Димитър Талев - Преспанските камбани

Когато Ния влиза в семейство Глаушеви, всички ѝ се радват на хубостта и ѝ се възхищават. Ния се опитва да се хареса на свекърва си колкото се може повече, сдържа нрава си и слуша за всичко старата, ала с времето започва да ѝ противоречи и Стояна се чувства застрашена, че ще ѝ вземе сина. Тя е особено горда със снаха си Раца, която, въпреки че е глупава и с повърхностен характер, ражда деца на Кочо и почти винаги е с натежал корем. Ния вижда в каква теснотия живеят и говори с Лазар или да поокрепят къщата, или да се преместят в старата къща на баща ѝ, която стои празна. Лазар не иска да застава срещу майка си и Ния като вижда, че не получава подкрепа от него, започва да вади неща от чеиза си и да сменя с тях по-старите вещи в къщата, което не се харесва на Стояна, привикнала още от младини да живее бедно. В къщата настава цяла революция, когато Ния заменя светилника с газена лампа.

Ицо и Миро Баболеви имат малко магазинче за игли и конци, което местят на по-хубаво място в чаршията и започват да карат стока от Битоля. По-големият, Ицо, решава да донесе стока направо от производителя и заминава за Германия, в Беч.

В Преспа идва непознат човек – Райко Вардарски. Той открива Лазар и му казва, че е дошъл за позицията учител. Той се връща от заточение, където е загубил едното и око, затова винаги ходи с черна препаска. Той казва на Лазар, че ще остане само няколко дни и настоява общината да го назначи. Още преди те да се изкажат, в ранното утро на празника на народните будители, той отива при клисария, качва се при камбаните и започва да ги бие. Събужда целия град и те всички се събират отрано, чудейки се какво се случва. Пред тях Вардарски държи реч и повдига духа на хората. След това му изпълнение настават противоречия сред общинарите, но Лазар се затъпва за него и той бива назначен.

След като се подписва, Вардарски тръгва да си търси стая – остава при Аце Кутрев. Лазар го кани да хапне у тях и той на два пъти вижда Ния – влюбва се в нея от пръв поглед.

Ицо Баболев се връща от Беч. След него идват кервани със стока. Там му е помогнал някой си Хер Артур, който се оказва шпионин и на когото му е било нужно прикритие, за да се добере до Солун. Новата стока на Баболев придобива огромна популярност в Преспа и хората идват и да купуват, и да гледат. Като чува за това Хайредин Арап, отива в магазаина им заедно с Кючук Кадри и му обират оборота за деня. Догодина Ицо отново заминава за Беч и този път стоката му се разпродава наполовина още първата седмица. Идват и други търговци от Битоля и околността при него, а за следваща година се готви панаир в Преспа. Жените също искат да се включат в панаира – плетат не само за чеизите на дъщерите си, а мъжете опитват да продадат и нещо от бостаните и градините си. Идват хорат от близо и далеч за панаира, почти всичко се разпродава. Единствено Вардарски мрази сребролюбието. Той се разпалзва по разговори за Русия и наближаващата война с Турция. При поредното му посещение при Лазар, Ния му подхвърля идеята за жена учител в Преспа, тъй като момичетата са необразовани.

Веднъж Султана отива в стаята на Ния и Лазар, докато снаха ѝ е сама. Говорят за нейната невъзможност да има деца (също като майка си, на която са ѝ били необходими 17 години, за да зачене). Спорят и накрая Султана убеждава Ния да идат при Утката – тя има репутация на сводница, но също така е помогнала да много жени да забременеят. Утката обяснява на Ния трите възможности. Третата е да спи с чужд мъж, защото проблемът може да не е в нея. При това, Сулатана и Ния си тръгват, като купуват само треви. След това Утката казва на Таки Брашнаров за визитата им и той я моли да го уреди с Ния, но Утката отказва.

Вардарски намира учителка в Шумен. Тя е млада и ерудирана. Още първия ден минава през чаршията в компанията на Лазар, Андрей и Вардарски, въпреки че жени не стъпват там и за това научава цяла Преспа (и за безплодието на Ния). Иванка Руменова, учителката, отсяда при Бенковица. На вечерята за посрещането ѝ идва и Ния. Разговарят за живота на Руменова в Русия.

Лазар, в преставите на Ния, се отдръпва от нея, защото тя не може да забременее и това я яде отвътре, но всъщност той иска да ѝ предложи да дадат къщата на баща ѝ за девическо училище. Ния се противи, иска там да живее с Лазар, ала той е упорит и не желае да стъпва в дома на Аврам. Ния накрая се съгласява. Събират се общинарите да говорят за девическото училище. Постъпката на Руменова ги е вбесила и те не искат такава учителка. Намесва се Таки Брашнаров и казва между другото, че е видял Ния при Утката. Лазар се вбесява, прибива се и разпитва Ния. Като научава истината, на следния ден кара д аизгонят Таки от съвета, задето е излъгал – тя наистина е отишла там, но е била със Султана за треви. После Лазар побеждава упорството на общинарите, като казва, че жена му ще даде сграда за девическото училище. Дори ремонтират къщата, ала Руменова успява да събере само шест момичета (майките предпочитат децата им да си стоят вкъщи и да учат ръкоделие). Впечатлена от възпитанието на дъщеря си обаче, Маца Чучурска започва да ходи от врата на врата и да говори все добри неща за учителката и така в гимназията се събират над сто девойчета.

