От
две-три седмици военен полк е на лагер при Мраморно море. Близкото село е
разрушено напълно. От там започват землянките на лагера. Там е и седма рота с
ефрейтор Стоил Първанов. С него живеят Никола, Димитър и Илия барабанчикът.
Всички са от с. Бръшлян. Никола е бивш стражар, Илия е най-младият, Димитър е
смел и ценен другар, но рано е оплешивял. Докато чакат заповеди, войниците
разговарят за миналото, пишат писма и се разхождат из околностите. Фелдфебелят
е Буцов. Освен останалото, обслужват се и панахиди, при които всички са строени
с часове. Имат си поп Върбан, който ги следва навсякъде, а всичките му
помощници са пак войници. Стоил пее по време на панахидата. После Никола,
Димитър и Илия виждат жерави и си представят как те отлитат към родното им
село. Ананий е тръбач на ротата, живее близо до Буцов и е земляк като тях.
Войниците играят хоро, включва се и Никола. С времето Стоил става по-набожен и
повече се отдалечава от войниците, усамотявайки се с часове. Един неделен ден
на гости на Стоил идва Делчо. Той е млад артилерист, който се появява на
походите, възседнал хубав бял кон. В компанията на Делча Никола и останалите си
спомнят за Бръшлян. Никола разказва историята на Неша, която с хитрините си и
татула си го е отвличала от работата, докато брат ѝ е събирал незаконно дърва в
гората. Варенов, техният роден, е младо момче, което умишлено говори с по-нисък
тембър, за да забележат всички колко е млад. Скоро целият полк тръгва на път,
като оставят почти всичко ценно и взимат само най-важното. Късат си ризите, за
да си направят превръзки, в случай, че ги ранят. Борбата започва. Две колони се
точат – едната е с войниците, които влизат в боя, а другата – с ранените.
Варенов е тежко ранен. Стоил го носи, но докато вика санитарите, пада и той и
двамата умират. Пролетта е в разгара си, а земляците стоят при пресните гробове
край село Елбасан
Няма коментари:
Публикуване на коментар