Фьодор Достоевски - Престъпление и наказание

 

Родион Романович Расколников

Авдотя Романовна Расколникова – Дуня

Пулхерия Александртовна Расколникова

Пьотр Петрович Лужин

София Мармеладова – Сонечка, Соня

Аркадий Иванович Свидригайлов

Альона Ивановна

Лизавета Ивановна

Андрей Семьонович Лебезятников

Семьон Захарович Мармеладов

Дмитрий Прокофич Разумихин

Катерина Ивановна Мармеладова

Порфирий Петрович

 

Расколников е бивш млад студент с особено привлекателна външност, но много странен по природа. Той не е могъл да си плати обучението и единствените средства, които е получавал, са от уроците, които е давал. Но е спрял да го прави. Затворил се е в квартирата си и не плаща на хазяйката си. Слугинята Настася му носи по милост чай и малко храна, колкото съвсем да не умре от глад.

Нищетата води Расколников на мисълта да открадне пари. Той обмисля своето престъпление от много време и целта му е една стара, зла лихварка – Альона Ивановна. Тя живее само със сестра си на четвъртия етаж на една обща къща. Там приема залозите и на други хора. Расколников ходи при нея два пъти, докато измисли точно кога да нападне и как да скрие брадвата под широкото си палто.

Когато отива в дома ѝ, случва се така, че тя е сама. Подлъгва жената с един добре увит пакет, казвайки че в него има сребърен часовник, но всъщност е дървено парче и метална пластинка. Докато старицата опитва да отвърже връвта, Расколников я удря с брадвата, при това, няколко пъти, но дори тогава му се струва, че тя е все още жива. Отива при ковчежетата ѝ, взима, каквото може, и тогава му се причува, че някой влиза и пищи. Това е сестрата – Лизавета. Расколников посича и нея.

На вратата се появяват хора, опитват да влязат, но в един момент всички слизат и Расколников случва момент да слезе до втория етаж, където се скрива в един апартамент, на който се прави ремонт. После веднага си тръгва. Прибира се у дома, скрива откраднатото в една дупка в стаята си и ляга болен. Сънува кошмари, не знае какво се случва. Когато се събужда, Настася му носи писмо от майка му. В него тя радостно му съобщава, че сестра му – Дуня, ще се жени.

Преди това обаче тя е имала случка с предишния си работодател - Свидригайлов. Пленен от рядката ѝ хубост, той започнал да я ухажва, дори да ѝ предлага пари, а когато тя му отказала, той започнал да се държи лошо с нея. Тя напуснала, но жената на Свидригайлов разнесла из града, че тя е била с мъжа ѝ. Много време я плюли, накрая Дуня написала писмо и Свидригайлов бил разобливен. Жена му отишла да ѝ иска прошка, а после с нейното писмо обиколила всички домове, в които я наклеветила. Малко след това Пьотр Петрович Лужин ѝ поискал ръката. Още тогава Пулхерия Расколникова разбрала, че нещо не е наред – той очевидно изтъкнал, че е по-добре да си вземе бедна жена, която ще му се подчинява. Въпреки това Пулхерия пише на Родион, че и двете са много щастливи и че скоро пристигат при него. Писмото страшно разстройва Расколников, защото той осъзнава какво опитва да направи сестра му – да се продаде заради него. И двете постоянно се жертват за него. Пулхерия му праща и пари, които намира с много труд.

Писмото Расколников чете, когато вече се е срещнал с Разумихин и пияният Мармеладов. Разумихин се грижи за него, докато трае треската и с част от парите му купува прилични дрехи. С Мармеладов Расколников се среща, когато няма никакви пари. В една кръчма. Там Семьон му разказва за живота си – как бил женен, имал една дъщеря, после се оженил повторно и имал още три деца, но най-голямата, Сонечка, той обичал най-много. Новата му жена, Катерина Ивановна, била болна от туберкулоза и щяла скоро да умре. Кашляла сериозно и била доста зла, защото той непрестанно пиел и харчел парите им за пиене. Дори тази вечер той бил на кръчмата с парите на дъщеря си Соня, която започнала да проституира, за да ги издържа. Тя живеела вече на друго място. В началото не можела да се реши, но Катерина Ивановна я принудила. Когато се среща с Расколников, Мармеладов вече няколко дни не се е връщал у дома. Напива се, а Расколников го води у тях, където Катерина Ивановна ги посреща. Тя е бясна и на Расколников, въпреки че не го познава, а собствените си деца е била жестоко, защото са плакали, че са гладни. Расколников ѝ дава поседните си пари.

