Чрез
пиесата си Войников осмива (и това го казва в началото) предпочитанията към
европейската мода и погрешното разбиране на „цивилизацията“.
„В
лицето на доктора Магариди исках да представя като един апостол на мнимата
цивилизация, която запленява слабите умове на девицата Анка и на майка
ѝ Злата, слепи подражатели на модите. Като помощник негов е додадено
лицето Димитраки, Анкин брат, превзет младеж, и с несвестни мъдрувания.
А в лицето на Хаджи Коста, Анкин баща, е представен противоположен
характер, който предвижда злочестните сетнини на неразбраните глупави последователи
на речената цивилизация. Такъв второстепенен характер искал съм да покажа и в
лицето на баба Стойна, която играе главна комична роля. А в лицето на Марийка
мислил съм да представя скромното българско момиче, което пази почест към майка
си и има уважение към българщината. Митю и неговите другари Герги и
Пенчю, български младежи, любители на питието, немалко са увличат по
проповедта на Маргариди, който ги подканя да презрат народните обичаи и хора̀,
па да са учат на европейски. Митю, също влюбен в лицето на Анка и подбуден от
завист и отмъщение на нейния любовник Маргарида, става най-сетне героят, който
заедно с другарите си, още и Димитраки и Злата, дошли вече в съзнание, убива
проповедника на мнимата цивилизация, който бе докарал до обезчестение дома на
Хаджи Коста. С други думи, деморализацията, която са раздава чрез буйната
несвестност на младежите у един народ, може да са изгони със свястната
съзнателност тоже на младежите.“
Анка е от богато семейство. Има родители, брат и
най-добра приятелка – Мария. Докато Мария е скромна и свенлива, каквато е
типичната българка, то Анка държи да има по една рокля на месец (най-малко) и
всяка от тях трябва да е според европейската мода. Нейна най-голяма
поддръжничка е майка ѝ, а най-голям критик – баща ѝ. Тя намира утеха единствено
у лекарая – Маргариди, който говори на френски и вижда само хубаво в
цивилизацията.
Маргариди старателно ухажва Анка. По неговите
сметки, майката е глупава, а брат ѝ Димитраки – още повече. Бащата само не може
да излъже, но ето явява се по-голям проблем – хаджи Коста иска да омъжи дъщеря
си за Митю – добро момче, най-желан ерген в село, който не разбира от френски.
Според Хаджи Коста мъжът на Анка ще ѝ налее ум в главата, затова насрочва
сватбата за след седмица.
Отчаяна, че трябва да слугува на селянин, Анка се
съгласява да замине с Маргариди, при условие, че ще се оженят. Това не се
случва. Той преспива с нея и я пуска да си върви. Жената, която им слугува,
оплюва Анка и тя изведнъж разбира колко права е била Мария.
Като научава за бягството на дъщеря си, Хаджи Коста
гони жена си от вкъщи и вика Митю и неговите приятели да открият Анка. Те
намират Маргариди и Митю го убива.
Пиесата свършва с песен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар