Сред
стражата на двореца се носи слух за появата на призрак, който се явява от време
на време и изчезва с първи плети. Хорацио, най-добрият приятел на Хамлет, разказва
на принца тази история и той отива да провери това с очите си, защото призракът
поразително приличал на починалия му едва преди два месеца баща. А само преди месец
майка му се жени повторно за неговия чичо. За това той я обвинява, казвайки
„…едно животно/без говор и без разум би тъжило/ по-дълго време!...“ За чичо си
пък казва „Бих предпочел най-върлия си враг/ да видя в рая…“
Хамлет
отива да се срещне с духа и той наистина се оказва мъртвия му баща, който мъчно
е успял да напусне отвъдния свят, където е теглен с окови. Бащата повелява на
сина си да отмъсти за него и му разкрива, че неговият чичо му е сипал отрова,
която предизвиква паралич, в ухото, докато е спял в градината. За минути тялото
на краля се е покрило със струпеи, а кралицата го е намерила мъртъв.
След
това Хамлет полудява (но само се преструва). Първа забелязва промяната му
Офелия, която отива да му върне любовните писма, а той ѝ нарежда да иде в манастир,
а ако случайно реши да се венчае, проклина невинността ѝ. Офелия обидена разказва
всичко на баща си Полоний и той загрижен отива при краля да докладва. Всички
мислят, че Хамлет е полудял от любов към Офелия, защото с часове се разхожда из
галерията, чете книга и говори безсмислици.
Като
не стават ясни причините за „лудостта“ му, Хамлет кани в двореца актьори и им
нарежда да изпълнят представление пред Техни величества, което да разказва
точно историята на призрака – как старият крал е бил отровен и как тронът му е
бил отнет с измама. Кралят разбира намека и напуска, прогонвайки актьорите.
Кралицата вика при себе си Хамлет да поговорят, а Полоний решава да подслуша. Хамлет
го убива, без да види лицето му, а после извлича трупа му и го скрива.
Кралят
нарежда на Хамлет да върне трупа, Хамлет отказва, а той го праща в Англия, като
с него праща писмо, което да осигури смъртната му присъда при пристигането. В
отсъствието на Хамлет, Офелия започва да полудява заради смъртта на баща си.
Пее песни за нещастна любов, носи цветя. Лаерт влиза в двореца веднага след
завръщането си от Франция в компанията на датски метежници. Той настоява да
види убиеца на своя баща.
Хорацио
получава писмо от Хамлет – донасят му го двама мрояци. Хамлет разказва, че е
бил заловен от пирати и моли Хорацио да предаде две писма до краля и кралицата.
В тях той казва, че е сам на брега и моли да му позволят да се върне в двореца.
В
това време кралят помага на Лаерт да подготви убийството на Хамлет - отровена
рапира. Кралицата влиза след малко и съобщава, че Офелия се е удавила в реката,
докато е плетяла венци, но до края не става ясно дали се е самоубила или е било
инцидент.
Хамлет
и Хорацио са на гробищата в компанията на двама гробари. Там виждат
погребението на Офелия. Хамлет се сбива с Лаерт, едва успяват да ги разтърат.
След това Хамлет разказва остатъка от историята си на Хорацио – как докато е
пътувал на кораба за Англия, той е отворил писмото на краля, разбрал е какво му
готви и сам е написал друго, подпечатвайки го с печата на стария си баща. Така
пратил доверениците на чичо си на сигурна смърт, а на себе си осигурил
безопасно завръщане.
В
последната част Хамлет и Лаерт застават един срещу друг в състезания с рапири
(или дуел). Преди началото Хамлет повелява кралят да пие от чашата си с вино
при всяка негова победа (чашата е отровена). Вместо него обаче, от чашата пие
кралицата и пада мъртва. Хамлет и Лаерт се раняват междувременно, но се оказва,
че отровената рапира е в ръцете на Хамлет и Лаерт умира, признавайки греха си.
В този миг Хамлет намушква краля и го обрича на смърт, а после сам изпива
остатъка от отровеното вино и така умира. В смъртта си той е обявен за смел
воин и достоен крал на Дания.
Няма коментари:
Публикуване на коментар