Ивайло Петров - Преди да се родя и след смъртта ми

(Бележка: Романът е разделен на три части: Преди да се родя, След това и След смъртта. Основните сюжетни линии са две: едната проследява животът на героя-разказвач в два периода: раждането и смъртта. Втората сюжетна линия проследява живота на Мартин Карабелов от 25-тата му година до смъртта, по-известен в разказа като чичо Мартин, от рода на баща му)

 

Сюжетна линия 1:

Дядо Иван и баба Неда живеят в малко добруджанско селце. Те имат 16-годишен син Петър и още три невръстни деца. Веднъж решават да оженят свенливия си син, за да се сдобият с „още две работни ръце“. Дядо Иван е реалист, знае, че им е нужна мома от друго село и за целта наема прочутият годежар Гочо Патладжана. Заедно с Петър двамата отиват в Могиларово в дома на баба Митрина и дядо Георги, които имат дъщеря на име Бера. От срам Петър дори не я поглежда, вижда само седефеното ѝ копче и започва да си мисли, че ще го женят за копче.

Родителите на Бера не са глупави. Те също изпращат свой човек да огледа дома на Петър – Каракачанката. Гочо Патладжана обаче разбира и предупреждава, заради което Иван и Неда напълно преобразяват себе си и дома си, правят голяма гощавка, Каракачанката остава доволна.

Петър отива до Могиларово на седенка. Там се среща с Бера. Тя не го харесва, но остава доволна, когато го пребиват и се разнася слух, че без малко не е умрял. „Това бе първото ѝ разочарование от баща ми“ – тя разбира, че той е жив, двете семейства се събират скоро след това да преговарят, ала това търпи неуспех и изглежда, че сватба няма да има. Гочо Патладжана решава да откраднат Бера от седенката, така и правят, но се оказва друга Бера, за която искат откуп. В крайна сметка, взимат истинската Бера и я женят за Петър.

След първата брачна нощ Петър повече не се приближава до Бера, страни от нея дори след раждането на тяхното бебе. Когато пораства, главният герой става писател, разказва колко тежък е бил живота му заради наследените от двата рода черти, за неуспехите и успехите си в работата, но само формално, и минава на денят на смъртта.

Главният герой умира на около 40 в апартамента си от удавяне. Докато е отсъствал, кранът е протекъл, наводнил е и други апартаменти. Всички са му бесни. Той влиза пиян, ляга на леглото, но пада на пода във водата и се дави. Отвън разбиват вратата и го намират мъртъв. В деня на погребението му идват да го почетат шестима души, бие ги град – единствено главният герой е доволен. Следват 40-дневните му приключения по земята, философски въпроси и пътувания със скоростта на светлината, а накрая - въпросът какво има отвъд.

 

Сюжетна линия 2:

Мартин Карабелов има лоша репутация, откакто се помни, но неговото кредо е да си живее живота, сякаш няма да има утре. Преди да стане известен разбойник, той е бил голям любовчия. Един негов приятел, Бенко, решава да се жени за хубавата Аница и чичо Мартин му помага да я открадне, но преспива с нея преди да му я даде и от тогава Аница се влюбва в него. Родителите на Беко разбират за позора на Аница и го прикриват в първата брачна нощ, като майката убива гълъб и ѝ дава сърцето му, за да го пръсне на ризата си.

Чичо Мартин се харесва и на Емилия Медникарова, дъщерята на околийския началник. Тя е силно привързана към него, тежко приема раздялата им. Околийският началник го дебне кога ще се промъкне в дома им, но чичо Мартин забягва за почти цяла година. Той си намира петима души за дружина, прави ги разбойници и започват да грабят богатите и да дават парите на бедните, без да пролеят и капка кръв, без да извадят оръжие, просто с внушението на страха.

Когато се връща, чичо Мартин отива в къщата на Аница, точно както се опасява Татара, свекъра на Аница и баща на Бенко. Бенко по това време е войник. Мартин и Аница прекарват заедно две денонощия, а родителите на мъжа ѝ им прислужват срещу злато. Накрая чичо Мартин си тръгва, сякаш нищо не е било.

