Ги дьо Мопасан - Бел Ами

Първа част

Жорж Дюроа е бивш подофицер. Няма пукната пара и изпитва ненавист към онези около него, които имат. Случайно среща свой другар от армията – Форесте. Двамата се заприказват и се оказва, че Форесте пише за вестник „Ла франсез“. Води го първа в редакцията, а после да пийнат по чаша бива в едно кафене. Кани го у дома си, но Дюроа признава, че няма фрак и Форесте му дава пари. Води го в театъра без пари, говорят и пият още, а накрая Форесте си тръгва сам, а Дюроа – в проститутка.

Жорж отива на адреса и вижда жената на Форесте – Мадлен. Там идва и Клотилда дьо Марел. Разговарят и Дюроа споменава, че е бил в Африка три години, заради което г-жа Влатер го подтиква да напише „Спомени на африканския ловец“ като поредица от истории за утрешния вестник.

Дюроа се връща у дома и започва да умува как да изкаже мислите си, но думите звучат сухо и клиширани. Отива в дома на Форесте за помощ и Мадлен му диктува първата статия, след като изслушва разказа му. След това Дюроа отива в редакцията на вестника, където се среща пак с Форесте и г-н Валтер. Предава им статията и си тръгва.

На сутринта Дюроа с трепет отваря вестника и вижда статията си поместена вътре. Отива веднага на старата си работа в железницата и се уволнява. Форесте му препоръчва да поговори с най-добрият им репортер, Сен Потен, който има да пише за китайците и индуистите, но в крайна сметка той пише статията дори без да поговори с тях и разказва това на Дюроа. По-късно Дюроа се заема да напише продължението на историята си за Африка, но като не се получава, опитва отново да отиде при г-жа Форесте. Г-н Форесте обаче го гони, Дюроа написва статията сам, но тя бива отхвърлена. От вестника му дават заплата и той се възползва отново от услугите на куртизантката. Пише статията отново, но тя пак бива отхвърлена. С времето Дюроа става добър журналист, но въпреки това посредствен.

След два месеца във вестника Дюроа решава да посети г-жа дьо Марел. Там се запознава с дъщеричката ѝ. На следния ден отиват заедно на ресторант в компанията на г-н и г-жа Форесте. Когато се връщат, той я целува. Срещат се отново на закуска и се уговарят да идат в неговата квартира. Срещат се няколко пъти, но хората в неговата сграда започват да говорят лошо за Клотилда и тя му намира квартира, която сама плаща. Той е против в началото, но после започват да се срещат там, да се разхождат по булевардите, да посещават кабаретата. Този живот му струва много пари и това ги скарва. Като ѝ казва защо не иска да излиза с нея, Клотилда започва всеки ден тайно да слага по две златни монети в джоба му. Дъщеря ѝ един ден измисля прякора му – „бел ами“. Един ден, докато се разхожда с Клотилда, среща ги проститутката на Жорж, тя го издава, а Матилда се разстройва и го изоставя.

Жорж е в лошо настроение. Посещава г-жа Форесте и ѝ се признава отчаяно в любов, но тя отказва да бъде негова любовница, а предала вместо това приятелството си. Съветва го да се представи на г-жа Валтер. Той ѝ отива на гости, остроумничи пред нейните дами и дори ѝ праща плодове. Вследствие на това скоро го назначават за шеф на хрониката във вестника – лесна и доходна длъжност, а също така получава и втора покана като гост на дома Валтер. Там среща Клотилда, с която подновява отношенията си и дори се запознава със съпруга ѝ. Г-н и г-жа Форесте заминават заедно.

Скоро вестникът е нападнат от друг вестник – „Перо“, където Жорж е обвинен в нещо, за което дори не подозира – историята на някоя си г-жа Обер, която им казва, че всъщност истината е съвсем друга. Пише отговор, получава отзив и в крайна сметка двамата с непознатия си организират дуел, в който двамата изстрелват по един куршум, но и на двамата им се разминава. Като разбира за дуела, Клотилда става дори по-благосклонна към него и го кани отново на вечеря с мъжа си.

Дуелът издига Дюроа сред важните хронисти. Скоро получава писмо от Мадлен, че съпругът ѝ се е влошил и трябва да дойде при нея. Форесте умира малко след пристигането на Дюроа. Той успява да се изповяда, ала в последния си миг е обхванат от пристъп на паника – не иска да умре. Когато все пак умира, Дюроа намира удобен момент да поиска ръката на Мадлен. Тя не приема, но и не отказва и той се прибира в Париж, очаквайки отговора ѝ.

