Сервантес - Дон Кихот

Мигел де Сервантес Сааведра – Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча

 

Книгата е писана в две части (като някои глави са преразказани наполовина или пропуснати). Книгата е пародия на своя жанр – рицарските романи. В първата и, най-вече, във втората част Сервантес преписва авторството на мавърски писател – Сиде Амете Бененхели.

 

Кехана има само племенница и икономка в дома си, както и цяла библиотека с рицарски романи. След като ги прочита всичките, на стари години му хрумва да нарече себе си Дон Кихот, да си намери достоен кон – кръстил кобилата си Росинант, да определи дама на сърцето – свинарката Алдосна Лоренсо, която той прекръстил на Дулсинея дел Тобосо и да поеме на път като странстващ рицар.

В първото си пътешествие Дон Кихот поема сам. Пътува дълго, стига в един хан, който взима за замък, а съдържателят – за истински рицар, от който иска да го посвети в рицарство. Всеки, който срещне Дон Кихот, бързо разбира за лудостта му, така че собственикът го посвещава в рицарско звание.

Когато Дон Кихот си тръгва, по пътя среща селянин, който бие ратайчето си. Дон Кихот опитва да помогне на момчето, ала като си тръгва, мъжът почти не сваля кожата от гърба му и дори не му плаща. По-късно в книгата Дон Кихот среща същото момче, което го моли никога повече да не му помага и дори го обижда.

По-нататък Дон Кихот среща търговци, които взима за рицари. Напада ги, а те го пребиват.

Както си лежи пребит, един съселянин намира Дон Кихот и го отвежда в селото. Там племенницата му и неговата слугиня се вайкат и се грижат за него. Искат да изгорят всички негови книги, а когато той се съвзема и не открива библиотеката, казват му, че някакъв зъл вълшебник е отнесъл всичките му книги и е зазидал вратата, затова сега там имало стена.

Дон Кихот влиза във връзка с един дръг свой съселянин – Санчо Панса, на когото обещава остров, ако стане негов оръженосец. Двамата тръгват на път.

Първото приключение на двамата е с вятърните мелници, които Дон Кихот взима за великани.

Второто им приключение е като срещат монаси и една каляска с пътници, които Дон Кихот взима за черни магьосници. Той ги напада и изглежда, че те ще победят, но Дон Кихот надвива най-силния от тях и кара останалите да обещаят, че ще поднесат своите почетания на Дулсинея дел Тобосо като идат в родното ѝ село.

Двамата остават за кратко при двама козари, после имат и друго спречкване, но след това отсядат в един хан, който Дон Кихот отново взима за замък. Сблъскват се с един мулетар, който им хвърля такъв страшен бой, че Дон Кихот се вижда принуден да направи от вълшебния си балсам, който е отвратителна смес от всякакви неща. Той го пие, повръща и се чувства по-добре. Санчо го пие, повръща и се чувства по-зле отпреди. Дон Кихот си тръгва от хана, а със Санчо се подиграват още малко като го подмятат във въздуха с един чувал. Дон Кихот опитва да му помогне, но не успява.

Санчо и Дон Кихот тръгват отново на път и срещат две стада овце, коит Дон Кихот взима за две враждуващи армии. Дон Кихот заявява, че ще помогне на по-слабите и се впуска в бой въпреки предупрежденията на Санчо. Убива по пътя няколко овце, а овчарчетата му избиват зъбите с камъни и го повалят от коня.

Срещат погребално шествие. Дон Кихот се извинява на монасите.

Дон Кихот нарича себе си Рицаря на печалния образ.

По пътя срещат бръснар, който е сложил на главата си бърснарски леген, за да се предпази от дъжда. Дон Кихот го взима за рицар и го напада. Дон Кихот го прогонва и му взима легена.

Санчо и Дон Кихот срещат каторжници, които водят в мините да се изпълнят присъдите им. Дон Кихот изслушва някои от тях и стига до извода, че не са виновни. Повелява на стражарите да ги освободят и в настаналата паника, каторжниците сами се освобождават. Дон Кихот ги заставя да идат при неговата Дулсинея и да ѝ поднесат своите почести, а каторжниците вместо това го пребиват.

Дон Кихот пише писмо до Дулсинея (която никога не е виждал през живота си) и го дава на Санчо да иде в родното ѝ селот да ѝ до предаде. Санчо тръгва, но така и не отива. Вместо това си съчинява комична история как е срещнал свинарката Дулсинея и колко просташки се е отнесла тя с него, но въпреки това му е дала хляб и сирене на тръгване.