Чичо Мартин обаче е влюбен в Емилия. Баща ѝ е против, но тъй като знае за репутацията му и че е разбойник, не може да прати директно хора срещу него, защото се бои. Чичо Мартин идва веднъж при него, казвайки му, че иска пари. Емилия казва, че ще го разубеди и двамата прекарват известно време в стаята ѝ. Срещите им зачестяват, но в Добруджа се появява и други банди, които грабят дори от бедните от името на чичо Мартин, заради което държавата праща по петите му по-големи групи от доброволци. Те не търсят усилено, а започват да грабят още по-ожесточено.

В това време в селото се носи слух, че Емилия е сгодена за Иванчо Кутийката. Той е уважаван в обществото, но сам знае, че Емилия го използва, за да бъде с чичо Мартин. Той дори се съгласява да бъде „пленник“ на бандата, докато всъщност е техен секретар и едновременно с това – докладва на околийския началник Медникаров.

Емилия и чичо Мартин отиват да живеят заедно в една къщичка в гората заедно с бандата му. Там е и Иванчо Кутийката. Веднъж тя разбира, че е раздвоена между двамата. Мартин усеща, че я губи, опитва да я мрази, но не може. В това време Иванчо Кутийката казва на Медникаров, че ще се отърва от чичо Мартин. Кутийката се облича като полицай и отива при ятаците му – двама братя на име Петър и Павел, на които чичо Мартин има голямо доверие и които го пазят от хората, които го издирват. Кутийката лъже братята, че държавата дава много пари за главата на чичо Мартин и те го убиват.

Хората на чичо Мартин се оказват наблизо и веднага убиват братята. Кучийата и Емилия заживява в София, имат и дете, но един ден бива застрелян в гърдите от един от членовете на бандата на чичо Мартин. Аница е единствената, която намира гроба на чичо Мартин и редовно и тайно му носи цветя.

 

Други истории:

Разказ за нелепата смърт на Гочо Патладжана, който паднал в кладенец и чакал дни наред да го спасят, но починал.

Отново разказ за Гочо Патладжана и за края на годежарската му кариера. Паднала му се една девойка, за която мислели, че ще остане стара мома, защото много се бояла от мъже и колкото и да идвали, никого не искала, криела се и бягала. Гочо Патладжана положил много усилия да ѝ намери жених, заложил доброто си име, но се провали, хората престанали да го търсят и той се покрил със срам. Намерил се обаче един момък много хитър, който се наговорил с родителите на момичето, откраднал я, докато спи и тя се събудила в стаята му. Девет дни не го пускала вътре, мъчила се от глад и жажда, но накрая той победил и след това започнал той да я мъчи – да му ражда деца всяка година.

Сайрадаров е най-богатият в селото, има много земи, коне и т. н., но е по-известен с това, че обича да си намира момичета и да ги прави кучки-царици. Да им дава всичко, а после да ги захвърля. Дора става такава кучка-царица, дори по-славна от предните, но след като омръзва на Сайрадаров, тя успява в живота и се урежда.

Бабата, която изпраща разказвачът в последния му час, без никой да я моли. Тя има особена история. От една страна – вечните ѝ разправии със съседи за петлите, които гледа на терасата си. Съседите нямат нищо против животното, а ги е яд, че то им напомня, че те са от село. От друга страна е нейната тъжна история. Когато е била малка, имала сестра. Двете не били близначки, но много си приличали. По-голямата била влюбена, с нейният момък много се обичали, но и малката (бабата) го обичала и една вечер го измамила да преспи с нея, преструвайки се на сестра си. След това той се омъжил за нея, „никога лоша дума не ми продума, но и никога добра не чух“. Сестра ѝ също се жени, в далечно село, не си проговарят повече. Бабата ражда 10 деца, 8 умират – тя смята това за наказание. Мъжът ѝ умира рано и в същия ден умира и сестра ѝ - бабата казва, че те са се обичали толкова много, че душите им са били останали свързани през цялото това време.