Шекспир - Двамата веронци

Във Верона двама приятели и благородници – Валнетин и Протей се разделят. Валентин заминава за Милано с кораб, а Протей остава при своята Джулия, в която е безумно влюбен. Валентин се подиграва за любовта на Протей, а после тръгва. На връщане Протей среща Скок, лакеят на Валентин, който е забравен и търси господаря си. Протей е пратил Скок да достави писмо на Джулия, за което получава монета. Скок тръгва да настигне господаря си.

Оказва се, че Лучета, слугинята на Джулия, е била онази, която е взела писмото от Скок. Тя казва на господарката си, но Джулия се ядосва и го къса, въпреки че иска да знае какво пише вътре.

Антонино и Пантонино, бащата на Протей и слугата на Антонино, говорят за Валентин, който е в Милано. Протей влиза, получил е писмо от Джулия, но вместо да си признае пред баща си, хвали Валентино и Милано, заради което на Антонино му хрумва да прати своя син там.

В Милано Валентин е на гости на дука. Валентин си е загубил ума по дъщеря му – Силвия, която е извънредно хладна към него и дори го кара сам да си пише писмата от нея за него (нещо, което вижда само слугата му, Скок).

Протей се среща с Джулия преди да замине – тя му дава пръстен.

Ланс, слугата на Протей, е извънредно ядосан, че трябва да се раздели със семейството си, за да замине. Със себе си взима кучето.

Валентин се среща със Силвия, но разбира, че баща ѝ я обещал на Турио, глупав претендент за ръката ѝ. По същото време идва дукът, който съобщава за появата на Протей. В момента, в който вижда Силвия, той се влюбва в нея и забравя Джулия. Разговаря за кратко с Валентин, но вече е променен и започва да крои как да му отмъкне момичето.

Във Верона Джулия се преоблича като момче, а Лучета прави своя господарка, за да намери Протей.

В двореца на дука, Протей казва на бащата на Силвия, че Валентин смята да я отведе още тази нощ и че крие под плаща си въжена стълба. Дукът му благодари и вика при себе си Валентин. Лъже го, че има млада любима и го моли за съвет как да постъпи. Валентин, възпламенен от собствените си чувства, без да иска се издава и дукът открива въжената стълба под плаща му и го гони от палата си. Валентин изпада в мъка и иска да избяга. Казва на Протей да извика слугата му на портата, но слугата на Протей нарочно забавя Скок с едно глупаво писмо.

Дукът казва на Протей да убеди Силвия да заобича Турио, след като Валентин е напуснал вече града и те безутешно скърби по него.

Валентин и Скок минават през гората и срещат група разбойници, на която Валентин става главатар.

Протей се разделя с Турио, на когото признава, че е влюбен в Силвия „заради него“. После, като остава сам, идва предрешената Джулия с хазаина на кръчмата. Тя подслушва разговора между Протей и Силвия. Той ѝ се обяснява в любов и казва, че неговата любима е загинала. Силвия не му вярва, отхвърля чувствата му и му обещава, че ще му подари един свой портрет на следния ден.

Силвия бяга с помощта на Егламур, но двамата биват заловени от разбойниците на Валентино в същата тази гора.

Протей се запознава с Джулия в образа на младокът Себаситан. Протей се кара на Ланс, че вместо неговото кученце-бижу, е посмял да подари на Силвия своето собствено. Гони го, а Себастиян прави свой слуга, защото е „красив и умен“. Дава му пръстен да го занесе на Силвия (това е същият, който му дава Джулия на тръгване). Джулия се среща със Силвия, все още предрешена като Себастиян. Силвия ѝ дава портрета си, но писмото на Протей скъсва, а за пръстена не ще и да чуе. Джулия благодари безкрайно на Силвия, иска да ѝ върне дълга си, но тайно, а после се решава да върне любовта на Протей към нея.

Всички разбират за бягството на Силвия и тръгват след нея.

Протей намира Силвия, Валентин подслушва. Тя отказва да бъде негова, а той иска да я има насила. Тогава Валентин излиза напред да я защити, а Джулия припада. Когато се съвзема, тя разкрива истинското си лице, показвайки двата пръстена – своя и неговия. Протей отново ѝ се врича във вярност.

Идва дукът. Турио заявява, че Силвия е негова, но Валентин противостои и Турио се отказва, с което пада в очите на дука и той дава ръката ѝ на Валентин.