Георги Караславов - Татул

Селските гробища.

Любимият син и съпруг Минчо бива погребан. Там са майка му – Марьола, брат му – Иван, жена му – Тошка и невръстният му син – Петьо. Иван разказва за смъртта на Минчо – едно дърво е паданло върху него и го е убило на място, което прави смъртта му нелепа.

Първите дни всички се покрусени от загубата на Минчо. Тошка си изплаква очите, Марьола си спомня детството му, както и съпруга си, с когото „бял ден не са видели“. Иван също се променя. Той става глава на семейството, но скоро друго започва да мъти ума му. Майка му започва да мисли как да се отърве от Тошка. За нея тя е голямо бреме, но после изведнъж ѝ хрумва, че по новия закон майката може да вземе за себе си и детето си дял от нивите им – същите, заради които с мъжа ѝ някога са гладували години наред.

Първоначално Иван се надсмива над тревогите на майка си, тя го укорява, че не знае какво е сам да си купи нива. След това Марьола започва да си въобразява, че младостта на Тошка ще привлече някой нов съпруг, може би друг вдовец, и в главата ѝ се изреждат всички възможни кандидати. Минава време и старата вече живее с илюзията, че още преди да се навърши година от смъртта на Минчо, Тошка ще си събере багажа, ще се омъжи, ще им вземе хубавата част от нивите, ще народи други деца и те ще вземат всичко, а нейното „Петенце“ ще остане без нищо.

Иван скоро започва да мисли същото. Той не иска племенникът му да остане без дял и мисли как да се спогодят със снахата, че да не му се налага да губи от нивите си. Той е свикнал с тях, там е израснал и не му се дава „дори игла“.

Тошка не остава сляпа за промяната, която настъпва в къщата. Тя забелязва, че Марьола не ѝ говори, а когато го прави, говори на Петето, не директно към нея. Иван също се е отчуждил и тя започва да страда още повече и да се измъчва. Старата непрестанно я кори, обвинява я, че взима от залъка на детето си, докато Тошка слабее и линее. В селото тръгват слухове, след като Тошка се оплаква на леля си. На старата това не се харесва и един ден излиза със снаха си, за да помислят всички, че при тях няма кавги. Дори започва да ѝ говори, но отново, без да я погледне.

Иван се съвещава дори с адвокат, но се оказва, че няма начин да изгонят Тошка и да си оставят Петето при тях, без да ѝ дадат нищо. Всичко им се свиди, а самите те нямат пари. Тогава старата решава да отрови снаха си с татул – „като не може друг, ние ще си помогнем“. Първоначално тя мисли да каже на голямата си сестра – Кина, да я направи съучастник, но възможността за нови слухове я възпира и тя чака, докато татула узрее добре, без сама да знае нищо за него, набира го тайно и половината сварява, а другата половина запазва. И двете заключва в сандъка си.

Тошка забелязва това, но не пита Марьола защо е започнала да си заключва сандъка. Марьола става отнесена, сънена, като че болнава и не на себе си.

Скоро настава проблем. Мангалчето губи нивата си от Ганчовски – селски измамник и големец, който, докато другите превиват гръб на нивите, ходи да стреля по зайци. Мангалчето отива при Иван да му иска съвет, Иван му казва да потърси някакъв закон, а Мангалчето решава да убие Ганчовски с брадва, но за свое нещастие, не само че не успява, но и го хващат. Скоро прибират и Иван. Ганчовски го обвинява в съучастие – че е насъскал Мангалчето срещу Него, заедно с още един от селото. Марьола и жената на другият селянин заминават за града, който се оказва страшно негостоприемен за двете жени. След десетина дни пускат двамата пленници – Мангалчето е казало, че те не са замесени и, въпреки цялата злоба на Ганчовски, той не успява да ги вкара в затвора.

След престоя си в ареста, Иван се връща друг човек и припирните вкъщи започват да му се струват глупави. Той пак започва да говори свободно с Тошка, в ума си вече се е разделил с половината от нивите, но му е леко на сърцето. Старата му майка обаче продължава да умува кога да издебне Тошка, за да ѝ даде от татула. Иван се разболява и тя му дава вино с черен пипер. Така Марьола решава да направи и с Тошка – първо да я разболее, а след това да ѝ даде паничка с вино и да сипе в нея татул – може отварата, а може и прахът. А може и двете.

Първо Марьола решава да изгори зимната дреха на Тошка. Това е единствената ѝ дреха за дома. Марьола обвинява Петето, Тошка го набива със сълзи на очи, защото това е била любимата ѝ дреха. Въпреки че я губи, тя не се разболява. После на старата ѝ хрумва да я накара да бърка кал, за да измажат стената откъм съседната къща. Казва ѝ да го направи с крака, а Тошка прави всичко, за да я омилостиви и да си върне доброто отношение. Като я вижда, Иван се кара на майка си и кара Тошка да се прибере. Тя и тогава не се разболява.

Зимата Марьола се разболява от инфлуенца, ляга болна и мисли, че ще умре, но оздравява. Скоро след това Тошка също се разболява и Марьола веднага праща Иван и Петето по работа, за да не са в къщата, докато я трови. Моли се на Господ за помощ през цялото време, трепери, размисля само веднъж, укорява се, но кара Тошка сама да си налее вино и сама да си сложи от татула на прах, смесен с черен пипер, докато старата изсипва отварата вътре, за да е сигурна, че ако не я хване едното, другото със сигурност да я убие.

Тошка изпива виното наведнъж. Едва усеща странният вкус. Замайва се, мисли си, че не носи на алкохол. Започва да халюцинира, вижда Минчо на вратата, после Минчо се превръща в Иван, а той – в черно куче с шамия. Накрая разбира, че това куче е нейната свекърва, която я гледа от вратата как умира.