Димитър Талев - Илинден

От малък Борис Глаушев се изпълва със страх към турците като към нещо непознато, скрито в мрака, от което може да го спаси единствено светлината на газената лампа. Баща му Лазар го води в дюкяна си, а майка му, Ния, го води при майката на Селим бей в турската махала, където за пръв път се среща с прекрасната Лейла. От двете случки сърцето на малкия Борис се пълни с гняв, страх и омраза към турците. По същото време Лазар заминава за София да се види с брат си Кочо, но като че ли там всички са станали по-други. Там се среща и с учителката Руменова и вече порасналата ѝ дъщеря Олга. Вторият ѝ мъж е в затвора заради обида на княза. На връщане Лазар пътува в едно купе с Гоце Делчев, без да знае това, но веднага му прави впечатление от разговора им.

В Преспа се заформя революционен комитет, който приема все повече и повече хора – първо, най-сигурни, после и други. Лазар отива при Георги Баболев да моли за пари за пушки. По същото време избират за касиер на комитета Наум Катранов, който живее в крайна бедност и въпреки големите нужди на семейството си, намира сили да опази парите на касата.

Райко Кутрев, кръстен на Вардарски и син на бившите му хазяи. Той е на нож с братовчеда на любимата му – Марето, защото е измислил навремето унизителния за него прякор – Кътърката (пуканката), Панту. Той също като Райко е влюбен в братовчедка си, но заради огромния тормоз, който е получил като по-млад, той се е изпълнил със злоба към хората.

От Щип идват Гоце Делчев и Даме Груев, за да задвижат революционните работи в Преспа. Сега тяхна основна задача е да събират пари за пушки и бомби и да ги пренасят със селяните от село на село и град на град. Доне Стоянов е един от тези „куриери“, ала бива случайно заловен от турци, а после изтезаван, но въпреки това той не издава нищо. Делчев ходи из селата, проверява канала, среща се и със Стоян Глаушев, един от синовете на Кочо, както и с генерал Данаил Николаев, за да търси подрекпа за Македония, но не я получава и си тръгва разочарован. Вижда в София как хората се бият заради режима на Стамболов, среща се и с Олга, ала накрая напуска столицата отново в компанията на Коле, когото е отказал от пиенето преди време в името на народното дело и за което жената на стария общуар му е страшно благодарна.

Турците се раздвижват и започват постоянно проверки. За да покажи верността си към империята, подкрепя ги и Таки Брашнаров, който ходи често до Битоля заради своя „гъдел“ към всякакви жени, но после си намира циганка и вече почти не ходи, защото тя му става като жена. Кърътката е калфа в дюкяна му и по много причини Брашнаров се бои толкова силно от него, че не смее да го уволни.

Когато Борис навършва 15, той започва да се вълнува от революционните работи заради новото училище, в което учи. Той изведнъж се чувства отчужден от майка си и това му носи голяма мъка. Лазар първоначално отрича да е член на организацията, но после се примирява и с Борис вече имат много общо, за което да разговарят.

Една сутрин хора от хюкюмата тръгват из чаршията да събират помощи за аскера, но хората се наговарят никой нищо да не даде. Единствени Георги Баболев и Таки Брашнаров не се вслушват в думите на комитета и единият дава пет лири, а другият – брашно от най-ниско качество. Аскерите пък, които се връщат от Гърция, сами продават пушките си на хората за по лира до три.

Райко предлага на Марушка да се оженят и пита майка ѝ, след като научава от своята, че всички говорят за това. Тази близост толкова дразни Панту Кътърката, че той решава да отстрани някак Райко, ако ще и да го убие. От комитета решават да нападнат Брашнаров и да го ограбят. Тъй като Кътърката идва да му оставя книгата с отчетите за деня, а и да върши работа в дома му, комитетът казва на него да отвори портите отворени. Кътърката обаче предупреждава Брашнаров, а после отива при неговата циганка да вечеря, докато се стъмни и тогава да се промъкне да отвори. Влизат трима и нападат Брашнаров, но той се отбранява и те само успяват да го ранят, без да вземат нищо от него. След случката, Брашнаров заминава за известно време за Битоля да се лекува и се връща съвсем друг човек. Каймакаминът, а после и Таки, когато се връща, разпитват Кътърката, ала той продължава да отрича, че е видял нещо. От комитета също се съмняват в него, че ги е издал, но никой нищо не може да докаже.

