Димитър Талев - Железният светилник

Романът започва през 1833 г. след голяма чума. Стоян Глаушев бяга от родното си село Гранче, на три часа път от Преспа, когато убива едно от кучетата на бея, за да защити своето. В града животът му се вижда много труден. Едва успява да изкара малко пари, подхващайки се за кратко на работа тук и там, за да нахрани себе си и кучето. Минава известно време, пада дълбок сняг. Стоян върви по улицата, когато една порта се отваря и една жена го вика по име. „Ами ти отде знайш, че ме викат Стоян? – Та вие, селяните, барем половината сте Стояновци.“ Това е Хаджисерафимовата унука - Султана. Тя иска от Стоян да нацепи дървата на нея и бабата хаджийка. Някога техният дом е бил богат и те са били с положение, но с времето от богатството на дядото на Султана не е останало почти нищо. Тя къта последните им жълтици и ги пази за сватбата си. След като се запознава със Стоян, тя му позволява да остане с кучето си в плевнята. Из града тръгват грозни слухове за тях двамата, но Султана е търпелива. Стоян си намира работа при един калфа, благодарение на голямата си сила, а и работата му се струва приятна и като за него. Един ден Султана предлага на Стоян да се оженят, той се съгласява, но сватбата им предизвиква смут и от общината ги викат да разследват дали не са водили съвместен живот преди сватбата. Султана учи Стоян сам да иде и какво да каже.

В началото на съвместния си живот със Султана, Стоян се чувства като чужда птица в Преспа. Никой не го приема и на него това му тежи. Дори жена му го нарича селяндур и се страхува да не им се смеят хората. Минава известно време, в което Стоян задобрява в работата си при майстор Кочо, който го взима след многото му неуспехи в други работилници, а Султана непрестанно настоява той да поиска повече пари, особено след като им се раждат деца. Когато Султана забременява с първото, Стоян дори не разбира, докато не идва баба Керана да го изроди, но скоро то умира, а Стоян го преживява много тежко.

Стоян мисли да вдигне втора стая в къщата, за да има повече място за живеене. Освен това мисли да отвори свой дюкян, но майстор Кочо го съветва да не го прави, тъй като с него има 33 калфи в града и конкуренцията е страшна. Султана обаче настоява и Стоян отваря, но веднага е посрещнат от гнева на калфите. Връща се вкъщи разстроен, обаче жена му го кара да отвори отново и той се връща и от този момент повече не затваря вратите на работилницата си.

След години в Преспа плъзва идеята за нова църква, защото старата е твърде малка за всички. Идеята дава Климент Бенков, противник на Аврам Немтур. Общинарите ги слагат начело и двамата, не защото знаят за ненавистта си към другия, а защото именно това ще им помогне да се спогодят. Започват да събират пари от хората, да избират подходящо място и да избират човек, който да пратят първо в Битоля при патриарха, а после в Цариград да се иска разрешение. С тази задача се заема Климент Бенков. Владиката пък праща свой наместник в Преспа, който говори само на гръцки и се заема с общинарите да укрепят елинското училище и да доведат трима гръцки учители, а за българското никой не си мърда пръста.

В дюкяна Стоян взима двамата си сина – Кочо, големият, и Лазар, който още от малък показва по-голяма любов към книгите, отколкото към бакърите на баща си. Лазар е и любимецът на Султана – тя мисли да го прави свещеник. Климент Бенков идва в дома на Стоян и Султана да ги убеждава да пратят Лазар в Атина да се изучи със сина му, след като той, наместникът и общинарите виждат как Лазар помага на учителя си и учи другите деца. Когато той се връща сам, общинарите са срещу него – обвиняват го, че е присвоил техни пари. Този спор влошава болестта му, той опитва да поиска още пари от хората в Преспа, но болестта го поваля и той умира преди завръщането на момчетата.

Наместникът събира най-богатите власи и от тях взима необходимите за построяването на черквата пари, а те настояват техните имена да останат като основни дарители. По същото време в града идва монах от Рилския манастир да събира дарения. Стоян Глаушев го приема в дома си и от този ден става изключително набожен. Монахът от благодарност оставя една от книгите си на Лазар и това променя живота му – той още тогава решава, че е роден за по-велики дела, не за църковни. Монахът обаче напуска града с рана на главата.

Идва време да се сложи първия камък за строежа и за събитието се събират всички християни. Пътят към мястото за новата църква им е препречен от турците. Каймакаминът смятал, че гяурите готвели буна и затова спрял строежа. Те му показват фермана, издействан от Цариград, но на него това не му е достатъчно. Турците имат четири джамии, а са само една махала, докато българите са много повече, а имат само една църква. Камакаминът обаче настоява, че тя им е достатъчна и отказва да им даде разрешение за строеж. Рушветът този път не помага. Минават години, когато една неделя Лазар Глаушев се качва на амвона, както винаги, да чете, но този път призовава хората и те се хващат веднага със строежа на църквата, без да искат позволение от никого и никой не ги спира.

