Земя
Село
Подгоре. Попът води молебен за дъжд. Идва Еньо Кунчин и настоява молебенът да
се състои на бащините му ливади, защото там било сянка и имало вода. Там е и
брат му, Иван. Свещеникът скланя накрая да направят там молебена. Сред хората е
Коминкина Цвета, която вече съвсем не е дете. Като умира баща им, Еньо и Иван
си делят имота на баща си. Въпреки че кончето Звезделин се пада на Иван, той го
отстъпва на Еньо, защото го е отгледал от малък. Една вечер Еньо споделя, че е
решил да се жени. Новината се харесва на снаха му, Ана, която не може да има
дете от Иван. Веднъж Еньо опитва да я заговори на връщане от кладенчето, но тя
се засрамва от закачките му и той приема реакцията ѝ като отхвърляне. Цвета
започва да мисли за него и да съжалява, че го е отпратила. Докато Еньо се
напива из кръчмите, то снаха му Ана опитва да опознае Цвета и семейството ѝ, за
да стане сватовница. Ана оправя лошото настроение на Еньо, като му казва, че ще
го годи и той се съгласява. Ана казва на Цвета какво чувства Еньо и това я
прави много щастлива. Споделя единствено с най-добрата си приятелка, Станка,
чието семейство е най-богато в село, но тя е недъгава. Станка обаче крие, че
също харесва Еньо и когато чува за чувствата му към Цвета, почти не припада.
След това Станка се разболява. Започва да се дразни от Цвета, но не може да
спре да слуша историите ѝ за Еньо, защото така знае повече за него – какво
прави и къде ходи. Един далечен роднина на Станка идва на гости – Георги
Бъзунека. Той ѝ обещава да разубеди Еньо и на един пазарлък за нива му казва,
че е направил голяма грешка като е избрал Цвета, която има голямо и бедно
семейство, за сметка на гърбавата Станка, която е едничко дете на немощни
родители. Тези думи разубеждават Еньо, който и без друго вече е имал съмнения
относно любовта си към Цвета, и в един момент му се струва, че тя е била онази,
която го е подмамила с красотата си. От тогава скъсва връзките си с Цвета и
предава на Ана тя повече да не идва. Цвета му връща пръстена и китката, а той
скоро се жени за Станка. Сватбата повлиява добре на Станка, а Еньо получава
имоти от баща ѝ. Еньо обаче започва да пие и да мрази брат си, тъй като
единствено неговия имот му издира очите. Станка разбира, че той я е взел само
заради парите и една година по-късно, когато среща Цвета, ѝ признава, че Бог я
е наказал, задето тя е предала така другарката си. Еньо също среща Цвета и ѝ
казва, че не е трябвало да избира земята пред любовта; че сега това нищо не
значи. Еньо съвсем се променя, от пиенето става друг. Започва да иска от брат
си да направят замяна, но това предложение обижда Иван, който цени бащиния си
имот. Това разгневява Еньо. Той издира лицето на брат си, когато идва да го
прибере от кръчмата, и предава на селяните да му кажат да отсече дъба. Една
сутрин Иван отива на нивата си да я изоре и Еньо го вижда. Смята, че това е
правилното време да го убие. Изчаква го да легне да спи и хвърля голям камък
върху главата му, а после отсича и дъба, за да падне отгоре му. Тръгва си през
нощта, но съвестта започва да го гризе и има чувството, че всички знаят какво е
сторил. Пак се запива, а когато вижда Ана с една каруца да води мъжа си,
разбира, че той е още жив. Водят Иван в града да го лекуват, а Еньо раздава
част от имота си на църквата и училището, твърдейки, че нищо не му е нужно.
Когато връщат Иван, той е съвсем променен – лицето му е обезобразено и не помни
нищо, но Еньо има усещането, че той знае и се бои от него. В страха си става
по-добър към Станка, но тя умира след мъчително страдание. Скоро той губи
всичко – чифлика и имотите си и започва да върши най-черната работа за чаша
вино. Хората му се присмиват и му се подиграват. Единствено снаха му Ана и
Цвета му помагат. Една зима той се разболява от алкохола и умира за десетина
дни. Слагат го в църквата, за да престои тялото му, но заради свещ ковчегът се
подпалва и го намират „обгорял като въглен“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар