Алеко Константинов - До Чикаго и назад (Пътни бележки)

Разказът започва от Париж, от където авторът и двамата му приятели взимат параход. От там тръгват с друг параход от Хавър за Ню Йорк. Техни спътници са от всякакъв произход, като най-силно впечатление му правят отделни лица като веселата компания на парижаните и сестра Клеманс заедно с монахините, както и останалите хора, които седем дни се борят с Атлантика и морската болест. Първите впечатления на автора от Ню Йорк е бясното вавилонско движение на параходи, влакове, коли и хора. Лошо впечатление му прави чиновника на регистрацията, който ги вписва турци, защото не знае за България. Отиват в хотела си с купони, отсядат на петия етаж и техен единствен преводач е младо парижанче. На вечеря един от келнерите, който същи е чернокож, предлага да избере блюда вместо тях, след като тримата не могат нищо да прочетат менюта. Блюдата са пищни, но безвкусни. На следния ден тръгват по Бродуей – най-широката и многолюдна улица. Техният чичероне ги води в една пивница, където срещат един сърбин и се заговарят с него. В неделя същата тази улица Бродуей е напълно пуста. Качват се на трамвая и отиват в Централния парк. Авторът е впечатлен от музея на египетските мумии, където те са изложени на показ, за разлика от европейските. Излага и впечатленията си относно самите американци – как европейците бързо се претопяват и започват да се наричат така, как се обличат и как всички изглеждат еднакво прилично облечени, но в жените им няма нищо особено. Виждат Хъдсън, купуват си много ябълки почти без пари и една дама ги предупреждава, че могат да се разболеят от тях. Опитват се да ги преметнат с цената на файтона, а после се качват на луксозния влак до Албъни. От там отиват на Ниагара, където обикалят с влака в продължение на 4 часа. На следния ден са в Чикаго, където отсядат за седмица срещу девет долара общо. Без да губят време, отиват на изложението, където се дивят на павилиони от цял свят, включително и на български, но американците са го взели за индиански заради сходството в плетивата и шарките. Там авторът се среща и с Бай Ганьо, който казва прочутата си реплика: „Бамбашка свят“. От там насетне се дивят на храни, на култура, на вина, на театри, на различни салони, в които всеки може да си почива, на електрически светлини и такива чудеса на техниката, които авторът дори не може да опише по спомен. Силно впечатление му прави изложението на гигантски плодове и зеленчуци, с които българските земеделци не могат да се конкурират. Чикаго му се струва мръсен и го сравнява с грамадна фабрика. Влизат и в касапницата, но не остават очаровани от гледката и миризмата. След Чикаго спират във Вашингтон, който е в пълен разрез с предния град – улиците са чисти, има само чиновнически сгради или такива, които са обрасли целите в бръшлян, а президентството е съвсем обикновена бяла къща. Минават покрай Балтимор и отиват във Филаделфия при г-н Чакалов. Той ги развежда из града. Отиват дори в съкровищницата да видят как се секат монети. Последният град, който посещават, е Бостън. Там авторът разсъждава как американците са се превърнали в малки колелца на една голяма индустрия и капиталът ръководи живота им. Взимат парахода за Европа. Пътят е осем дни, но без онова въодушевление от първия път. Връщат се Париж, където се разделят с доктора. Авторът разказва и за всемирното изложение в Лондон. Във влака са се опитали да им вземат парите на игра с карти. С Филарет Филаретич обикалят улиците на Лондон, но авторът е раздвоен между хладината на англичаните и красотата, между разкоша и отчаяната бедност. На финал авторът поднася своите извинения към читателя, защото в тези бележки не е вложил много усилия и нарича себе си неопитен писател.