Кретиен дьо Троа - Ланселот, рицарят на каруцата

Посветен на Мари дьо Шампан, покровителна на автора.

40-ият ден след Великден. Крал Артур е събрал своите рицари. Един рицар застава пред Арур и заявява, че хвърлил в затвора си много негови хора – „девици, рицари и дами“, които стражата му пази. Тогава рицарят казва на Арур, че ако повери кралицата си на някой от рицарите на Кръглата маса и същият този рицар бъде предизвикан на двубой и спечели, той ще пусне и кралицата, и хората. Ке слуша непознатият рицар, а после казва, че се оттегля от службата си и с нищо не могат да го задържат. Кралицата му пада на колене и го моли да остане. Ке и кралица Гуинивер тръгват, а след тях – племенникът на Артур, месир Говен, и самият той, както и всички онези, които искат да ги последват. Говен води със себе си още два коня.

От гората изскача конят на Ке, без ездач, а след него – Ланселот, който до средата на романа е наричан просто „рицар“. Личи си, че се е водила битка. Ланселот взима един от конете на Говен и се впуска отново в боя. Ланселот тръгва напред, измаря коня си до смърт, а Говен го намира по-късно, покачен ан каруца, водена от джудже. То казва на Говен, че ще му разкаже какво е станало с неговата кралица, ако се качи на каруцата до Ланселот (за рицар да се вози в каруца означава единствено позор – трябва да е бил обвинен в страшно престъпление, а после отведен да се изпълни присъдата).

Влизат в малък град, а после – в замък, където ги посрещат три девици, едната от които е господарката на замъка. Вечерта тя ги нагощава и ги слага да спят. Забранява им да се настанят на най-хубавото легло, но Ланселот прави именно това. През нощта някой опитва да го убие с огнена стрела, ала той изгася огъня и заспива. На сутринта дамата, която му се е подиграла, му дава кон и копие, а Говен вижда кралицата и двамата тръгват след нея.

По пътя те спират да питат за кралицата една девица. Тя им разказва, че кралицата била отвелчена от великан и кралски син на име Мелеаган и била отведена в кралство Гор (символизира злото, смъртта, задгробните владения, защото от там никой не се връща). Девицата казва, че за Гор има два пътя – Воден мост, защото е цял под вода, „насред самата дълбина“ и Мост на меча, защото е остър като меч. Девицата иска и две желания, но казва, че ще си ги запази за друг път.

Ланеселот и Говен се разделят. Ланселот стига до един брод, пазен от рицар и девица. Рицарят го предупреждава да не преминава оттатък. Двамата с пазача се сбиват, Ланселот побеждава, а девицата измолва живота му, обещавайки някакъв дар в замяна.

По пътя Ланселот среща друга девица, сама и нагиздена. Тя му предлага дом и храна, ако преспи с нея. Ланселот не е съгласен, ала това е условието ѝ. Тя го нагощава, а след това му повелява да иде да се разходи, преди да иде в покоите ѝ. Там обаче има друг рицар, който се кани да обезчести господарката. Тя повелява на Ланселот да я спаси. Ланселот убива нейната прислуга, същите, които са замесени в това престъпление, убива и насилника, а после тя иска да си легнат, но той мисли само за сърцето си, което не му принадлежи, за да ѝ го даде. Господарката разбира, че за него е като сестра и си отива в стаята сама.

На сутринта тя и Ланселот тръгват на път. Спират на една чешма, където е оставен гребена на кралицата с нейните коси. Ланселот без малко не пада от коня, като научава, че са нейни. Взима ги и ги слага в пазвата си. Идва един друг рицар, който познава дамата и упорито я ухажва, въпреки че тя не го харесва. Тримата отиват на една ливада, където е пълно с момци и девици, улисани в игри. Там е беловласият баща на онзи, който обича девицата. Синът иска да влезе в двубой, бащата го укорява и разубеждава. Накрая двама, заедно с Ланселот и дамата тръгват ба път, а игрите на ливадата продължават.

Стигат манастир. Ланселот пита монаха там какво има зад големия зид. Оказва се, че има гробище и приготвени саркофази за най-известните рицари на кръглата маса, както и един много голям, чиято плоча могат да помръднат само десет души. Легендата казва, че който помръдне плочата, ще спаси хората, пленени в съседно кралство, където всеки чужденец става затворник. Ланселот с лекота отмества плочата, монахът без малко не припада и настоява да узнае името му, но той отказва. Синът и бащата, виждайки този подвиг, отказват да го следват повече и се връщат. Дамата пък разпитва Ланселот за името му, ала го ядосва и тя го оставя, прибира се сама.

Ланеселот продължава сам по пътя си, докато среща непознат рицар. Той го отвежда в дома си, където има петима синове и две дъщери. Казват му с жалост, че сега и той е пленник като тях. Мъжът разказва на Ланселот за прохода и му дава двама от синовете си да му правят компания – един рицар и един оръженосец. Те стигат на другия ден при Камен проход, а на кулата се провиква стражата. Ланселот се бие с един от тях и веднага го поваля.

