Есхил - Орестия - Евменидите

Орест е преследван от харпиите (Есхил е писал "горгони", но се говори и за мойри и ерении. Грешката е на Есхил) – децата на Нощта, които искат отмъщение, задето е убил майка си. Феб Аполон, който е пророкувал на Орест да убие майка си, приспива харпиите и му помага да избягат.

Сянката на Клитемнестра се промъква и ги събужда. Харпиите беснеят, търсят своята жертва и обвиняват Аполон, че е застанал на пътя на справедливостта.

Аполон е посъветвал да отиде в храма на Атина Палада и да я помоли за справелива присъда. Когато Орест обгръща с ръце нейната статуя, Атина се появява и като научава какъв е проблемът, назначава съд, който да отсъди дали Орест е прав. Вика при себе си хора за свидетели, изслушват харпиите и версията на Орест, а после и тази на Аполон, а накрая гласуват. Казусът на този съд е следния – кое престъпление е по-страшно – убийството на съпруга или убийството на майката. Според харпиите, убийството на собствената кръв е по-страшно от убийството на съпруга, затова Орест е виновен. Атина обаче отвръща, че тя не е родена от майка, а от главата на баща си, затова гласува в полза на Орест и той бива спасен.

Харпиите обаче са недоволни. Атина опитва да ги успокои, като им предлага дом в собствения си град. Харпиите са много по-стари от богинята и са възмутени как тя си позволява да се държи така с тях. Атина обаче настоява и те накрая приемат, като обещават, че по земите около града ще цари мир и плодородие.

Евменидите – „Благосклонните богини“