Оноре дьо Балзак - Гобсек

Виконтеса дьо Гранлийо се пита дали да даде ръката да дъщеря си Камий на сина на графиня дьо Ресто. Графинята има доста лоша репутация. Затова в разговора се меси адвоката Дервил, който е запознат в подробности с историята на графинята. Преди да разкаже точно защо дьо Ресто са стигнали до това положение на всеобща ненавист, той първо разказва как се е запознат с виновника за тяхната съдба – Гобсек.

Когато Дервил е бил още млад, той се е познавал с известния лихвар и скъперник – Гобсек. Той е знаел историите на всички заможни хора в Париж, тяхното финансово състояние и всички онези подробности, които биха могли да повлияят на него. От Гобсек зависят много хора – от графове до знатни дами. Повечето предпочитат да го избягват и да отричат влиянието, което той има над тях, но той все пак се възползва от това и дори разкрива техните най-мръсни тайни на обикновена партия домино.

Веднъж Дервил решава да купи евтино една адвокатска кантора и да започне свой бизнес. Като на приятел, Гобсек дава най-ниската възможна лихва, а Дервил успява да се освободи от контрола му единствено заради наследството, което жена му получава и с което успява да си изплати дълга.

Един ден господин дьо Трай, който знае за близкото приятелство между Дервил и Гобсек, кани адвоката при себе си и едва ли не го принуждава да го сдобри със стареца. Дьо Трай е имал глупостта да се скара за него, точно преди да изпита нужда от голяма сума пари. Гобсек се съгласява да му даде стоте хиляди, но иска сигурен гарант и дьо Трай води омъжената г-жа дьо Ресто, която дава на Гобсек много скъпи и много редки диаманти. Гобсек лъже и двамата и дава само петдесет хиляди, докато реалната цена на диамантите е двеста. Останалата част от обещаните сто хиляди, Гобсек дава на дьо Трай в собствените му облигации, които вече нямат никаква стойност.

Веднага след като г-жа дьо Ресто напуска, идва нейният мъж, който заявява, че тя няма право над диамантите (по онова време жените са били едва ли не робини на мъжете си и са нямали собствени земи, пари и не са могли да взимат решения еднолично). В крайна сметка г-н дьо Ресто решава да изплати дълговете, като залага всичко, което има (тъй като облигациите на дьо Трай нищо не струват). Колкото и богат да е г-н дьо Ресто, излиза че след смъртта му, неговият син няма да получи нищо. Дервил взима присърце историята на дьо Ресто и моли Гобсек да подпише формално, че взима имотите и имуществото му, а след смъртта на дьо Ресто да ги върне на сина му. Всичко това зависи от една преписка, която Дервил трябва да получи.

Така се случва обаче, че г-н дьо Ресто пада тежко болен и жена му не пуска никого при него. Той се отказва от своите деца и пуска при себе си единствено първородния си син. Г-н дьо Ресто вече е почти напълни убеден, че жена му му е изневерила, затова иска да я остави на улицата. Тя, усещайки този край, постоянно дебне около вратата на стаята му и подслушва всеки разговор, за да се добере до документа, с който ще му вземе всички пари. В очите на другите тя изглежда като вярна съпруга.

Виждайки че краят вече наближава, дьо Ресто вика при себе си своя син и му дава документа, казвайки му да го прати на адвокат Дервил. Когато излиза, майката вика при себе си първородния син и започва да го убеждава чрез всякакви лъжи и много сълзи да му даде документа. За нейно нещастие обаче г-н дьо Ресто е слушал всичко през цялото време и така я оставя на улицата.

След смъртта му обаче Гобсек не удържа на думата си и не връща нищо от наследството на семейство дьо Ресто.

Когато вече на преклонни години Дервил отива при него, Гобсек все още няма наследник. Той е много богат, а живее в мизерия. Като последен свой наследник Гобсек сочи Дервил и умира. След смъртта му Дервил запечатва къщата и се готви да даде голямото наследство на първородния син – Ернест дьо Ресто. Така той завършва разказа си и виконтесата решава, че парите са достатъчни, за да забрави за лошата репутация на неговата майка.