Когато идва на себе си, разказват на Расколников, че бълнувал за чорапи и си стискал мръсния чорап – всъщност той е бил изцапан с кръвта на старицата и се е чудил как да го махне. Като остава сам, той решава да се отърве от доказателствата. Сумата на откраднатото не е голяма, но той все пак скрива всичко под един камък, като преди това мисли да го изхвърли или сам да се самоубие.

Когато се връща, Настася му казва, че са го търсили от полицията. Той се изненадва, че толкова бързо са го разкрили, нервничи, но като отива, разбира, че хазяйката му иска да го съди, защото не си е плащал от месеци. Използва някаква полица, която той е подписал, когато е щял да се жени за вече мъртвата ѝ дъщеря.

Расколников се среща с майка си и сестра си. Опитва да ги разубеди, но те са непреклонни, въпреки че Лужин не се държи добре с тях. Лужин също се среща с Расколников и още тогава решава да го наклевети по всякакъв начин, който намери. Пише на Дуня, че той и Соня се познават и че тя била жена със съмнително поведение. На Соня пък опитва да бутне пари в джоба и да я обвини в кражба, но Расколников го вижда. Самият Расколников обаче се среща със Соня едва след като умира баща ѝ – той е пиян, както винаги, и бива смазан от колелата на карета. Издъхва в дома си. Расколников дава 20 рубли на жена му за погребението. Катерина Ивановна държи то да стане с всички „екстри“, за да се покажат пред хората, но след погребението болестта я поваля и тя започва да бълнува. Кара децата да излязат навън и да започнат да просят на улицата. В крайна сметка, тя също умира, а Соня поема грижата за децата, от която толкова се опасява. Преди това обаче в града идва Свидригайлов.

Той също се среща с Родион Расколников, за да му каже истината. Пулхерия казва на Радион, че жена му е починала съвсем наскоро. Носят се слухове, че той я е убил. Самият Свидригайлов казва, че тя яла обилно в деня на смъртта си и вероятно затова е умряла, а не защото я е бил. Той я удрял само три пъти в живота им. Но имало за какво да ѝ бъде гневен. Жена му била много по-голяма от него. Възползвала се от дълговете му, за да ѝ стане мъж, а после го завела на село, където двамата сключили съглашение, че той може да има колкото си любовници иска. Тя станала много разпусната, правела каквото си иска. Дори с бедната Дунечка, която той страстно обичал. Тя била онази, която намерила наперения и непоносим Лужин и го накарала да я вземе за жена; накарала го да се представи за неин благодетел и така да навреди на Дуня, докато привидно ѝ била близка приятелка.

Свидригайлов признава още на Родион, че сега бил свободен, имал десет хиляди рубли, които искал да даде на Дуня и които не му трябвали, защото той така или иначе щял да ги похарчи. Самият Свидригайлов сега щял да се жени за едно непълнолетно момиченце, към което изпитва странни симпатии. Когато обаче се случва нещастието с бащата на Соня, Свидригайлов дава парите на нея – за сирачетата осигурява сиропиталище и издръжка, а на нея дава останалото. По-късно Свидригайлов се самоубива.

Преди това обаче Свидригайлов прави две неща – подслушва разговора между Соня и Расколников, в който той ѝ признава, че е убиец, и второ – разказва за това на Дуня. Той я примамва в квартирата си, където е готов да я насили. Тя носи пистолет и дори стреля в него, но само го одрасква. Тогава бяга и го изоставя и Свидригайлов разбира, че за любовта му няма шанс.

Когато Соня разбира истината за Расколников, тя му повелява да се предаде и да си изтърпи наказанието. Неговото положение вече е много лошо – той почти постоянно сънува кошмари и не прави разлика между реалност и сън. Порфирий, разследващият убийството, вече открито го подозира. Дори му прави намеци, опитва да го вкара в капана на словоохотливостта си, когато още в самото начало Расколников отива заедно с Разумихин да се увери, че не е заподозрян. Той използва претекста, че е заложил някакви неща при старата и ако ги намерят, да му ги върнат. Порфирий го подозира дори след като единият от бояджиите признава, че е убил двете жени. По-късно Порфирий отива при Расколников и му казва да се предаде. Обещава му, че ако го направи, той ще бъде милостив и ще свидетелства в негова полза.

В крайна сметка Расколников се предава и получава най-леката възможна присъда – осем години каторжен труд в Сибир.

Соня му оставя вярна, двамата са вече влюбени. Тя събира средства и заминава за Сибир, за да е край него. Майка му, Пулхерия, умира година след влизането му в затвора. Сестра му, Соня, се жени за неговия колега студент – Разумихин, но сватбата им минава съвсем тихо и печално.