Антон Страшимиров - Хоро

Мичето е пълничко и богато момиче. Тя има баба, Карабелица, която е болна и лежи на легло. Баща ѝ и майка ѝ са мъртви, а брат ѝ – Сашко, е убит. Сашко е бил известен и глава на въстаниците, затова, когато са го заловили, Карабелица е пратила всичките си скъпоценности на околийския началник – Сотир Иванов. Той обаче не ги взима и става причина за смъртта на Сашко.

За да вземе наследството на семейството, той изнасилва Мичето, а после неговият приятел – полковникът, я принуждава да се ожени за Сотир, като заплашва да намери нейният любим – Иско и да го убие.

Романът започва в деня на тяхната сватба. Мичето и Сотир пътуват във файтон след венчавката за дома на Мичето. Мичето гледа своя противен съпруг, който е кривокрак и кривоок. Той постоянно я притиска към себе си, а тя непрестанно мисли как да се самоубие, тъй като вече няма за какво да живее – загубила е както семейството си, така и любовта на живота си – евреинът Иско.

Докато празнуват, бабата на Мичето получава простъп и умира. Пръв при нея отича пристава – Миндиля, който задига скъпоценностите ѝ, които тя крие под възглавничката си. След това се измъква и отива в двора да ги зарови.

Дворът обаче не се оказва пуст. Там е Иско и още един негов познат. Те убиват пристава, докато чакат идването на Мичето. Иско е срещнал слугинята и тя го е взела за мъртвия брат на Мичето. Затова, когато Мичето се хвърля върху тялото на баба си, а после отива да плаче встрани, слугинята идва и ѝ казва, че брат ѝ я чака. Когато отива в двора, Иско грабва Мичето и я отвежда на безопасно.

Съседите виждат как отвеждат Мичето, но мислят, че някой краде момиче и не обръщат особено внимание.

Когато Мичето се съвзема, тя е откарана в една секретна стая и в е компанията на непозната студентка и самият Иско. Мичето ту плаче, ту се жалва. Тя смята, че е отхвърлена и оплюта от целия свят, защото е била изнасилена и защото се е омъжила за убиеца на брат си. Но въпреки това твърди, че обича Иско и че той също я обича и именно затова е отишъл да я спаси.

В това време в къщата стават големи безпоредици. Разбират, че Мичето или е избягала, или е отвлечена, и започват да търсят свидетели. Събират жените от съседните къщи, разпитват дори сватбарите. Сотир изпада в отчаяние и започва да плаче повече за изгубеното наследство, отколко за жена си.

Полковникът взима разследването в свои ръце – той съставя протокол в присъствието на кмета (полковникът и жената на кмета са любовници), неговият помощник и прокурора, а после отиват при 17-те жени в двора и ги застрелват. Между тях се оказва и дядо Рад – той работи в църквата и е бил до леглото на умиращата Карабелица.

Освен жените, убиват и бащата и сина на Капанката, които са видели отвличането на Мичето, но не са разбрали какво точно се е случило.

След като хвърлят труповете на жените един върху друг, викат останалите жени в предния двор, за да ги накарат да плюят върху тях. Жените отказват, полковникът побеснява и вика музика да свирят хоро. Кара жените да играят, докато войниците ги удрят с камшиците си. Капанката проклина земята и я моли да се отвори и да погълне всички.