Фьодор Достоевски - Братя Карамазови

Фьодор Павлович Карамазов има трима сина – Дмитрий, Иван и Алексей. Първият му е от брака с Аделаида Ивановна, богата и красива дама, с която в миналото са имали много скандали, докато един ден тя изоставя семейството си, за да забегне с друг мъж, но там умира и Фьодор се жени повторно за кртотката Софя Ивановна, чиято благодетелка е генералшата Ворохова. Тя взима двете деца след смъртта ѝ, след което те постоянно сменят дома си, прехвърляни от роднина на роднина. Тя все пак им завещава пари до навършването на пълнолетието им. Димитрий пък е отгледан от Григорий, който е слуга в дума на Карамазови. Прекарва голяма част от живота си в колибата му и Григорий се грижи за него като за роден син. От тримата най се различава Альоша. Той е тих, вглъбен и макар първоначално това да дразни околните, те го приемат такъв и започват да изпитват респект към него. Решава да постъпи в манастир. Старецът Зосима (65 г.) става негов настойник. Той е уважаван и мислен за светец. Идват хора от всички краища на страната да му искат съвет или благословия. Той е способен да разбере проблемите на хората само като ги види.

Между синовете Карамазови има спор и Альоша предлага Зосима да има помогне. По това време Дмитрий и баща му са в остър спорт, не само за наследството му, но и заради една и съща жена, с която са били и двамата и която баща му е подкупил, за да го злепостави. С тях идва и Миусов, който иска да реши някакви проблеми със земите си и църквата.

Единствено Дмитрий закъснява. Всички го чакат и в това време разговарят. Зосима първо отива при хората, които го чакат след службата, а след това отива при гостите си. Състоянието му е тежко и той едва се крепи. Още в първия разговор проличава шутовщината на бащата в разговора му с Миусов. Две богати дами идват да видят стареца – майка и дъщеря. Лизе, дъщерята, не може да ходи, но започва да се възстановява. Тя познава Алексей и му напомня за срещата с една госпожица. Альоша се засрамва, но този разговор става повод по-късно Зосима да го помоли да напусне манастира и да заживее като светски човек, защото неговото време още не е дошло.

Когато идва имитрий и става скандалът с баща му, Зосима му се покланя до земята и всички го гледат с втрещение, защото не знаят дали това е на добро или на много лошо. После си тръгват заедно. Единствено Дмитрий не остава за обяда, докато баща му няма проблеми със съвестта.

В следващата книга авторът загатва за възможния четвърти син на Фьодор Карамазов от едно момиче на име Лизавета Смрадливата – тя ражда дете на име Смердяков, който става слуга на стареца заедно с Григорий и баба Марфа. Той страда от епилепсия и ако падне от по-високо, лежи в безсъзнание с дни.

Дмитрий признава на Альоша защо е скаран с баща им – те двамата са влюбени в една и съща жена, Грушенка, въпреки че самият Дмитрий е сгоден за Катерина Ивановна. Пред нея той е особено задлъжнял с три хиляди рубли – предпочел е да се забавлява с тях и с Грушенка, отколкото да изпълни заръката на Катя и той изразходва доста от времето си, за да намери и върне парите, за да не излезе подлец. Това става особено трудно, след като баща му спира всички финанси и той остава с дребни пари в джобовете. В това си положение Дмитрий е готов дори да вдигне ръка на баща си и от това Фьодор се бои най-много. Заключва се в стаята си и Смердяков му почуква на прозореца в случай, че при него дойде Грушенка или има да му казва нещо, за да отключи.

Альоша отива при Катерина Ивановна. Грушенка (Аграфена Александровна) се присъединява. В началото с Катя са мили една към друга, но после домакинята я гони обидена от дома си, защото Грушенка ѝ казва, че е продавала красотата си за пари. Там Альоша получава писмо от г-жа Хохлакова. Писмото е от Лизе, която му се обяснява в любов. Альоша отива при Зосима, който вече умира. Зосима му казва, че монашеския живот не е за него и че трябва да се ожени и да преживее много, преди пак да се върне в манастира. Той му казва първо да иде да разреши семейните си проблеми, а после да се върне при него.

Альоша отива при баща си, а после тръгва към Михайловска. По пътя среща група момчета. Всички замерят едно момче, ала когато Альоша опитва да му помогне, той му ухапва пръста. Той отива при г-жа Хохлакова, където е Катерина, но разговаря с Лизе. Казва ѝ, че не е чел писмото ѝ и Лизе става истерична и го гони.

