Отец
Сисой
Разказвачът
започва въведение на историите, които предстоят, като представя отец Сисой, от
когото ги научава. Двамата сядат в двора на манастира да пият охладено вино.
Светите
застъпници
По
повод въпроса за греха и зачатието, се заформя спор дали може да жена да зачене
само от погледа на мъж, без да има сношение помежду им. Всички светии се
събират да разискват този въпрос. Думата взима разбойникът, распнат до Христа.
Той моли определени светии да бъдат отстранени от събранието заради техни лични
прелюбодейства приживе. Въпреки това заседанието продължава три дни и нощи без
резултат. Под лозата на вечеря св. Иван Златоуст сервира безсолна чорба. Когато
му казват, че е безсолна, той само им показва солта и така три пъти, а след
това казва, че както чорбата не може да стане солена само от вида на солта,
така и жена не може да зачене само от погледа на мъж.
Очите
на Свети Спиридон
Св.
Спиридон работи като обущар. Голям негов страх е да не бъде изкушен, затова
винаги свежда погледа си, когато при него дойдат момичета. Взима мярката им,
без да ги докосва. Един ден обаче идва красива туркиня, която иска той да ѝ
вземе мярката. Едното му око вижда красивия ѝ крак и той избожда с шило и двете
си очи. Напуска работа, защото сляп не може да работи, и се наслаждава на
природата, но образът на туркинята непрестанно се връща и го завладява изцяло.
Той се моли на бог да го избави и когато вдига очи към небето, те са „с дълбината
на езера, в които се оглеждаха всички небесни светила.“
Огледалото
на Свети Христофор
Още
като млад свети Христофор изпитвал силно желание да се бори със злото, но това
променя лицето му в кучешко и дори когато се моли, от устата му излиза лай, а
не говор. Макар той да имал голяма сила, хората започват да го избягват и той
заминава на един остров, който бил разделен от буйна река. От едната страна
имало жита, а от другата – пасища. Хората не могли да преминат реката и да си
поделят храната, но Христофор могъл и дори пренасял хората срещу хляб или
место. Онези, за които знаел, че са лоши, хвърлял в реката. Един ден се появил
старец, който го помоли да го пренесе срещу малко огледало, в което да се
оглежда до деня, когато ще извърши дело, което ще му върне човешкия образ. Щом
го пренесъл, Христофор видял, че това е самият Исус. От тогава той престанал да
съди така остро хората и се примирявал с пороците им. Един ден дошъл непознат с
грозно лице. Докато го пренасял, той тежал колкото торба олово, а като го
пренесъл, Христофор разбрал, че това е самият дявол. Така си върнал лика. „Очистих
се, защото направих добро на най-лошия.“
Изповед
След
вечернята в църквата идва пастир, облечен в дебела кожа, изпечен от слънцето и
със звънчета на краката. Пита къде е изповедникът и отива при него да се
изповяда. Пита го дали се дават пари и започва да обяснява за планината и как
времето там така летяло, че дори годините не си знаел. Отец Никодим прави знак
на трите жени с болния и отец Павел да излязат, след което започва да разпитва
пастира дали е лъгал и крал, но колкото повече го пита, толкова повече се
убеждава, че той е светец. Пита го за какво са звънчетата и той му отвръща, че
така дори най-дребните гадинки се пазели от него да не ги прегази. Когато обаче
Никодим го пита за жени, се оказва, че пастирът има отношения с много и
изведнъж пада в очите на отчето. Дори го ядосва. Пастирът си тръгва с думите
„Е, грешно ли е, че съм мъж?“. Никодим размисля: „Кой знае… Тоя човек може би е
по-близо до божията истина. Той живее под само звездите.“
Занемялите
камбани
В
навечерието на Успение Богородично всички в Жрелския манастир се подготвят.
Църквата има три камбани, които се бият единствено на този празник и събират
хората от деветте села. Всичко е чисто и подредено. На иконостаса на Богородица
има скъпа лилава завеска, на която отец Йоаким поправя гънките. Той отива да
провери нещо и когато се връща, вижда пред иконата жена, изкаляна и окаяна,
която се моли за детето си, а в дар поднася една карфица със синьо топче и я
забучва на завеската. Отецът се ядосва, че е окаляла с мръсните си крака
мястото и я гони, а карфицата – хвърля. Като идва време да се бият камбаните и
миряните са се събрали навън, Йоаким отива да бие камбаните, но от тях не
излиза и звук. Той почти не припада и казва на хората, че е свършен голям грях
и всички влизат в църквата да се молят. Опрял чело в пода, Йоаким вижда
карфицата, слага я на мястото ѝ и в този миг камбаните започват сами да бият.
