-н Поаре, които също са пансионери, и им обещава определена сума, ако разкрият дамгата на рамото на каторжника. Вотрен пък е зает с убийството на брата на Викторин. Тя самата е влюбена в Растиняк, но той не проявява никакъв интерес към нея. Все пак решава да предупреди семейството ѝ дуелът между брат ѝ и приятелят на Вотрен да не се състои по никакъв повод. Горио вече знае за чувствата на Растиняк към Делфин и като ненавижда зетя си, иска да купи апартамент на Растиняк, където да живеят заедно тримата. Един ден г-жа Мишоно сипва нещо в питието на Вотрен, той го изпива, припада и тя намира дамгата. Идва полиция да го отведе, а Вотрен е напълно примирен. Случилото се кара пансионерите да прогонят г-жа Мишоно, а Поаре тръгва сам с нея. По същото време научават за смъртта на брата на Викторин и тя се тръгва заедно с вдовицата, която се грижи за нея. Растиняк и дядо Горио също се готвят за отпътуване и напускането на толкова пансионери хвърля г-жа Воке в чудо. Дъщерите на Горио идват една след друга при него, скарват се за пари и дългове и му разсипват здравето. Той опитва да ги усмири, но заболява тежко. Следващите дни единствено Растиняк и студентът по медицина се грижат за него. Горио ляга на смъртно легло, но колкото и да опитва, Растиняк не успява да доведе дъщерите му при него – едната тъкмо се е скарала с мъжа си, другата спи след бала. В крайна сметка, той умира напълно сам, а Растиняк и студентът с последните си пари му организират скромно погребение. Някогашният макаронаджия, принуден от дъщерите си, които са се срамували от него, да продаде фабриката си, умира като последния бедняк. В края Растиняк гледа към Парижм забравил напълно предишното си желание да пробие във висшето общество. Сега той иска да отмъсти.