Шекспир - Укротяването на опърничавата

В Увода медничарят Слай се напива така, че заспива. При гледката на окаяния му вид, един знатен лорд решава да си направи шега с него и кара слугите си да измият Слай, пажът да се преоблече като жена му и да му кажат, че той е бил луд в продълженеи на 15 години и едва сега е дошъл на себе си. За да го разведрят, дори канят една пътуваща трупа, която да изпълни представление („Укротяването на опърничавата“).

Баптиста Минола е заможен гражданин на Падуа, който има две дъщери - Катерина, Кет, по-голямата, която е известна със злия си нрав и куция си крак, и Бианка, за която има много кандидати и която всички познават като кротка и послушна. Лученцио, Гремио и Хортензио са кандидати за ръката на Бианка, но Баптиста отказва да ги изслуша, докато не намери съпруг за Катерина.

Лунченцио, млад мъж от Пиза с богат баща на име Винченцио, се влюбва в Бианка и решава, че единственият начин да се доближи до нея е като неин учител, затова нарежда на слугата си Транио да си разменят дрехите и имената. Докато той ухажва Бианка, Транио занимава останалите, заради което Гремио скоро се отказва и се жени за една вдовица.

В Падуа пристига млад веронец на име Петручио заедно със слугата си Грумио. Казват му за Катерина и той се заема с не леката задача да я „укроти“. Още при първата им среща тя иска да го изгони, но той ѝ предлага брак още на следния ден (неделя). Петручио закъснява за собствената си сватба, идва облечен в износени дрехи на умиращо добиче и колкото да го увещават, отказва да се преоблече. Веднага след венчавката замъква жена си към своето имение. Там той непрестанно тормози слугите, хвърля храната и не я оставя да спи, за да я измори съвсем. Когато идва време за сватбата на Бианка, Петручио се връща с Катерина в дома на баща ѝ, като по пътя той вече е успял да наложи волята си над нея, като я кара да нарича слънцето луна, а старецът – млада девойка. Всъщност, старецът, когото срещат по пътя, е бащата на Лученцио - Винченцио, който е тръгнал да се срещне със сина си.

Когато отива в дома на Баптиста обаче, един възрастен мъж, пътуващ учител, се представя за него и дори опитва да го прогони. Транио, когото всички наричат Лунченцио, дори заповядва на стражата да затвори неговият господар. Винченцио се изпълва с гняв и разочарование, крещи, не иска да си тръгне. Баптиста го взима за луд, а когато идва истинският Лунченцио с Бианка, двамата се хвърлят в краката на Винченцио да молят за прошка. Докато всички за били заети, двамата са се венчали тайно в църквата.

В края Петручио, Лунченцио и Гремио се събират заедно с всички останали да празнуват. Тримата се обзалагат чия жена е най-послушна. Лунченцио и Гремио заповядват на слугите си да доведат жените им, но Бианка и вдовицата отказват да се подчинят. Когато обаче Петручио вика своята Катерина, тя не само че идва, но и води другите две със себе си, завършвайки пиесата с дълъг монолог, в който твърди, че преди е била заблудена и че истинското предназначение на жената е да бъде слугиня на мъжа си, покорна и любяща.