Пишат писмо за майстор на новата църква и се отзовава Рафе Клинче, който е голям особняк – иска много пари, по две оки вино на ден и не позволява на никого да види работата му. Лазар предлага той да остане у тях, докато си намери друго място.

След като Лазар се изгаря с горещ бакър, куца известно време, а Султана започва да говори с него свещеник ли да става, даскал ли, да се жени ли. Тя предпочита за снаха Ния, дъщерята на Аврам Немтур, родена и отраснала в коприна. Ния също малко по малко започва да накланя мислите на баща си към Лазар и той решава да го направи свой човек, ала гордостта на Лазар не му позволява, въпреки че изпитва по-силни чувства към Ния, отколкото към Божана, дъщерята на мъртвия Климент Бенков. Когато е на гости, Андрей, синът му, предлага на Лазар да работят заедно и той приема.

Когато се прибира у дома, Лазар хваща сестра си Катерина да излиза от стаята на Рафаел Клинче. Тогава още не ги подозира. Лазар влиза при майстора да го моли да си намери друго място да живее, защото майка му непрестанно го моли за това. Тя не може да го понася, а Рафе пък ѝ прави иконостас, за да я усмири. Лазар казва на майка си, че ще става калфа при Андрей Бенков и че смята да се жени за Божана, сестра му, но тя продължава да настоява за Ния.

Лазар държи реч пред хората в новата читалня под общината. Това не се харесва на общинарите и те го викат, а някои от поддръжниците му идват с него и казват, че вече не искат старите чорбаджии и така правят нова община, в която влизат Лазар и Андрей. Освен това власите и българите се обръщат едни срещу други – власите твърдят, че църквата е тяхна и те са дали пари за нея, затова ще се пее на гръцки, докато българите настояват, че са построили със свои ръце и затова трябва да се пее на славянски.

Женят Нона. На сватбата Божана губи съзнание заради силна, кървава кашлица – началото на болестта, която е отнела и баща ѝ. В паниката си Лазар я иска за невеста, но колкото да е щастлива Божана, тя иска да изчакат една година, преди да обявят годежа си (защото мисли, че за това време ще умре). Като се връща, Лазар вижда Катерина задъхана и разчорлена. Султана подпитва Катерина за Ния и казва да я предупреди, че ще отиде да я види. Намеква ѝ за сина си и че той всъщност иска нея. След празника Ния моли баща си да я омъжи за Лазар. Аврам Немтур се дърпа, нарича го враг, но като идва хаджи Захари, кара го да иде в дома на Глаушеви. Хаджи Захари се връща посърнал, а Аврам Немтур праща дъщеря си далеч от Преспа, за да забрави за Лазар. Божана отново ляга болна, но този път не успява да се пребори и умира.

Рафаил Клинче кани Лазар в новия си дом – живее при двама старци, които не му създават проблеми. Казва му, че Катерина е бременна от него и да говори с майка им да ги оженят по-скоро. Лазар се разгневява, но издебва подходящ момент да остане насаме със Султана. Като ѝ казва, тя изпитва ужасен срам и му казва нищо да не прави, а сама тя ще се справи с Катерина и омразният ѝ художник.

Султана говори с Катерина – казва ѝ, че знае, че ще я омъжат, но няма да ѝ позволи да мине под венчилото бременна, защото всички ще разберат и ще посрами семейството си. Отива в турската махала при една кадъна – врачка и взима от нея билки. Кадъната и предупреждава, че е опасно в напреднала бременност, но Султана рискува. Подготвя всичко, остава сама с Катерина и чака да пометне. Билето се оказва силно, но кръвотечението не спира и Катерина умира. Султана, след като се отървава от следите, казва на всички, че е починала от сърце.

Пролетта преди Великден хората започват да се бунтуват, че не искат в църквата да се пее на гръцки и в крайна сметка каймакаминът затваря черквата и не дава да се служи, а Лазар – в затвора. Всеки ден ходят общинарите да искат освобождаването му, докато най-накрая го пускат. Аврам Немтур и наместникът се уговарят да убият Лазар, защото е твърде голяма пречка. Аврам плаща на турчина Али и след две седмици, след като го е дебнал редовно, Али се запашва с нож и два пистолета. Успява да стреля по Лазар веднъж в гръб, преди едрата Нона, която е влюбена в Лазар, да успее да го спаси. Лазар гори от раната си 12 дни.

Когато Аврам Немтур се връща в Преспа, Али иска от него останалите обещани пари, но Аврам отказва да му ги даде, защото Лазар е още жив, а каймакаминът се е заклел да обеси убиеца, който и да е той. Скоро след това чаршията пламва – тъкмо неговият дюкян, където е заложил всичкото си богатство. Аврам получава удар и едната половина от тялото му се парализира. Ния се връща и двамата се оказват сиромаси. Аврам умира и една година по-късно Лазар и Ния се женят. Тогава Рафе Клинче завършва иконостаса и показва единствено на Нона, че в единия ъгъл е запечатал образа на Катерина. След нейната смърт той не близва и капка вино повече.