А. С. Пушкин - Дубровски

Кирил Петрович Троекуров и Андрей Дубровски са приятели от дълго време. Техните имения са в съседство и си гостуват редовно. На Троекуров му се носи славата на лош господар, затова всеки, който иска да му се хареса, се съгласява с него и никой за нищо не му противоречи. Освен Андрей Дубровски.

Един ден Кирил Петрович решава да се похвали на стария си приятел с кучкарника си, където отглежда редки породи. Там Андрей Дубровски бива обиден от единия от слугите му (слугите на Троекуров са с особено голямо самочувствие в сравнение с останалите слуги), заминава си и праща писмо на Кирил Петрович, че иска да му прати провинилия се и сам той да реши да му прости ли или не.

Приятелството между двамата се разтрогва след тази случка, а Андрей Дубровски заболява. Кирил Петрович не е доволен, иска да му навреди и открива начин – оказва се, че владението на Дубровски някога му е принадлежало, а самият Дубровски няма документ за това. Води нещата до съд, Дубровски пада на легло, а новините за злочестията му най-сетне достигат неговият син – Владимир. Той живее в столицата, твърде зает да гуляе и харчи парите на баща си.

Когато Владимир се прибира в дома си, Дубровски умира в деня, в който Кирил Петрович решава да се сдобрят и да оттегли иска си.

След смъртта на стария, идват хора, които да изгонят Владимир и които казват на селяните му, че си имат нов господар. Селяните отказват и защитават Владимир. Вечерта запалват имението с гостите, а селяните и Дубровски бягат.

Тръват слухове, че Дубровски станал бандит и грабел по пътищата, но само определени хора и с особена изтънченост, но описанието не отговаряло на истинската му външност.

Троекуров заживява както преди, кани гости и т. н., но като вижда как расте малкия му син, решава да прати писмо за учител. Французинът Дефорж. Той не обръща много внимание на момчето, но пък за сметка на това учи Маря Кириловна на музика и двамата се сближават с времето. Тя очаква от него признание и в крайна сметка го получава, но то съвсем не е онова, което си е мислела – Дефорж се оказва Дубровски. Той ѝ се обяснява в любов. Казва ѝ, че изначално е мислел да убие баща ѝ, но щом я видял, всичко се променило и той станал учител, за да бъде по-близо до нея. Накрая ѝ дава пръстена си и ѝ казва, че ще ѝ помогне в случай на нужда, защото много я обича. Веднага след това той бяга, тъй като предната вечер се разкрива на един от гостите на Троекуров, за да го ограби.

Истинският Дефорж Дубровски е срещнал на една станция, докато французинът е чакал превоз до имението на Кирил Петрович. Там той купува писмата и документите му за десет хиляди рубли и така се превръща в него.

След заминаването на Дубровски, в едно съседно имение се връща 50-годишният княз Верейски. Той никак не търпи самотата и веднага отива на гости на Троекуров, където се среща с Маря и остава впечатлен от нея. Много скоро идва с предложение за брак и Троекуров приема вместо нея.

Изплашена да не я погубят, Маря предпочита да стане жена на разбойник, отколкото на старец с подагра. Дори заплашва баща си, точно както я съветва Дубровски, но тя сглупява и му казва за него, при което Кирил Петрович я заключва в стаята си.

Маря не може да излезе, затова дава пръстена на брат си да я го сложи на уреченото място. Едно червенокосо момче опитва да го вземе и братът на Маря Кириловна го издава на баща им. Момчето все пак успява да предаеде пръстена на Дубровски, но когато той спира каретата на Маря и княза, те са вече женени. Варейски успява да простреля Дубровски в рамото, а Маря му казва, че вече е омъжена и да ги остави да си вървят.

Дубровски лежи в една землянка в говата заедно с хората си. Ранен е. Чете книга. Нападат ги войници, но разбойниците бягат. След случилото се, правителството решава да прати там армия и да залови Дубровски, но той е разпуснал бандата и е избягал, съвтетвайки хората си с парите, които са крали, да си уредят живота из далечните губернии.