Лятото идва. Жестокостите на турците стават все по-брутални. Заради пренасянето на пушки и бомби, много селяни биват избити, изнасилвани и затворени. Брашнаров продължава да предлага пари на Кътърката, за да му издаде имената на онези, които са опитали да го ограбят. Панту накрая признава, единствено за да разбере къде крие старият парите си. Таки веднага отива при каймакамина и дори добавя някои имена, включително това на Лазар, защото го мрази още от случката с бившата му жена. Започват арести. Стефо Церски по същото време се припира с един турчин за цената на маслото, заради което се започва стрелба. И българи, и турци се притичват на помощ на единия, после на другия и чаршията стихва. Умира един турчин, друг е ранен – започват нови арести. Сред заловените е и Къръката. Полудял от страх, той издава още двама от комитета, които крият пушки.

Веднага щом се стъмва, Кътърката отива при Башнаров и го убива, но не успява да отвори долапчето в стената, където старият си крие златото. След престрелката в чаршията Стефо Царски се скрива по селата, а Райко Кутрев се готви за път. Моли Атанас Кривиот да му купи всичко необходимо, ала Панту Кътърката го издава на турците, когато той отива да се сбогува в къщата на любимата си Мара, защото Райко го подозира в убийството на Таки. Обграждат ги, убиват двамата влюбени, а старата вдовица оставят жива. Хората погребват младите заедно, защото знаят че са били годеници.

Лазар бива пратен на заточение. Кореспонденцията със семейството му не върви. След около година бива освободен със султанска амнистия, но неговия съгражданин Леч Койчев, който е с него, не оцелява.

Селим бей пораства зъл и взима контрола над бащините си земи. Той се пропива, играе в Битоля хазарт и губи много пари всяка вечер. Веднъж взима заем от Рашид бей и решава да му го върне, като лиши тази година своите селяни от полагаемото за тях. Опитва да ги излъже, ала селяните се събират през нощта да крадат. Китан Щъркот, един от селяните, убива турчин, който спи при зърното, и тъй като за него вече няма живот, присъединява се към чета. Войводата опитва да убие Рашид бей като ползва Китан, но той проваля всичко и го пуска да избяга.

Гоце Делчев се връща в Преспа 1901 г. Настаняват го при браточедите на Глаушеви – Крайчеви. Бащата е шивач, затворен и неразговорлив човек. От благодарност, Гоце обещава да намери работа на Дона, най-голямата дъщеря на Крайчеви, която иска да стане учител.

В Преспа пристига жандармерийски юзбашия Юмер Али. Той разпитва Етхем ефенди за възможните организатори на комитета, защото той всички познава в града. Ехтем нарочно не казва името на Лазар и сина му, защото в миналото той му е заел пари. Залавят 18 души, а Стефо Царски идва да се кара и изоставя четата ви в една кула в Криводол да го чака. Борис отива при Крайчеви да предупреди, че търсят Стефо и той вечерта бяга с помощта на едно момченце. Турците тръгват да го гонят по полето, той си наранява крака, но те го откриват и обграждат кулата, където е неговата чета. Започва се престрелка. Турците чакат да се съмне, за да дойде подкрепление, а в Преспа Борис ходи от къща на къща при членовете на комитета да ги вдигне, за да помогнат на четниците, но никой не се присъединява към него. Когато се съмва, почва нова престрелка, куршумите свършват, четниците умират един по един, войводата се самоубива, а Щъркот съумява да скочи от кулата в кладенеца, за който никой не се сеща. По-късно идват селяни да го извадят и подслонят.