Катерина, Альоша и Иван разговарят. Иван казва, че ще замине за Москва, а също и че Катерина никога не го е обичала. След това Катерина моли Альоша да даде двеста рубли на един бивш щабскапитан, когото Дмитрий е наскърбил като дърпал за брадата. Альоша намира дома на стареца, той живее много бедно с жена си, трите си дъщери и същото онова момче, което го е ухапало по-рано. Изглежда, че за гаврата на Дмитрий знаят всички, включително и съучениците му, които са го дразнели, а той решил да отмъсти на единия Карамазов, като го ухапе. Първоначално старецът и всички гледат високомерно на Альоша, а после щабскапитанът излива цялата си душа. Альоша му дава рублите на Катерина и казва, че сам той щял да му помага. Тогава старецът изведнъж се чувства засрамен от казаното и стъпква парите.

Альоша се връща при Хохлакова, където разказва на Лизе за стареца и че той добре е направил, като не е взел парите, за да запази гордостта си. Альоша признава на Лизе, че е чел писмото ѝ и че вярва, че тя ще оздравее, за да се оженят. Майка ѝ подслушва разговора им и моли Альоша да ѝ даде писмото на Лизе, но той отказва, а също и не иска да се отрече от думите си.

Альоша се връща в дома си, където среща Смердяков да свири на китара на Маря Кондратиевна. Той му казва, че със стареца си имат специални почуквания, а също така предвижда, че на следния ден ще получи епилептичен припадък (така и става).

Альоша тръгва да търси Дмитрий, но хазяите му отриват да се е връщат. Среща случайно иван в един ресторант, където разговарят и той му рицитира своя „поема“ за Христос.

Иван се прибира у дома. Смердяков му казва за баща му и тайните почуквания. Фьодор, като разбира, че синът му заминава за Москва, го моли да се отбие пътьом до Чермашня да уреди сделка за гората в имота на майката на Дмитрий. Иван обещава, но после размисля и така и не отива.

Альоша отива при Зосима, който в този момент е сред най-ближните си и разговарят. Той се е посъживил и няма признаци, че ще умре дори пет минути преди това да се случи. Альоша пише за него житие за живота му. На младини Зосима бил благородник, имал брат, по-голям от него, който не вярвал в Бог, но един ден сериозно заболял и поведнеието му се изменило. Веднъж казал на Зосима, че той трябва да живее вместо него и починал на 17. След смъртта и на майката, Зосима заминава за Петербург, където остава 8 години. С полка си заминават за някакъв град. Там той се влюбва и ходи често на гости на момичето. Заминава за два месеца в командировка и когато се връща, тя вече е омъжена за друг. Била е сгодена за него, дори когато се е срещала със Зосима. Тогава той вика на дуел съпруга ѝ, но вечерта разбира грешката си. На дуела оставя съпругът да стреля пръв, а после сам се отказва и признава, че е сгрешил. Постъпката му печели нов приятел, който веднъж му признава, че е убил човек. Той се влюбил преди 14 години във вдовица помещица, която отхвърлила предложението му, защото се влюбила в друг. Седмица след това мъжът се промъкнал в дома ѝ и я убил, след което инсценирал, че е изършено от слугите. Самият слуга, когото заподозряли, бил проблемен и пияница, а само след седмица починал и така 14 години всички мислели, че той е виновен за убийството. След като признава, мъжът пита Зосима какво да прави и той отвръща, че трябва да си признае. Мъжът така и прави, никой обаче не му вярва, дори когато показва доказателствата си. Накрая той ляга на легло и умира от мъка, оставяйки жена си и трите си деца. Последната част от житието са части от беседи, които Альоша е запомнил.

Няма още и 12 часа след смъртта на Зосима, когато тялото започва да се разлага и мирише. Целият град научава за това и дори в манастира почват да приказват злите езици и да ровят в миналото – казват, че Зосима не е спазвал строго поста, че е бил чревоугодник и така Бог, в смъртта му, им показва, че той не е бил светия.

Ракитин среща Алексей и по мобла на Грушенка (срещу пари) го води при нея. В дома ѝ тя признава, че е много лош човек и причината е, че преди 5 години я изоставил един мъж, тя била напълно разорена, ала тогава под крилото си я взел един старец, дори ѝ оставил малко наследство. Той ѝ намерил „работа“ и ѝ казал да си осигури житова като приеме ръката не на Дмитрий, а на баща му. За Дмитрий тя казва, че го е обичала всичко на всичко 1 час и иска от Алексей да му предаде тези думи. Идва куриер, който вика Грушенка в мокрое – там я очаква нейният поляк. Альоша се връща в манастира при тялото на стареца.