Останалите не искат да го спрат и тримата продължават. Срещат старец, който ги кани в дома си. Пресреща ги вестоносец, който казва, че пленниците са започнали да се бунтуват, вдъхновени от победите на незнайния рицар. Ланселот и момчетата продължават, но попадат в капан. Освобождават се и започват битка. Печелят я и пленниците веднага наобикалят Ланселот.

Продължават по пътя си, попадат на дома на рицар. Посрщат ги, нагостяват ги, ала идва дързък рицар, който обвинява Ланселот заради това, искал на мине по Моста на меча и че е бил качен на каруца за престъпленията си, а това е огромно унижение. Рицарят и Ланселот се бият. Конете им умират първи. Ланселот така здраво удря, че му сваля всички доспехи. Рицарят моли за живота си, Ланселот му обещава позорна каруца, когато идва девица, яхнала муле и носеща камшик. Тя казва, че рицарят е измамник и иска Ланселот да го пощади. Бият се повторно, Ланселот му отсича главата, а девата я взима и му обещава богатства срещу нея.

Тримата тръгват отново и стигат моста. Виждат от другата страна два лъва. Момчетата се плашат, а Ланселот минава моста въпреки раните си и голямата болка, любовта му е по-силна. От другата страна не намира и следа от лъвовете, но вижда кула, от където го наблюдават кралят и неговият син – единият, честен, а другият - безчестен. Кралят повелява на сина си да върне кралицата, той отказва. Тогава кралят сам слиза при рицаря, на когото вече се възхищава. Разговаря с него, обещава му дарове. Идват хора от двете царства да празнуват. Разбира се, че вече е 50-ият ден след Великден.

Мелеаган и Ланселот се бият. За да подкрепи Ланселот, кралицата за пръв път го назовава по име (той е син на крал и дойката му е езерна фея). Ланселот печели, а кралицата го моли да пощади Мелеаган, защото кралят моли нея. Ланселот го прави, а Мелеаган опитва да го убие в гръб, при което баща му се разгневява и му казва, че след като толкова иска да се бие с него, ще го направят пак след година в двора на крал Артут. Ланселот и кралица Гуинивер са свободни. Кралицата е студена към своя рицар. Ланселот пита Ке, който е в двореца на краля също, но той не знае отговора. Тогава Ланселот отива да помогне на Говен, който е трябвало да мине през другия мост.

Хората на краля, горци, тръгват след Ланселот и освободените хора на Артур да го заловят, мислейки си, че правят услуга на своя крал. Новината стига до Гуинивер, тя започва да се обвинява и отказва да яде. Новината, че е мъртва стига до Ланселот и той си връзва колана за шията, а после го закача за коня, за да се убие, но верните му хора го спасяват.

Научава, че кралицата е още жива. Връща се и двамата разговарят. Тя му казва защо е била студена към него, а той иска да се срещнат през нощта. За да влезе в стаята ѝ, той изтръгва металните решетки и си наранява ръката. Прекарват нощта заедно, но кръвта от раната му цапа леглото. Мелеаган вижда кръвта и обвинява кралицата, че е преспала с Ке, който я пази в нейната стая. За да защити честта ѝ, Ланселот се изправя отново срещу Мелеаган (раните на Ке наистина са още отворени, но това е защото Мелеаган е сменил лекарството му с отрова).

Едно джудже обаче идва с фалшива вест, че хората на Ланселот имат нужда от него и го отвлича. В това време неговите хора намират Говен и му помагат. Отиват заедно в двореца при кралицата, където получават фалшиво писмо от Ланселот, че той е в двора на крал Артур. Всички се връщат, посрещат ги с почести, поздравяват Говен, че е върнал кралицата, но той казва, че това е дело на Ланселот. Те му отвръщат, че от него няма ни кост, ни вест. Артур не обръща особено внимание на тази новина, щастлив е за завръщането на кралицата си.

Започва турнир. Ланселот научава, въпреки че още е в царство Гор. Той е затворен в дом. Моли дамата да го пусне. Тя обещава, ако той се върне и ѝ подари сърцето си. Ланселот се съгласява и заминава. На турнира кралицата го познава и му заповядва да изгуби всички битки, които има този ден. Всички го оплюват и мразят. На следния ден кралицата му повелява да се представи най-добре и той печели. Всички го обичат, ала бяга, преди да го намерят. Той се връща при дамата, която го е освободила, за да удържи на думата си.

Щом Ланселот се връща, Мелеаган заповядва да построят кула, където го затваря. След година Мелеаган отива в двора на Артур, заявявайки, че него го няма, а трябвало да се бият. Говен казва, че той ще заеме мястото му, ако не го открият. Мелеаган се хвали на баща си Бадмагю, че Ланселот е избягал от страх, но кралят се съмнява, както и неговата дъщеря – принцесата. Тя тръгва да го търси пеша. Намира кулата и му казва, че ще му върне услугата – някога той ѝ е дал главата на един омразен рицар и тя е била тази дева. Ланселот се връща в кралството си, всички го приветстват. Той се бие с Мелеаган и го побеждава.