Есента в Преспа идва Даме Скорнев да вземе в своето село Рожден Дона за учителка. С тъга тя отива там и се запознава отблизо със селския живот, откъснат горе в планината. В това време Никола Нашев събира комитета, за да обсъдят дали да убият Панту Кътърката. Борис е против, но никой не го слуша. Той все пак решава да поговори с него. Панту не работи, но въпреки това има пари от сърбите, които опитват да вземат Македония за себе си и те му помагат. Той си е построил нова къща и се грижи за семейството на по-младата сестра на майка си.

Кемал бей, бащата на Селим бей, отива веднъж в дюкяна на Лазар да го предупреди, че дъщеря му искала да отиде на гости на жена му. Борис обаче не знае, че в къщата му има туркини и така се вижда с Лейла лице в лице. Скоро след това Селим бей продава сестра си на Рашид бей, за да си плати дълга, а и по молба на майка си, която научава за тази нечакана среща.

Дона учи около 40 деца за 8 лири на година. Тя разбира, че Велко, синът на хазяите ѝ, не може да чете и се захваща да го учи. Това ги сближава. При Дона тайно идва Дона Лозанова, за да ѝ напише писмо на мъжа ѝ, който е на гурбет. Заради липсата му, на вратата ѝ често идват да тропат мъже от Рожден, включително и Велко веднъж. Всички жени в селото я мразят и я наричат развратница. Като идва зимата, Дона се връща в Преспа, но всичко там вече ѝ е чуждо и тя бърза да се върне в Рожден. Случва се така, че този път я взима сам Велко и това ги сближава повече.

Борис решава да замине с четата на Гьоре Павлев. Той им става секретар и решава да просвещава селяните, при които отсядат.

Рожденци решават да не плащат за гората на Селим бей, както предни години, а Добра започва да ревнува Велко от Дона, но в крайна сметка любовта към Дона побеждава в сърцето на Велко. Добра приема при себе си Селим бей, когато идва в Рожден да си иска парите. Пред останалите се преструва, че едва ли не злият турчин не ѝ оставя избор, но въсщност тя е негова любовница и доносник. Именно тя му казва за Дона и той веднага отива в дома ѝ. Велко я грабва от страх и двамата бягат. В гората се срещат с четата, където е и Наумов – бившият учител на Дона.

Четата на Борис бива преследвана от турци и нападната. Борис го прострелват в крака, а войводата го спасява и води в село Дебрища при баба Пауна да го излекува. Там се запознава с красивата Ружа и решава да се ожени за нея. Ния идва да посети сина си и тогава той ѝ казва за Ружа.

Велко и Дона се женят на Гергьовден. Даме Скорнев отива да покани родителите ѝ, но те не искат да отиват и тя се примирява. Велко още на втория ден след венчавката отива в гората да построи там колиба да се крият от турците, а също и една друга, по-навътре, която е в земята и в която понякога се крият четниците. Велко решава с още двама мъже да режат дъски и да ги продават в Преспа, за да изкара повече пари.

Беят се връща в Рожден с още по-голяма тайфа. Той отива да търси пак Дона, но пребива вместо това родителите на Велко, които са останали сами в къщата. На следния ден Селим бей взима заложници и си иска парите. Велко казва на останалите да дадат на бея няколко лири, да го излъжат и той наистина пуска заложниците и си тръгва. С четниците се уговарят да го издебнат и да го убият, ала всичко се обърква и Селим бей оцелява, ала вижда човека, който се е опитал да го застреля – Велко. След месец Селим бей се връща с царска войска. Той е взел банбашията със себе си. Войниците влизат в селото и започват да грабят, а после викат всички на поляната. Разпитват ги дали има комити сред тях. При разпита убиват Даме Скорнев, но не намират Велко. След смъртта му, Велко тръгва с четата. Малко след заминаването му, при Дона идват двамата мъже, с които работи, и опитват да я излъжат, но тя вече се е променила, не само защото носи дете в утробата си.

Велко се връща у дома и с четата си отсядат да починат. Обсъждат да убият Добра, защото я свършила твърде много злини на селото, ала Дона се застъпва за нея и те размислят. Пращат човек да сплаши Добра и толкова.

