Павел Вежинов - Синият залез

Сашо е отличник на випуска, а неговият вуйчо Урумов – академик. Сашо разбира материята на своя вуйчо не по-зле от самия него и дори пише научните статии, които академикът публикува от свое име и дава на племенника си част от парите. Животът и на двамата обаче се преобръща заради жена.

Вуйната на Сашо, съпругата на академика, умира в съня си и Урумов най-накрая се вижда свободен. Цяла година той пътешества, чувства че живее, но също така и си припомня откъде е дошло отчуждението между тях. Преди да се срещнат, вуйната на Сашо е имала връзка с турчин, дори е забременяла от него, но абортирала и след тази случка не е могла да има деца. След като се женят (макар че бащата на Урумов е бил против), академикът изпитва някакво силно влечение към жена си, а тя се отнася с него студено, сякаш иска да го погълне. След време Урумов открива, че жена му изневерява, казва ѝ, ала тя не престава да си има любовници. Просто е по-внимателна и в крайна сметка двамата разбират, че имат нужда един от друг и заживяват заедно.

Сашо често излиза с приятели. Сред тях е Донка, която веднъж води срамежливата Криста. Тя има само майка си, много е привързана към нея и, като цяло, Криста е изключително чувствителна. Тя се страхува дори да остане до късно, за да не огорчи майка си. Сашо чувства влечение към нея и въпреки чувствата си, той преспива два пъти с Донка – веднъж, когато се проваля да съблазни Криста и още веднъж, когато вече са гаджета.

Колкото по-дълго трае връзката им, толкова по-гневен става Сашо към майка ѝ. Криста обаче забременява, крие го от нея, но той го разбира от Донка. Криста и Сашо искат да махнат бебето, но Криста се плаши и отива на кратка екскурзия, където претърпява лека катастрофа и губи детето. Когато Сашо разбира за това, ѝ предлага брак и съобщава за това на вуйчо си.

Академикът през това време е търпял доста критика за статията си, която е иновативна и доста дръзка и която, както останалите, е била написана от Сашо. Целият институт излиза срещу Урумов, даже има събрание, на което той предлага да се уволни, но в крайна сметка се намира един американски учен, който иска да работят заедно, защото теорията всъщнсот не е така немислима.

В същото време Урумов се сближава с майката на Криста. Дори повече, отколкото е позволено. Те и двамата разбират, че не бива, въпреки че са намерили толкова близки неща помежду си. Скоро след запознанството им обаче (и една година след смръта на жена му) академикът умира внезапно. След погребението Криста хваща Сашо и майка си в крайно подозрителна сцена – той, палчещ, а тя – докосваща лицето му.

Романът завършва с отворен край.

 

П. П. Синият залез е картината, която Урумов купува от един от приятелите на Сашо, който е художник. Той вече бил продал картината („Белите коне“) на една дама от САЩ, но академикът успява да си я извоюва и да я окачи в дома си. Сцената, в която в синя нощ препуска стадо от бели коне му напомня за детството и един определен момент от него, когато е бил с майка си. Когато академикът споделя този свой спомен с още живия си баща, той си спомня това и му казва, че е бил твърде малък, за да помни.

 

П. П. П. Невъзможността на Сашо да се задълбочи във връзка идва още от детството му, когато едва 14-годишен е бил съблазнен от възрастна жена. По онова време той е бил влюбен в момиченце, но го е било толкова срам от него, че постоянно го е избягвал, докато тя не си е отишла. Един ден, след много време, той попада на концерта на същото това момиче, което му се видяло сухо, бледо, слабо и страшно грозно в този момент. Въпреки това от онова лято той престава да чувства каквото и да е и се концентрира изцяло върху кариерата си.