А. С. Пушкин - Капитанската дъщеря

Пьотр Андреевич Гриньов още преди раждането си, по негови думи, е бил зачислен за сержант в армията. Баща му – Андрей Петрович Гриньов е строг военен, а майка му – Авдотя Василиевна е добра и нежна като всяка любяща майка.

Когато навършва 17 години, бащата на Пьотр го праща в отдалечена крепост, за да се научи на военен живот, въпрки че синът му е очаквал да бъде зачислен в Петербург и там да си живее живота.

Тръгва на път с коларя и своя личен слуга – Савелич – сърдито старче, което му държи сметка за всичко. По някаква причина Гриньов иска да стигне по-бързо до мястото на своето назначение, заради което кара коларя да продължи въпреки бурята. Тя ги застига, но намират водач и когато той им посочва накъде да вървят, те стигат до ханче, където Гриньов черпи своя водач и дори му подарява измалялото си кожухче от заек.

Когато стигат Белогорската крепост, тя съвсем не прилича на онова, което си е представял – просто селце с кула. Още същия ден се запознава с капитана – Иван Кузмич Миронов и капитаншата – Василиса Егоровна. По-късно вижда и Маря Ивановна, за която Швабрин не казва нищо хубаво. Швабрин е заточен на това място заради дуел и, както се оказва по-късно, той всъщност е бил влюбен в Маря Ивановна и е искал да се оженят, но тя го е отхвърлила.

Гриньов започва да се наслаждава на живота си в Белогорската крепост, пише стихчета и проявява глупостта да го прочете на Швабрин, при което те се карат и всичко завършва с дуел. Разтървават ги, те опитват още няколко пъти, докато накрая рано сутринта сами се изправят един срещу друг и намесата на Савелич разсейва Гриньов и той бива ранен. Пет дни лежи болен с треска. Първата, която вижда до леглото си, това е Маря. Той ѝ предлага да се оженят, но тя иска благословията на родителите му. Той веднага им пише, ала вместо благословия, получава хокане. Савелич също не се разминава.

Един ден Иван Миронов получава писмо от своя генерал. Иска да скрие новината от жена си, но тя все пак успява да изкопчи желаното от неговия подчинен и така разбира, че се готви нападение – някой си Пугачов се представял за загиналия цар Петър и вдигнал народа на бунт. Воините на Пугачов стигат до Белогорската крепост и я превземат още с първото нападение. Бесят капитана и подчинения му, убиват капитаншата с един удар в главата, а Гриньов също почват да теглят към бесилката, когато Савелич се спуска да се моли за живота му и Пугачов го познава – това е същият онзи водач със заешкото елече.

Маря Ивановна е скрита при попадията, тя я нарича своя племенница. На Гриньов му се налага да иде в Оренбург и Пугачов го пуска, дори му дава кон, шуба и половин рубла за изпът. Като се среща с генерала там, той разбира, че скоро Пугачов няма да бъде разгромен. Един ден обаче получава писмо от Маря Ивановна, която твърди, че Швабрин, който Пугачов е сложил на важна служба и направил негов заместник, същият този Швабрин искал насила да се ожени за нея. Той веднага отива при главнокомандващия и иска малък отряд, с който да нападне крепостта и да спаси любимата си, но на военния съвет решават друго и той отива сам със Савелич. Те биват заловени.

Гриньов среща Пугачов, разказва му за Швабрин и Маря, че тя всъщност е негова годеница, при което Пугачов се заканва да обеси Швабрин за назидание и веднага тръгват. Отиват в Белогорската крепост, Швабрин е притеснен. Когато Пугачов иска да му покаже Маря Ивановна, той издава коя е, но това не променя решението му и той разбива вратата на стаята, където е заключена. Изглежда Маря Ивановна не стига, че не му е жена, ами Швабрин я е измъчвал на хляб и вода, докато реши да се омъжи за него. Така тя бива освободена. След това с Гриньов тръгват на път, но отново биват задържани.

Оказва се, че това е Иван Иванович Зурин (със Зурин Гриньов играл на рубли преди пристигането си е крепостта при капитана и загубил сто рубли). Гриньов решава да отпрати Маря и Савелич при родителите си, а той сам да се присъедини към отряда на Зурин.

Така се случва, че Пугачов губи, ала арестуват Гриньов по обвинение в предателство и го осъждат на смърт. Екатерина II го помилва и сменя наказанието му с доживотно заточение в Сибир. Баща му почти не полудява от мъка. Единствена утеха и компания на него и жена му прави Маря. Тя обаче ги оставя, за да иде в столицата, където да намери начин да спаси любимия си. Разказва историята си на една знатна дама, която по-късно се оказва самата императрица и така спасява Гриньов. Писмото, което Екатерина Велика пише до бащата на Гриньов, е запазено в рамка, а имената в историята са били променени.