Борис и Ружа се венчаят в Преспа. Лелята на Ружа, Бисера, я злепоставя безброй пъти и накрая си отива, ала в Ружа се загненздва едно особено чувство, което я кара постоянно да плаче и да иска да се върне в родното си село. Накрая тя убеждава Борис да си тръгнат, но тя никога повече и не помисля да се върне в Преспа или при родителите му. Борис го правят учител в Дебрища.

Върховисти идват в Македония и местната чета ги залавя. Взимат им оръжието и ги пускат да си вървят, а двама от върховистите се присъединяват към тях.

В Рожден Дона живее сама със свекърва си, която скоро заболява и умира. Смъртта ѝ води двете сестри на Велко, които опитват да разграбят къщата, но Дона не го позволява. Късно есента Слеим бей се връща, но този път Добра не го пуска в дома си. Той влиза насила. Тя му казва, че е бременна от него, ала не иска да си промени вярата, да му стане жена и да слугува на останалите му кадъни. Селим бей пак пита за Дона и като разбира, че е останала съвсем сама, тръгва с още двама свои другари нагоре към къщата ѝ, когато жените от цялото село се спускат след него да я защитят. За своя почуда, Добра чувства угризения и отива също да защити Дона и Селим бей се отказва. След тази случва Добра решава да убие Селим бей. Без друго всички в селото я мразят, а комитетът само си търси повод да я убие. Тя вади отрова, която е купила за мъжа си, защото той ѝ е писал, че ще се върне и Добра е смятала да го отрови, ако той разбере, че е забременяла от турчина. Вместо това, прави кафе за себе си и за Селим бей, а на следната сутрин я намират умряла при детето си, а него – край вратата, издъхнал, борейки се за живота си. Скоро след това умира старата ѝ свекърва и детето ѝ. В къщата остава само мъжът ѝ.

В Дебрища идват турци, но по това време четите са в града. Нареждат на ханджията да не пуска турците в тази част на селото и му отвличат внучето, за да са сигурни, че няма да се отметне. Дядо Марко настанява четниците при себе си. От кулата виждат всичко и пращат вест, заради което в селото идват още турци. Започват да се стрелят, някои умират, други оцеляват. След случката, убиват дядо Марко.

Дона ражда сама бебето си.

В Дебрища изнудват ханджията отново, но този път за сто лири. Взимат 120, ала ханджията казва, че ще ги издаде, затова го убиват. В това време на Борис му се ражда син, ала той не може да мисли за него, нито за Ружа. В къщата на Кузман Велянов, бащата на Ружа, влизат четниците и се готвят да нападнат турската казарма. Успяват да освободят Дебрища и да пратят писмо до Раздел и Бегово, че не искат да нападат мирното турско население. На петия ден идват турците. Сраженията продължават няколко дни, като в началото надделяват българите, но турците стават все повече и идват от всички посоки. Велко умира по време на последното сражение, Борис го залавят, а хората от Дебрища бягат в гората. Ружа също умира, докато опитва да спаси братовчедите си и стреля по турците. Детето ѝ остава при леля ѝ Бисера. Хората от Дебрища отиват в Рожден и от там Дона повежда всички в гората. Турците ги намират, убиват някои, но накрая ги пускат. Заради дъжда обаче, детето на Дона заболява и скоро след това умира.

Бисера намира къщата на Глаушеви и им дава детето на Ружа. Лазар намира Етхем ефенди и разбира от него, че синът му е в затвора. Ния отива при Лейла и я моли Рашид бей да не убива сина ѝ. Тя изпълнява молбата ѝ, защото се сеща за тяхната среща, но Борис го държат в затова. Тогава Ния продава скритите си скъпоценности и с парите освобождават Борис.

Дона остава съвсем сама. Мъжът на Добра иска да се оженят, но тя отхвърля предложението му. После селяните искат тя да живее долу при тях, но тя и това отказва. Даже майка ѝ разбира за нея и я моли да се върне в Преспа, ала Дона остава в Рожден като учителка, едва навършила 20.