Дмитрий усилено опитва да намери 3 000 рубли. Отива в дома на Кузма Кузмич Самсонов да продаде имота на майка си, но той му казва да иде при някой си Копоев, който е поп. Залага първо сребърния си часовник, а после двата си пистолета. Когато отива обаче, разбира че са го измамили и се връща с последните си пари. Отива при Маря Кондратиевна (съседка на Фьодор Павлович) да я моли за парите, а тя му казва, че ще получи милиони от златни рудници. Накрая Дмитрий разбира, че тя няма да му даде и копейка и че тя самата е останала без пари. Това го вбесява и той отива в дома на баща си. Почуква на прозореца, уж, че Грушенка е тук. Старият се вълнува, ала Григорий вижда Дмитрий. Последният го удря и Григорий пада на земята с пукната глава, без признак дали е жив или умрял.

За втори път същата вечер Дмитрий отива в дома на Грушенка и разбира от прислужницата ѝ Феня, че е отишла в Мокрое. След десет минути той се явява в дома на Пьотр Илич Перхотин, същият онзи млад чиновник, у когото е заложил пистолетите си. Целият е в кръв, а в ръката си стиска едри банкноти, всичко общо три хиляди рубли. Поръчва закуски и бутилки шампанско за 300 рубли. Част от тях натоварват в едно сандъче в каляската на Дмитрий и неговият кочияш, а другата кола тръгва с час закъснение за Мокрое с останалите неща. В джоба на Дмитрий има прощална бележка – той смята да се самоубие. Дмитрий тръгва за Мокрое да види Грушенка, а Пьотр Илич се чуди при кого да иде и да съобщи неприятната новини – в дома на Карамазови или при Катерина Ивановна – Дмитрий казва, че именно от нея взел парите.

Още с пристигането си в кръчмата, Трифон Борисич си припомня за последното посещение на Карамазов, когато пак дошъл да гуляе с много пари и дори ги хвърлял на циганките. Дмитрий разбира, че в компанията на Грушенка е младият офицер Калганов и двама поляци панове, единият от които е бившият възлюбен на Грушенка. Още щом вижда Дмитрий, тя мисли, че той ще вдигне лют скандал, но вместо това той сяда да играе карти и дори залага пари, които пановете си присвояват с измама, защото има свое белязано тесте. Дмитрий вика насаме пан Врублевски и му предлага три хиляди рубли, за да остави Грушенка. Така разгневява дребничкият пан, заради което става скандал и двамата панове се оказват заключени в собствената си стая. В стаята на гостите започва гуляй, в който Дмитрий се обяснява в любов на Грушенка, а тя му отвърща и казва, че баща му никога не я е интересувал. Всичко е прекъснато от група мъже от града, водеи от околийският полицейски Михаил Макарич, съдебния следовател, които му съобщават за убийството на баща му и че той, Дмитрий Карамазов, е основен заподозрян в отцеубийство.

Пьотр Илич отива при г-жа Хохлакова, която първоначално дори не иска да го приеме заради късния час, но после дори му благодари, че ѝ е съобщил за Дмитрий и даже го кани да ѝ густува в по-удачно време. Тя му дава записка, че никога не е давала пари на Дмитрий.

Започва разпитът на Дмитрий. Той казва, че наистина първоначално е смятал да вземе парите от баща си, но после избягал. Докато прескачал оградата обаче, Григорий го хванал и Дмитрий го ударил с медното чукало по главата. Помислил, че е мъртъв и отишъл да провери, но следователят взима това за проявена злоба – да провери дали единственият му свидетел е мъртъв. Грогорий обаче не само че оцелял, но и разказал на полицията, че видял вратата на господаря си отворена, а в стаята му намерили разпечатан плик, адресиран до Грушенка, в който имало точната сума от 3,000 рубли – същата сума Дмитрий показал на Илич или поне така му се сторило, когато видял парите.

След тези важни показания, започват да разпитват и други свидетели, включително и Грушенка, които, позовавайки се на предишният гуляй на Дмитрий, заключват, че парите не са били 1,500, както твърди той, а именно 3,000. Дмитрий дълго време отказва да си признае от къде има парите, след като Катерина Ивановна също отрича да му е дала нещо. Той твърди, че признанието е твърде срамно и позорно и че по-добре д иде в затвора. Накрая все пак се решава и казва, че тези 1,500 рубли всъщност били онези 3,000 рубли отпреди месец, които Катерина Ивановна му поверила, за да изправи по пощата. Той скрил половината в една муска от плат и я окачил на врата си, а останалите похарчил. Същата вечер, когато са открили баща му мъртъв, убит с тъп предмет по главата, той счупил муската и отишъл с Мокрое с явното намерение да се самоубие с пистолетите си. Намерение, което е било осуетено от полицията, която дошла преди пукването на зората. В крайна сметка карат Дмитрий да се съблече, взимат дрехите му за доказателство и го отвеждат, считайки го за виновен. Дмитрий обаче до последно твърди, че убиецът на баща му е неговият полубрат – Смердяков, който същата вечер получил силен епилептичен пристъп и докторът казал, че надали ще оживее.

