Елин Пелин

В прозата на  90-те години насам се наблюдава непрекъснато усилие художникът да се освободи от местното и да улови живота в по-широки национални рамки. Типивен пример за това е Елин Пелин. При все, че в някои от произведенията му се вижда характерното за люде от определена географска среда – Софийско, Ихтиманско до Средногорието – Елин Пелин не е регионален автор. Той е увлечен от любовта към човека, от жизненото и остроумното у него, а не от етнографските подробности. Неговите характери са дълбоко национални и общочовешки, макар и близки до начални явления. Тъкмо тая тенденция на вместване общочовешекото в националното и на националното в регионалното се реализира пълно у Йовков. Той се държи близо до местното. Неговите хора са расли из полетата на Добруджа. В творчеството на писателя звучи неотменно една етична тема, неразделна от сюжета и съдържанието. Тя пронизва образите, изпълва със смисъл жизнения факт.