Емилиян Станев - Легенда за Сибин, преславския княз

Сибин живее в своето имение със своята стара майка – княгинята, която след смъртта на съпругата Котра и сина му, е решила да го ожени повторно. Сибин е погълнат от скучния си княжески живот, ходи на лов и тайно от княгинята чете богомилските книги, които му носи неговият слуга Тихик.

По това време, царуването на Борил, гоненията на богомилите отдавна са започнали. Сибин е задължен като болярин да иде в Преслав и да присъства на разпитите заедно с царя и други велможи. Обвинените в богомилската ерес трябва да покрият главите си с пепел, за да се разкаят, но дори тогава им отнемат имоти, налагат им глоби, а на други им режат носовете и езиците, а после ги хвърлят на гневната тълпа. В главата на Сибин обаче е единствено Сатанаил.

По пътя Сибин се среща с Каломела, която тайно е станала една от богомилите под влиянието на чичо си. Той изначално не проявява никакъв интерес към нея и гледа на нея отвисоко, ала в града, след изслушването и след ласките на Ефтерпи, той дълго мисли за мястото си на този свят и за Каломела. Сутринта, когато излиза от дома ѝ, Сибин убива двама от преследвачите си и бяга от Преслав със свитата си, защото Борил има достатъчно основание да отсече главата му.

Два дни след смъртта на чичо си, Каломела изчезва от Преслав, а след това и слугата Тихик. Старата княгиня настоява Сибин да иде да потърси Каломела. Сибин възсяда жребеца си и тръгва към богомилското селище да я открие. Вижда я още в пъртовото си идване. Нейната красота съвсем се е стопила под грозно, опърпано расо и под зоркия поглед на „съвършения“ – Силвестър. Пръв обаче го посреща Тихик, бившият му слуга, който сред богомилите е получил духовен сан за упорития си труд. Тихик казва на Сибин, че не е желан тук, че е поклонник на дявола и че трябва да се върви. Сибин обаче успява да си размени няколко думи с Каломела и отива да я чака в гората, като я инструктура по какъв начин да го предупреди за идването си.

Тя идва няколко пъти при него, всеки път му казва, че трябва да се разкае, нарича го слуга на дявола, а той всеки път я лъже и си измисля, за да ѝ внуши да спаси душата му, но всъщност да остане повече с него. Докато живее в гората, той остава в пещерата, където има топъл извор и вместо да си построи колиба и да се храни с корени и плодове, той ловува и крие всичко от Каломела. Понякога си мисли за Сатанаил и той един ден му помага – Каломела идва с плач при него. Съвършения Силвестър е въвел ново учение, според което няма нито бог, нито дявол, а две стихии. Хората са обезверени, вече няма задгробен живот, както и смисъл да бъдат добри с бежанците – онези богомили, които са прогонени от своите господари, бити и гладни. При тази промяна жените отиват в гората да вият самодивски хора и да се въргалят с мъжете. Настава абсолютна анархия.

Каломела, обезверена, че е загубила небесния си престол и с присъщата си детинска наивност, но с болярски навици, се отдава напълно на Сибин и те заживяват заедно в гората като съпруг и съпруга.

Тихик проследява Каломела на второто ѝ посещение и започва да гори от дива ревност по нея. Той е смятал, че те двамата ще идат в рая, където ще се обичат, а сега бившият му господар проваля този план и той решава да си отмъсти. Насочва гнева към Силвестър срещу Сибин, твърдейки пред богомилите, че той е донесъл раздора в общността им. Така хората се събират, вързват любовниците, събличат ги, влачат ги, после ги завързват за дърветата и ги оставят да умрат.

Сибин съумява да се измъкне и освобождава Каломела от въжетата. Тя кърви, гръдният ѝ кош е строшен и няма признак, че ще оцелее (той се надява това да не се случи, защото в просъница смята, че богомилите са я наказали справедливо, а ако тя оцелее, ще се покалугери). Съмнявайки се, че може да се е скрил в пещерата, след като са изгорили колибата, Тихик и останалите се връщат и затрупват пещерата. Сибин опитва да излезе, но безуспешно. Тогава взима на ръце умиращата Каломела и се потапя в горещия извор, който води към подземна река, надявайки се тя да го отведе някъде на повърхността. От тогава се носи легендата за Сибин, който обикалял тези гори предрешен като хайдутин и какъв ли не, а Тихик става духовен глава, но живее със страх в сърцето.