25-годишен
младеж влиза в игрална зала и, като обречен на смърт, залага последната си
златна монета и я губи. Отива до моста да се самоубие, но решава да изчака
падането на нощта, за да не разпознаят тялото му и да има достатъчно време да
се разложи, тъй като за главата му има 50 златни монети.
За
да убие времето, младежът влиза в антикварен магазин, където се потапя в
атмосферата на много други епохи. Собтсвеникът, малко старче, вижда колко е
отчаян неговият мним клиент и му предлага шагреновата кожа – едно от
съкровищата на Соломон, което може да изпълнява всякакви желания, докато в
същото време отнема от живота на своя господар.
Като
няма какво да губи, младежът се съгласява и първото му желание е да изпадне в
такъв гуляй, че три дни да не може да изтрезнее. Като излиза от магазина, срещат
го трима от приятелите му и го водят на такъв гуляй. Там той не може да повярва
на късмета си и за пръв път вижда как кожата започва да се смалява. Също така,
той разказва своята история.
Името
му е Рафаел дьо Валентен. Майка му е починала рано, а баща му го е научил да не
влиза за нищо на света в игрална зала. Дори до двайстата му година му дава
съвсем малко пари. Рафаел си прави палн след смъртта на баща си три години да
живее с малко средства, тъй като семейството му има големи дългове и той остава
почти без нищо.
Рафаел
се мести в една мизерна масандра при Полин и нейната майка – обеднели благороднички,
които чакат завръщането на своя баща и съпруг. Докато е в масандрата, Рафаел
води аскетичен живот, чете и пише за пари, но винаги ги пропилява. Накрая
решава, благодарение на един от приятелите си, да прекара шест месеца като
абсолютен гуляйджия. Оставя всичките си вещи в масандрата и тръгва след
известната руска красавица – Федора.
Едва
22-годишна, тя още отначалото му е хванала окото. Полин му предрича, че Федора
ще го погуби, сам Рафаел претърпява много премеждия, докато е с нея - понякога
е гладен с дни, защото той винаги плаща нейната карета, лишава се от дрехи и
нормално съществуване за един букет цветя, а Федора нехае както за него, така и
за всичките му нещастия. Дори когато Рафаел намира начин да ѝ каже всчко и да
получи любов в замяна, Федора го гони.
Рафаел
се разкъсва между любовта си към тази неблагодарница и едновременно с това към
желанието си тя да страда. Когато получава шагреновата кожа обаче, светът му се
преобръща с краката нагоре. Той заболява от охтика (която е смъртоносна за онова
време) и заживява откъснат от света в имението си, взимайки стария си
прислужник.
Веднъж
в театъра вижда Федора – той вече е заможен, а тя – все същата кокетка. Федора
никога не може да преглътне, че Рафаел е единственият мъж, когото не е могла да
смаже с великолепието си. Но по същото време Полин идва в ложата на Рафаел,
кани го в старата масандра и му разказва, че баща ѝ вече се е върнал и тя е
баронеса. Рафаел си спомня, че някога е пожелал на шагреновата кожа Полин да се
влюби в него и това действително се случва.
Рафаел
опитва да живее щастливо с Полин, но всекидневно го дебне страхът да не си
пожелае още нещо, а с това – да намали размерът на кожата. Така Рафаел започва
да търси начин да разтегли кожата – отива при механик, кожата чупи машината му;
отива при химик – нищо не може да накара кожата да реагира. Накрая Рафаел
решава да открие лек при доктор, но и четирима професионалисти го взимат за луд
и го пращат на минерални извори.
При
минералните извори Рафаел среща общество, което иска да се избави от него,
защото е заразно болен. Един дори го предизвиква на дуел, но Рафаел го убива с
помщта на кожата. След това той заживява на планина, мислейки си, че климатът
там ще удължи дните му, но охтиката му изспива живота. Когато Полин идва
най-сетне при него, шагреновата кожа вече е с размерите на дъбов лист. Тя
разбира, че ще стане причина за смъртта му, опитва да се самоубие и докато
Рафаел опитва да ѝ попречи, умира. Когато слугата идва, Полин му казва: „Какво
искате? Той е мой, аз го убих, нали това беше моето предсказание!“
Няма коментари:
Публикуване на коментар