 

Втора част

Мадлен се връща от Кан и кани Дюроа при себе си. Иска от него да прекрати връзката си с Клотилда и да се види с родителите му в Кантельо. Мислейки за сватбените покани, те си измислят и ново име – дю Роа дьо Кантел. Дюроа къса с Клотилда, тя го приема тежко, а после с Мадлен се отправят към Руан. Родителите на Дюроа приемат Мадлен по различен начин – бащата радушно, а майката – със студена враждебност. Мадлен съжалява за срещата си, въпреки че е настоявала.

Дюроа и Мадлен се женят и започват заедно да работят над „неговите“ статии, които започват борба с министерството. Всички забелязват, че тези статии носят почерка на мъртвия Форесте. Ядът му се засилва и ревността му към Мадлен, защото тя непрестанно говори за него. Той започва да я дразни и да я приканва да му каже подробности от интимния им живот.

Жорж започва да се интересува все повече от г-жа Валтер, след като намира времето с Мадлен за досадно. Той продължава да мисли за Шарл и това не му дава мира. С г-жа Валтер отиват на състезание по фехтовка, после и на вечеря. Той ѝ се обяснява в любов, но тя го отблъсква. Когато отива на вечеря в дома му, той я изпраща, целува я насила и тя накрая се съгласява да се срещнат в църквата „Света Троица“ на следния ден.

Отиват заедно с църквата, тя му признава, че също е влюбена в него, но веднага след това изпитва нужда да се изповяда. Г-жа Валтер му се извинява по-късно, а той я води в ергенската си квартира, а тя там му се кълне, че до сега не е имала любовник.

Мадлен води прикрито войната за новия кабинет, като главен инициатор и министър Ларош Матьо. Дюроа не изпитва никакво желание да изпълнява поръчките ѝ, а г-жа Валтер се оказва съвсем различна от очакването – нейната любов е детинска и го докарва до лудост, така че много скоро тя съвсем му омръзва. Г-жа Валтер започва да чувства, че го губи и мисли различни начини да го върне. Дори му казва за тайна сделка и как може да изкара много пари от нея. Жорж отива на обичайната си среща с Клотилда, но там тя вижда в жилетката му увити космите на г-жа Валтер и пак го хваща в изневяра. Тръгва си ядосан, но по пътя разбира, че г-н Вродек, приятел на Мадлен, е много зле. Когато тя отива да го види, той вече е умрял.

След опелото получават писмо от адвоката на Вродек. В завещанието си той ѝ оставя всичко. Жорж мисли, че са били любовници, иначе не намира друго обяснение. Мадлен не може да вземе наследството без негово решение. Дюроа дълго време умува как да постъпи, на Мадлен ѝ е все едно. Накрая той решава да си поделят сумата.

Патронът на вестника, г-н Валтер, печели много пари и се издига в обществото. В дома на Дюроа вече командва Ларош, като че сам той е господар. С Мадлен отиват на вечерника у г-жа Валтер. Там се среща с дъщеря ѝ Сюзан и настоява двамата да станат приятели. Същото прави и с г-жа Валтер, когато остават насаме и тя му предлага да си вземе парите от заема на Мароко.

Дюроа ходи всеки петък на гости у Валтер. Веднъж, като разбира, че Сюзън е сгодена, казва ѝ да се откаже и ѝ се признава в любов. Един ден отива с файтона си при полицейския пристав заедно с трима агенти в цивилно облекло и отиват в някакъв апартамент, където хващат жена му, Мадлен, заедно с Ларош Матьо, министърът. След това Дюроа отива направо в редакцията на вестника и казва на Валтер, че е свалил министъра.

Минават три месеца от развода на Дюроа. Той придумва Сюзън да заяви първо на майка си, а после на баща си, че искат да се венчаят, а после ѝ казва, че ако не получи съгласието им, ще я отвлече. Г-н Валтер настоява да дадат Сюзън на Дюроа, защото знае, че един ден ще е важен човек в парламента, но г-жа Валтер е против. В крайна сметка бащата дава своето съгласие.

Г-жа дьо Марел изобличава Дюроа, че е спал със Сюзън, за да се ожени за него. Това го вбесява и той я удря. Идват много народ за сватбата на Дюроа – той за пръв път се жени в църква, тъй като с Мадлен са подписали само в общината. Там се среща с г-жа дьо Марел и си спомня за нея, когато със Сюзън излизат венчани от църквата.