Дон Кихот е заплетен в сложна любовна история между четирима влюбени – двама мъже и две жени. За да върнат Дон Кихот у дома, свещеникът от родното му село, бръснарят и една от жените му спретват номер. Тя се преструва на принцеса от съседно кралство. Баща ѝ е починал. Тронът е взет от великан, който искал да я направи своя жена, но тя избягала. Принцесата заклева Дон Кихот да не се впуска в никакви други приключения, преди да се избави от великана и тъй като тя говори на неговия език и е чела същите романи като него, успява да го убеди и той се съгласява. Идеята е Дон Кихот да се ожени за принцесата, да стане крал и да не поема на други приключения. Дон Кихот обаче се заклева, че ще обича само Дулсинея, а Санчо не спира да го увещава, че може да е крал, вместо император и да не се пуска питомното, за да се гони дивото и какви ли не още доводи, само и само да стане губернатор на остров.

По пътя спират в същия хан, както и преди. Там четиримата влюбени се срещат и историите им привършват. Свършва и приключението на Дон Кихот с великана - слагат го да спи в една стая, пълна с мехове с вино, които той промушва с меча си, а виното взима за кръвта му. После казва, че е победил великана и че задължението му към принцесата на кралството е изпълнено. Ханджията е бесен, свещеникът обещава да му плати за всички щети, нанесени от Дон Кихот.

В хана идват жадармите, които търсят Дон Кихот по обвинение, че е пуснал каторжниците. Описанието му съвпада, но до арест не се стига, защото разбират, че е напълно луд, когато той започва да настоява, че легена на главата му е шлем, а ханът – омагьосан замък. Санчо пък ту му приглася, ту му казва, че не е наред с главата. Понякога Санчо вижда същите неща като Дон Кихот, друг път е гласът на здравия разум.

Свещеникът и останалите спогаждат втори номер на Дон Кихот. Пленяват го и го заставят да се ожени за Дулсинея, за да дойде края на рицарските му приключения. Дон Кихот взима думите на свещеника за пророчество.

Дон Кихот и Санчо попадат на шествие на самобичуващи се. Те носят със себе си една статуя, която Дон Кихот взима за дева и иска да спаси. Дон Кихот го удрят с цепеница и той пада на земята, а жандармите и останалите спътници идват на помощ, а като ги виждат, самобичуващите хукват да бягат.

Качват Дон Кихот на волска кола и след седмица той вече е в родното си село. Икономката и племенницата се грижат за ранения, Санчо Панса се прибира при жена си, ала не минава много време и Дон Кихот отново тръгва на поход.

Във втората част на романа Дон Кихот и Санчо попадат на двама херцози, съпруг и съпруга, които решават да се подиграят с тях. В тази част Дон Кихот разбира, че има роман, писан за него, дори и втора част. Той се интересува от писателя и казва колко неточно е предал всичко. В двореца на херцога дори слугите се подиграват с Рицаря на Печалния образ. Санчо пращат в едно село и го правят губернатор за седмица. Той се оказва много добър управляващ и хората дори съжаляват, че трябва да се отърват от него и го принуждават първо да гладува, а на седмия ден инсценират нападения над губернията.

Дон Кихот остава в двореца. Със Санчо си пишат писма (Санчо пише и на жена си, коят вече си въобразява, че е знатна дама и се радва на завистта на съседите си). В двореца Дон Кихот е изкушаван от млада жена, която се преструва, че го обича безумно. Преди Санчо да замине пък херцога и херцогинята са го измамили с ново приключние и че трябва да пътува с летящ кон до много далечно кралство.

В тази втора част Санчо вижда неща, които Дон Кихот вече не вижда. Разменят си ролите. Санчо например вижда в три селняки прекрасната Дулсинея, яхнала породист кон, докато Дон Кихот вижда три селянки, яхнали магарета. По-късно казват на Дон Кихот, че Санчо трябва да се самобичува три хиляди пъти, за да махне проклятието от Дулсинея, за да стане отново красива, както преди.

Когато гонят Санчо и с Сон Кихот заминават по обратния път, Санчо се преструва, че се самобичува, но всъщност удря стволовете на дърветата. Дон Кихот обещава да му плати за всеки удар, само и само да види отново любимата си.

На няколко пъти Дон Кихот бива предизвикан от бакалавъра от родното му село. В последната битка бакалавъра го надвива и го заставя да се върна в селото си. Дон Кихот така и прави, но пада тежко болен, на смъртно легло. Успява да напише завещанието си и да се прости с всички, преди да поеме на последното си, трето приключение – отвъдния живот. Започват да го наричат Алонсо Кихано Добрия.