Коля Красоткин е младо, 14-годишно момче, е най-добрият приятел на Илюша, детето на Снегирьов, което го намушква в бедрото с ножче. Коля Красоткин има майка, която е вдовица. Нейна приятелка е Ана Фьодоровна, жена на лекар, с две малки деца. Имат си прислужница на име Катерина, която забременява и започва да ражда, заради коет Коля остава сам с двете деца. Разведрява ги с номерата на кучето си Перезвон, докато дойде Агафя да ги гледа. Коля бърза, защото Алексей го чака, но Агафя се появява в последния момент и до се сдърпва с нея. Коля е дарен с остър ум и се гаври с глупавите селяни, известен е с това. Чете сериозна литература и дори опонира на Алексей по някои въпроси. Коля отива да види старият си приятел Илюша, който е сериозно заболял. Някога двамата са били много близки и Коля го е защитавал от децата, които са обиждали бащата на Илюша, но се скарват, когато Смердяков учи Илюша да нахрани куче с карфица, скрита в къшей хляб. Илюша прави това с Жучка, тя се дави и мислейки, че е убил горкото псе, Илюша ляга болен. Всички съученици идват да го посещават, тясната стая на бившият щабскапитан е все пълна. Неочаквано идва и Коля с Перезвон, когото всички за Жучка. Накрая се оказва, че това е самата Жучка, която Коля е скрил и обучил, а тя е изплюла карфицата. Появата на кучето радва Илюша само за кратко. Идва един много известен и скъпоплатен доктор от Москва, нает от Катерина Ивановна (макар и по друга причина), който казва, че на момчето не му остава много и единственият шанс е да смени климата (за което семейството му няма средства).

Альоша отива на гости на Грушенка след задържането на брат му. Грушенка се оплаква, че само се карали с Дмитрий, че тя му носела храна, но той нищо не искал. После му казва, че брат им Иван тайно идвал на свиждане, но Дмитрий искал да скрие това по някаква причина.

След срещата си с Грушенка, Альоша отива в дома на Хохлакова, която си е навехнала крака и именно за това дошъл докторът, пратен от Катерина Ивановна. Альоша се среща и с Лизе, която ту го привлича, ту го отблъсква, изпада в истерии и постоянно си мени мнението – ще става ли или не негова жена, така и не е ясно. Тя постъпва подло, обижда го, смята се за садист и дори се самонаранява.

Альоша отива на свиждане при Дмитрий. Той му казва за плана на Иван да платят 10 000 рубли, за да избяга и още 20 000, за да замине в чужбина. Иван се среща със Смердяков. След инцидента той е много болен. Смердяков първоначално увърта много пъти, но накрая признава, че той е убиецът на Фьодор Карамазов, че той е взел парите, че е инсценирал припадъка си (а после наистина е получил такъв) и че е натопил за всичко Дмитрий, чиято слава в града е всеизвестна. Смердяков дори дава трите хиляди рубли на Иван, които до този момент първо е крил в една хралупа, а после – в чорапа си.

Иван си тръгва. Когато се прибира, присънва му се дяволът. Той почти не го подлудява с думите си, въпреки че е приел образът на изискан джентълмен с овехтели дрехи. Дяволът казва, че Иван всъщност е убиецът и той трябва да заеме мястото на Дмитрий. Че ако не бил той, Смердяков никога нямало да се реши на подобна постъпка. Когато се събужда от кошмара, при Иван идва Альоша, който му съобщава, че в навечерието на съдебния процес, Смердяков се е самоубил, като се е обесил на гвоздей.

Започва се дългият съдебен процеь. Първоначално Катерина Ивановна е на страната на Митя и дори си признава, че той навремето ѝ заел 5 000 рубли и затова, когато тя му дала 3 000 да ги прати по пощата, казала му да не бърза – тя искала той да ѝ изневери, а той ги приел именно за това. Иван също свидетелства, вади парите, дадени му от Смердяков и заявява, че той е истинският убиец, но в края на речта си изпада в изтъпление и го вадят насила от залата. Защитата на Альоша е нищожна, той се опирасамо на впечатленията си и вярата, че брат му не е способен да извърши убийство. Въпреки това има твърде много доказателства в противното – Дмитрий не веднъж се е заканвал на стария, крещял е това из кръчмите, дори е написал писмо до Катерина Ивановна, в което споменава, че ще го убие. В крайна сметка, съдът го намира за виновен и го осъжда.

В края Илюшечка умира и на гроба му викат „Ура за Карамазов!“