Оноре дьо Балзак - Йожени Гранде

"Роман за силата на златото и пропадналите надежди"

 

Г-н Гранде е бивш бъчвар, който, благодарение на своето скъперничество, съумява да стане кмет на малко провинциално градче във Франция, да купи на сметка големи лозя и да забогатее. Еднакво мразен и тачен, г-н Гранде се отнася зле с всички хора, дори със собственото си семейство. Негова единствена любов е златото.

Йожени е негово единствено дете. Но г-н Гранде гледа на нея като на добра инвестиция. Всички в градчето знаят за богатствата му и две големи фамилии се борят за ръката на Йожени – семейство Крюшо и семейство де Грасен. Плановете и на двете фамилии са разклатени (въпреки че бащата още от началото не смята да даде Йожени на никоя от двете), когато една вечер пристига племенникът на г-н Гранде – Шарл – парижко конте, което ненавижда простолюдието, всичко мръсно и старо.

Шарл е заминал при чичо си без предупреждение и не разбира защо баща му го е накарал да го стори. Много скоро г-н Гранде получава писмо от брат си, от което се разбира, че той е обявил фалит и се е самоубил, защото не е могъл да изплати парите на кредиторите си. Така оставя Шарл без баща и без наследство.

Като научава за смъртта на баща си Шарл се потапая в дълбока скръб, с дни не излиза от стаята си, а старият Гранде само мисли как да се отърве от него – да го изпрати в Индия и да изкара пари от банкрута на баща му.

В това време Йожени започва да се влюбва в своя братовчед. Той ѝ хваща окото още с пристигането си, но когато ги вижда как плаче и се измъчва, тя се влюбва в него и решава да му даде всичкото злато, което баща ѝ е давал – скъпи и редки монети. Шарл приема парите и в замяна ѝ дава една скъпа кутия, спомен от майка му, като залог срещу парите. А след това ѝ се врича в любов и Йожени обещава да го чака.

В следващите пет години старият Гранде забогатява значително чрез схеми с полици и лихви, като през цялото време няма намерение да погаси дълга на брат си, а само да печели от него. Междувременно той разбира, че дъщеря му е дала всичките си пари и я затваря в стаята ѝ само на хляб и вода. От това майката се разболява и ляга на смъртно легло. Нотариусът Крюшо го съветва да не се кара с дъщеря си, защото тя е наследница на майка си и ще вземе половината от нейните пари. Така старият Гранде започва да се грижи за жена си и лъже дъщеря си колко е загрижен, само и само в деня на смъртта на майка ѝ да подпише, че се отказва от наследство.

Йожени наистина се отказва, а баща ѝ започва да се държи още по-сурово с нея и дори не ѝ дава пари. Само след две години обаче той умира, взирайки се в парите си. Йожени остава съвсем сама – единствена компания ѝ прави дългата Нанон - извънредно грозна и грубовата прислужница с добро сърце. Тя се жени, но не по любов, а от простата нужда да бъде жена някому. След смъртта на господаря си, Нанон става икономка в дома на Йожени и нейна единствена близка.

Минали са вече седем години от заминаването на Шарл. Йожени още го чака и непрестанно откланя опитите на местните да се доберат до богатството ѝ. Дори местният свещеник опитва да я убеди да встъпи в брак. Точно тогава тя получава писмо от Шарл – извънредно студен и прагматичен, той ѝ обяснява, че встъпва в брак по сметка, за да получи титла и да осигури добро бъдеще на сина си. Освен това, той ѝ връща „вложените“ пари и добавя дори лихва.

Жената, за която Шарл ще се жени, е много грозна, със син нос, но пък има умела майка, която успява да оплете Шарл в мрежите си.

Като разбира що за човек е станал Шарл в Индия, Йожени изплаща дълга на баща му, връща му кутията от майка му и се жени за нотариуса, който се оказва също така студен и прагматичен, но умира и оставя Йожени вдовица на 33 години.

Историята завършва с това как Йожени посвещава живота си на бедните, как хората я одумват и как се предполага, че скоро ще встъпи в нов брак. Последните думи на майка ѝ са били, че любов ще намери само в рая и тя се отказва да търси повече щастието си на земята.