Една
обиколка на Свети Георги
Всички
животни и гадинки в гората се любят, овошките се оплождат, а Свети Георги
наблюдава всичко това, „Отдаден в размишления за великата промисъл божия“. Той
вижда момче и момиче, които едва допират пръстите си. Те се виждат на Свети
Георги твърде свенливи и им праща пеперуда, за да докоснат ръцете си и
гъсеница, за да се прегърнат, а след това им постила върху росната трева
пурпурната си наметка и ги оставя сами.
Чорба
от греховете на отец Никодим
Отец
Сисой и гостът му очакват обяда да стане. Разказвачът предполага, че ще е
някакво вкусно блюдо, но отецът казва, че ще бъде чорба от греховете на отец
Никодим. Объркването на госта кара Сисой да разкаже за смъртта на отец Никодим
преди година. Той бил рибар и отглеждал бели рози. След като починал, открили в
килията му буркан, в който държал своите грехове, написани на хартийки и обвити
в черни или бели бобени зърна. Бели били тези, за които той не знаел дали е
грях или не, а черните – непростими грехове. Когато Сисой прочита част от тях,
греховете на Никодим се оказват съвсем невинни, по-често спомени от младостта
му. „А пък виното, което се изстудява там, рекох да пием за бог да прости на
добрия монах.“
Жената
със златния косъм
Смарайда
е една от многото вдовици на село, по нищо не се различава от тях и прилича
по-скоро на калугерка заради дрехите и походката си. Тя е толкова незабележима,
че не присъства дотри в скандалния списък за жени, който води мъж с прякор
Блажения. Той е стар ерген и чете от този списък само на избран кръг от хора.
Един ден отива при отчето, от когото научава доста неща за жените. Той му
доверява, че попадията е видяла златен косъм по тялото на Смарайда и в един
момент интересът на Блажения се появява. Идва пролетта и той решава да иде в
дома ѝ и да изчисти гъсениците, каквато му е работата. След това обаче не се
връща в кафенето при другарите си, а Смарайда се изповядва на отчето, че е
сгрешила с Блажения и ще се венчаят след празниците.
Пророк
Пророк
пристига в града и казва на всеослушание, че ще накаже хората заради греховете
им, защото идва от името на бог. Бие с бича си всеки, който му се изпречи на
пътя, независимо дали е беден или богат, грозен или красив. В един момент
градът опустява и започва страшна буря. Пророкът мисли, че бог е започнал с
отмъщението си и бяха, но бурята следва него. От гората излизат животни, които
късат робата му и го гонят надалеч. Той бяха гол със скъсания си бич, когато
земята го поглъща и изплюва надалеч. Намира го един овчар и го опътва нагоре
към планината, където да намери дрехи и да си поправи бича. Там обаче среща
Исус. Пита го дали го е познал, пророкът казва „да“, но Исус казва: „Не ме
познава оня, който с гняв и злоба изпълнява заповедите ми. Твойто сърце беше
камък, стани камък!“. Така и се случва.
Веселият
монах
В
манастира „Света Троица“ на едно пусто място е гробът на младият монах Еникий,
обрасъл в цветя. Като момче, той е бил овчарче, което свирело на цафарата си.
Животните с часове стояли и го гледали, дори вълците го изпращали със стадото
му. Това поведение изплашило монасите на манастира и те отслужили бдение,
докато спял, защото мислели, че е въплъщение на дявола, но се оказало, че
душата му е чиста. Като отраснал, направили момчето монах и му дали името
Еникий. Той бил красив и работлив, ала игуменът казал, че песните и любовта му
към цветята е плътско увлечение. Един ден на ръба на една скала среща дявола.
Разговорът с него кара Еникий да се замисли на кого наистина служи. На другия
ден казва за преживяното на монасите. Отиват заедно на ръба и виждат пак
дявола, а Еникий го бута от ръба и на мястото, на което пада дявола, се появява
кръв и вонящи бурени. След това душата на Еникий намира желания покой и той
решава да слезе при хората в селото да им върне радостта. Първоначално всички
го мислят за луд, но когато започва да свири, и те биват омагьосани от
добротата му и започват да се веселят. Но дявола върви по всяка негова стъпка и
прави така, че да го затворят и изгорят на клада. В деня, когато трябва да го
убият, монахът продължава да е все така щастлив, дори сам се качва на горящата
клада, но когато я докосва, тя изгасва и порастват цветя. Стражите бягат, а
земята наоколо връща живота си. След това той умира, а хората ходят на
поклонение на гроба му под манастира, където „ангели всяка пролет садят там
много и различни цветя.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар