Иван Вазов - Чичовци

Стара планина

В селото е добре известна дългогодишната вражда между Селямсъза и Тарилйомът. Тази припирня е започнала от нещо дребно, докато не се е превърнало в междусъседска война, в която главни участници са жените на двамата. Варлаам Копринарката (Тарилйомът) е 49-годишен гайтанджия, левичар, обича да разказа притчи. Няма деца, откакто се е оженил – общо 12 години. Спорът му със Селямсъза започва заради неговия капчук. Иван Селямсъзър (човек, който не поздравява никого) е 60-годишен приказлив мъж с рунтава шапка. Наричат го „Голиар“. Закача младите булки, макар да има 14 деца. Хаджи Смион е 45-годишен, миролюбив, страшен политик, облича се по американска мода. Иванчо Йотата е дребен, сивоок, с четинеста коса и мустаци, исполински нос и голямо честолюбив; бъбрица, сплетник и дръзновен. Подидаскал Мироновски е на 25, сух, смирен и срамежлив.

В селото са разделени на волтерианци и елинисти. Елинистите са за йотата, волтерианците са против нея. Викат учител Гатю в конака. Веднага след това Хаджи Смион тръгва да бяга и Мирончо тръгва с него. Господин Фратю пък тича да изгори бунтовническите вестници и притурки.

Идва прокламация от бунтовническия комитет. Казват, че Селямсъзър взел едно копие и отишъл с него при бея. Иванчо Йотата и Хаджи Смион тръгват да бягат към Бели яр. Влизат в една пещера, която се оказва „палатът“ на Мунчо. Пращат по него писмо до игумена на развален руски, за да им помогне.

Беят е строг човек, за когото турци и българи са равни. Когато е гневен, бие с бастун, наречен „мексиканецът“. Той и първенците на града обсъждат случая – дали това е прокламация, писана за Тотю войвода. Разпитват Варлаам Копринарката за прокламацията, която е залепил на вратата си. Той е доста уклончив в отговорите си и накрая се разбира, че това не е Тотю войвода, а Селямсъзът. От двете страни е написана сатира за Селямсъза и Тарилийомът от Иванчо Йотата.

 

Бележки:

 

А

Аврамча Разпопчето

Аргира Манова

 

Б

Баба Гина Нимфодора

Баба Мюхлюзка – акушерка 

Баба Рипсимия – хаджийка

Бай Минко

Бай Мичо

Бай Петър

Байчо Знатников

Батторът и баторката

 

В

Варлаам Копринарката – Тартилийомът + булка

 

Г

Ганчо Заекът

Гердан чорбаджи

Гина Махмудката – булка

Гинка

Гого – син на Карагьозоолу

Г-жа Евгения Полидора

Г-жа Евдокия

Г-жа Евлампия

Г-жа Секла

Г-жа Соломония

Гърбата

Гьочката

 

Д

Даскал Калиста

Димитър Текерлекът – „Митето“

Димо Лисицата

Димчо Казакът

Дяда Бенча

Дядо Йоси

Дядо Матея

Дядо Нистор – стар берберин

Дядо Постола

 

Е

Еленчето

 

И

Иван Болъшъка

Иван Бухалът

Иван Головратът

Иван Капзамалинът – приятел на Селямсъзът

Иван Полякът и съпруга

Иван Разпопа

Иван Селямсъзът

Иван Стамболият

Иван Чушков – приятел на Варлаама

Иванчо Йотата – кара се с Гатю

Игумен Амвросия

 

К

Карагьозоолу – първият влиятелен; чорбаджия

Койчо чорбаджи

Кона Крилатия – съсед на Варлаам

Колю Касапина

Куня Шашов

 

Л

Лилка Алтъпармока – карал се със Смион

Лудия Дося

 

М

Максим Рибаря

Марина хаджи Цаков

Мартин Заедека

Менчиков

Миал Пандуринът

Мирончо – приятел на Смион (халоолу – братовчед) – сватбар на 44 г., ерген

Мичо Бейзадето – чорбаджия и русофил

Мойсейчо – 14-ият син на Селямсъза (също Петър, Иван, Кръстю, Павел, Параскева, Йотата, Данчо, Манол)

Мунчо

 

Н

Ненча Дивляка

Ненчо Орешков – съсед на Смион

Неча Гулебальов

Неча Райчинчио

Нечко – син на хаджи Енчо

Никола Джамджията – жени се

Николакица и дъщеря

 

П

Павлакови – годеж

Пандура

Подидаскал Мироновски – френски, слабичък

Поп Партений

Поп Ставря

Поп Станчо

 

Р

Раловия син

Рипсимия

 

У

Учител Гатя – главен

Учител Климент – руски семинарисит

 

Ф

Фачка Зобидренката

Фачко Попчето

Фратьо чорбаджи

 

Х

Хаджи Артир Измирлият - богобоязлив

Хаджи Атанасия

Хаджи Димо

Хаджи Енчо

Хаджи Иван Карабурумът

Хаджи Папурко

Хаджи Петко

Хаджи Смион - Катинка

Хаджи Христо Молдавът

Хаджи Цолю Пискунът

Хаджи Юнузаа

Хасан - заптие

 

Ц

Цача Кутрето

Цочка чорбаджи – съдил Мирончо

 

Ч

Чорбаджи Арменка

Чорбаджи Йеросима

Чорбаджи Николаки

Чорбаджи Петракия

 

Ю

Юзуф - заптие