Павел Вежинов - Бариерата

Антони Манев среща за пръв път Доротея в една дъждовна нощ. Антони е композитор, живее на последния етаж в кооперацията си и музите рядко го навещават. Той е разведен. Вижда сина си един път в месеца – когато отива да изплати издръжката на жена си. В останалото време той посещава ресторанти, където с нежелание се присъединява към големи компании.

В една такава вечер Доротея го проследява и се качва на колата му. Антони първоначално смята, че тя е някоя лека жена и бърза да я изгони, тя си тръгва и се разплаква. Нейната реакция го кара да размисли, но той продължава да се отнася към нея със съмнение. Тя му разказва, че не е като другите. Че живее в психиатрията, но реално няма свой дом. Антони се смилява към нея и ѝ позволява да преспи. Така започват отношенията им.

С времето Антони и Доротея заживяват заедно. Той дори се среща с доктор Юрукова, която му разказва за сложния случай на Доротея – тя смята, че може да лети, изключително чувствителна и ранима е. Антони обаче не се задоволява с тези отговори и пожелава да чуе цялата история на Доротея от самата нея.

След като ѝ намира работа, среща се два пъти с жена си, която смята, че той си е намерил любовница, както и със стария полковник, който иска на Доротея да се изкара документ, че живее в кооперацията, двамата намират време за себе си. Доротея се учи да пише и чете ноти, Антони я води на опера, която изключително много ѝ харесва и един ден отиват за риба.

Тя се къпе гола в езерото, което му прави силно впечатление – не самата ѝ голата, а липсата на опит да го съблазни и цялата ѝ невинност и непоквареност. След риболова (той пуска всички риби, които е уловил), Антони и Доротея отива да похапнат. Там тя му разказва за миналото си.

Когато е била малко дете, майка ѝ е започнала да изневерява на баща ѝ. Баща ѝ е знаел, но е бил твърде мекушав и вглъбен в себе си. Един ден двамата излизат да купят ново палто на Доротея. На връщане баща ѝ ѝ пуска ръката и тръгва да пресича сам улицата, когато едно момче врязва колата си в него и го убива на място. След погребението, майката на Доротея веднага заживява с новия си мъж, който е много лаком и безработен.

Доротея има по-малко братче, за което се грижи, и една стара баба, която не е с всичкия си. Един ден на Доротея се налага да я изкъпе, но тя се ужасява от старата жена и бяга. Когато се прибира, майка ѝ я наказва и я праща при нейния чичо – братът на баща ѝ.

Чичото се оказва педофил. Онова, което прави с Доротея, е още една душевна рана за нея. Тя успява да се освободи от чичо си когато един ден той опитва да се домогне до нея, а тя припада от страх, а той мисли, че тя е умряла и се ужасява. Това я спасява и така се оказва в психиатрията при доктор Юрукова.

Там среща едно момиче, което ѝ доказва, че Доротея не е психично болна, а после различна; че притежава дори телепатични способности (това тя показва още в началото на познанството си с Антони, когато отгатва името на композицията му, без той дори да го е записал някъде).

След този разказ Антони преживява нещо необикновено с Доротея – двамата летят. Това колкото го прави щастлив, толкова и го плаши. Той я лъже на следния ден, че трябва да замине и я оставя сама. Отива при доктор Юрукова, която му казва, че всъщност е бил хипнотизиран от Доротея и това никога не се е случвало. Дава му дори хапчета.

Когато се връща от „командировката“ си, заварва дома си празен, но нещата на Доротея са там. Той не спи цяла нощ, а на следния ден разбира, че Доротея е намерена мъртва, паднала от високо, но наоколо нямало сграда. Полковникът вика Антони при себе си. Антони смята, че е заподозрян в убийството ѝ, но полковникът му казва, че трябва да е била убита от друг, а после пренесена и ако е паднала от тяхната кооперация, трябвало е да останат някакви улики, но такива е нямало. Освен… ако тя не е полетяла.

Именно тогава Антони разбира, че никога няма да премине бариерата, която е преминала Доротея – същата онази, за която в началото д-р Юрукова го е предупредила, но тогава той още не е разбирал смисъла на всичко.