Дени Дидро - Монахинята

(Всички писма на монахинята са отправени към някой си маркиз, който остава неразкрит, нито пък връзката му с нея. Знае се единствено, че той е заинтригуван, като много други, от нейното дело)

 

Сюзън приндалежи на многодетно семейство – тя има две по-големи сестри, но е много по-красива и различна от тях. Когато те направят нещо, дори малко, биват поощрявани, но когато тя направи нещо, заслужаващо похвала, всички се мръщят и са доволни, че тя е нещастна.

Един ден решават да я пратят в манастир. Сюзън се противи и не разбира. Обясняват ѝ, че нейното семейство няма достатъчно пари за издръжка на по-големите ѝ сестри и тя е тази, която трябва да се жертва.

Първо правят Сюзън послушница с надеждата тя да заобича манастира, но тя още повече се противи и с приближаването на деня, в който трябва да ѝ сложат завинаги расото, тя се съпротивлява, но среща силна, лицемерна съпротива. Опитва да говори с майка си и баща си, които са особено студени с нея. Накрая решава само да се престори, че приема, а после да каже пред всички събрали се да видят помонашването ѝ, че това се случва против нейната воля. Тя така и прави, всички са потресени.

Сюзън бива заключена в килията си, докато една сутрин майка ѝ не идва да я прибере. Завежда я в дома си, където се държи с нея по-зле от куче. Баща ѝ дори не желае да я поглежда. Сюзън разбира истината, поради която родителите ѝ толкова я презират – тя е незаконно родена. Майка ѝ е имала афера с друг мъж и, не стига това, ами обвинява дъщеря си за собствения ѝ грях и единствената жертва, която прави за нея, е да се лиши от играта на карти, скъпите салони и другите удоволствия, които си позволява, за да задели пари за нея – за издръжка в манастира.

Накрая Сюзън става монахиня. Тежко ѝ е, но среща добротата на сестра дьо Мони, на която става любимка. Двете си споделят много, като сродни души, но обстоятелствата се стичат така, че за година Сюзън губи всички, на които държи – баща ѝ умира пръв, после майка ѝ – пише ѝ писмо от смъртния си одър, че нейните две сестри, които вече са омъжени и които са тръпнели от страх Сюзън да не поиска полагащата ѝ се част от завещанието, същите тези съпруги са кръжали около леглото на собствената си майка като хищни птици, чакали са я да умре, дори са искали да проверят леглото ѝ къде е скрила съкровището си. Последна умира сестра дьо Мони.

Последният удар е твърде тежък за Сюзън, тъй като новата игуменка, сестра Сент-Кристин, намразва всички любимки на предишната игуменка и започва да ги тормози. Нейната студенина е нищо в сравнение с момента, в който Сюзън решава да се откаже от монашеския сан с помощта на г-н Манури, който е адвокат от столицата. Той взима насериозно нейния случай – тя му е разказала, че е приела монашеския сан насила и че ще подпише всички документи, с които да се откаже от имотите на баща си, само и само да си върне свободата.

Тормозът над Сюзън взима връхна точка. Новата игуменка заповядва на монахините да вземат вещите на Сюзън от стаята ѝ, докато не остава само гола килия. Самата тя ѝ дава задачи, които няма как да изпълни, защото трябва да е на две места едновременно. Монахините нарочно оставят вратата за герана отключена, за да наведат Сюзън на мисълта да се самоубие. Посипват пода до килията ѝ с натрошени стъкла и нарочно гасят осветлението в тази част от коридора, за да нарани краката си. Игуменката я кара да носи груба дреха, държи я затворена за три дни в подземията, където е влажно. Не ѝ дават да се храни нормално, нито да спи, обивняват я, че служела на дявола, че била обладана от демон и в манастира започва да се говори за екзорсизъм. Най-важното е, че не ѝ дават да се види с адвоката, а ако това се случи, някой винаги е с нея, за да я пази да не каже нещо повече.

Главният викарий се интересува от случая на монахинията, обладана от дявола и обслужва сам литургията за нейното пречистване. Злите монахини правят всичко възможно, за да злепоставят Сюзън, като представят нещата така, сякаш тя се съпротивлява. Викарият обаче прозира измамата, сам я разпитва и кара игуменката да си признае истината. Новината стига до високите постове и след месец Сюзън бива преместена една сутрин в друг манастир. Тя с радост отива на новото място (в стария манастир е имала само една приятелка, която ѝ е помагала със задачите от игуменката, измитала е стъклата и т. н., но те повече не се срещат).

Новата игуменка на Сюзън се оказва „на двата полюса“ – настроението ѝ се мени рязко и като цяло е доста странен човек. Тя обаче изпитва една особена страст към Сюзън. Иска да я прегръща и докосва, дори веднъж влиза в леглото ѝ и се разголва, използвайки властта си на игуменка. Сюзън обаче казва всичко на изповедника и той я предупрежава да се пази от игуменката си и че тя била съблазнена от сатаната.

Настават отново дни за Сюзън, в които тя иска да избяга. Нейната игуменка полудява след един инцидент; познава единствено кога Сюзън идва при нея. Скоро обаче тя умира в изолация.

Един ден Сюзън бяга с монах, подлъган от красотата ѝ. Тя успява да му се изплъзне и заживява като перачка, надявайки се другите жени да не разкрият, че е била монахиня.