Ния се сприятелява с Руменова и двете ходят заедно из чаршията, отваряйки път и на други жени да нарушат стария обичай. От селото на Стоян идват много селяни, но след тях идва Хайредин Арап ага да ги прибере. От всички, при него остава единствено Неда, която е дъщеря на мъртвата му сестра Благуна. Турците в града се събират на съвет, усетили, че „гяурите надигат глава“ и назначават същия този Хайредин да пази околността, а в замяна му обещават чифлик и хора да му работят.

Ицо Баболев за поредна година заминава за Беч, но този път взима със себе си втория син на брат си – Георги, да учи там. В града идват търговци от далечни земи, с камили и т. н. На една такава сергия Таки Брашнаров за пръв път започва сериозно да ухажва учителката Руменова. Други продавачи са двама руснаци, които пък се оказват нейни познати и тайни борци за свобода – Николай Никитич и Иля Андреевич (Павел Сергеевич). Те я предупреждават за предстоящата война между Русия и Турция.

Таки Брашнаров се сприятелява с Руменова и я убеждава да се оженят. Ния предупрежава учителката, но тя не е слуша. Горчивината от решението си Руменова усеща още в първия си ден като булка. Всички в дома на Брашнарови са отчуждени и отдадени на пороците си с изключение на малкия Васил. Той единствен разговаря с нея искрено и тя му предлага да замине да учи в  Русия, като нея някога. В първата брачна нощ Таки се отнася с нея като с животно, на сутринта ѝ забранява да ходи повече в училището, удря ѝ плесница, а тя бяга от него и скоро след това иска развод в общината. Там се страхуват да ѝ откажат, въпреки че за тях побоят е нещо нормално, но не искат да загубят единствената си учителка сега, след като има толкова много ученички.

Ния гасне покрай свекърва си и мъжа си, изглежда болнава, хората я съжаляват. Когато в общината решават да намерят нова сграда за девическото училище, Лазар предлага да съборят част от къщата на баща си и да построят своя. Но когато го споделя с майка си, Султана твърдо отказва да напусне дома си и все по-често усеща как твърдата ръка, с която е държала семейството си, започва да омеква.

Руменова споделя на Ния, че е бременна и че ще напусне Преспа в края на учебната година, за да не разбере Таки. На раздяла всички тъгуват за нея. Васил идва тайно с много пари и иска да избяга с нея, а Руменова измисля как да го изкара от града без никой да усети. Пише писма на Ния с упътване какво и кога да го направят и един ден Васил се изпарява посред нощ. Всички мислят, че е бил отвлечен за откуп, но по-късно получават писмо лично от него, че е в Русия.

Набезите на Хайредин ага стават непоносими – умират хора и Лазар и Атанас Кривио купуват седем пушки, събират мъже и нападат турчина и хората му в кулата му. Избиват ги всички, а на слугите нареждат да си мълчат. Когато в града се разбира за клането, на шестия ден от панаира Кючук Кадри тръгва по чаршията с хората си и започва да избива наред. Пръв попада под прицела му Ицо Баболев. Заптиетата идват късно да го усмирят.

Вкарват и седмината убийци на Хайредин ага в затвора, включително Лазар и Вардарски. Изглежда Богоя се напил и разказал на всеослушание извършеното геройство. Първоначално мислят да го убият, но после Лазар намира начин да помогне на Богоя да отрече всичко и да ги пуснат.

Георги Баболев се връща след три години от Германия, точно преди началото на войната. Всички са развълнувани, когато Русия напада Турция и минава отвъд Дунава, но Георги вече знае, че никой няма да дойде при тях и да ги освободи. Княжество България вече е факт и много Преспанци изоставят домовете си, за да заживеят в свободната земя. Турците в града са по-ниски от тревата.

Кючук Кадри се връща в града и бива убит от млади революционери. Лазар го водят в затвора, а Вардарски повежда хората към конака да го превземат, но се провалят. Водят ги в Битоля да ги съдят. Вардарски поема цялата вина върху себе си и бива осъден на обесване, а Лазар – на 101 години затвор. Другите са оправдани. След смъртта на Вардарски, Султана събира 300 лири за помилването му и го пускат. Това става благодарение на Бенковица, която още страда от смъртта на Андрей.

Таки Брашнаров и Георги Баболев обединяват сили и съграждат мелница, което съсипва труда на хора като Лазар и той остава почти без прехрана. По това време Ния зачева (минали са вече 17 години). Ражда много трудно слабичко и болнаво дете - Борис. Той обожава дядо си Стоян. Кочо, Раца и децата им заминават за София и отварят магазин. Стоян умира в съня си, а година по-късно – и самата Султана, след като остава сама в къщата си.