Любен Каравелов - Маминото детенце

1.

Разказвачът започва с описание на Казанлък и околностите му, като бавно се спира в градината на чорбаджи Нено, който лежи под едно дърво. Дава нареждания на слугата си Иван жена му да си намери по-прохладно място под кестена, да намери сина му Никола и да му донесе студената ракия. Нено и Неновица са идеална двойка. Той е мекушав и за всичко слуша жена си, но на външен вид си приличат. Нено обича тишината и спокойствието и смята, че жена му прави всичко възможно да му ги осигури, затова и я слуша.

 

2.

Двамата съпрузи си говорят за сянката и горещината, когато слугата намира Никола, но чорбаджийският син му се ядосва, задето го е подмамил да дойде с него и хапе ръката му. Кръвта на Иван попада в устата на Никола и майка му смята, че Иван го е ударил. Разказвачът отбелязва и възрастта на Никола, която майка му крие. Бабичката си спомня за раждането и за двамата съпрузи. След раждането на сина им, те напълно се променили. Неновица надебеляла и съвсем занемарила облеклото и външния си вид. Нено също започнал да дебелее и никъде да не излиза, защото жена му смятала, че си пилее парите с приятели. Пратили го в училище, наредили на учителя да не го бие, а той прекарал детството си във вършене на пакости.

 

3.

Майката започва да утешава сина си и дори му дава да пие ракия, макар да е малък. След това се събира със своите приятели, също чорбаджийски синове, да пият ракия с локма-руху. За последното дори има история. Някакъв лекар пил ракия с локма-руху и на следния ден вече бил сгоден, без да помни. Заради това избягал надалеч, кълнейки тази типично казанлъшка спиртна напитка. След като приятелите се напиват, двама остават, а останалите тръгват да се прибират. За да не ги хване стражата, отиват при Нона.

 

4.

Калугерките говорят за сина на Нено и за това как всяка го приема в стаята си. Колкото до самия Нено, той решава да препита сина си как се печелят пари. Баща му добре знае, че той харчи пари и не води добър живот, но Николчо не го слуша, а гледа как майка му влиза в избата. Хуква, когато тя излиза от там, викайки, че са ги обрали. Пращат вместо Никола, слугите си да търпят мъчения. Идва дори бакалинът със сметка за две хиляди гроша, за които Нено нищо не знае. Нено получава две кесии с пари – едната със сребро, другата със злато. Докато пие ракия с човека, които му ги е донесъл, Николчо се промъква и взима едната кесия. Али ага казва на Нено в конака да освободи слугите си и че Николчо е откраднал парите. Тогава Нено решава да ожени сина си, за да го укроти.

 

5.

Петър Бамнята има красива и умна жена, в която бедния Стоян е влюбен. Семейството на Пенка чака майка му да дойде да я поиска, но заради славата ѝ, той все се срами. Тя обаче отива и иска Пенка за жена на сина. Самият Стоян идва по-късно същия ден при бъдещите си родители.

 

6.

Стоян приема поздравления за годежа си, докато Нено у дома опитва да убеди Николчо да се ожени. Предлагат му Пенка, но тъй като тя вече е сгодена, Нено казва, че ще намери друга. Николчо обаче иска Пенка, макар вече да има Цона и целия женски метох. В идеята да е женен той вижда само възможност да прави още по-големи пакости и така настоява баща му да иде да поиска именно нейната ръка. Бащата на Пенка, Петър, е поблазнен от идеята дъщеря му да се обвърже с местния големец и приема.

 

7.

Нено и Неновица разговарят за суматохата, която са създали в дома на Петър. Пенка не желаела да се омъжи за Никола и плачела, а Стоян хвърлил върнатите дарове в Тунджа и заминал за Влашко. След две седмици оженили Никола и Пенка, а майката на Стоян обвинила Никола, че е зачернил нейният син с постъпката си и жена му бял ден няма да види с такъв като него. След сватбата Нено казва на жена си да му донесе двете кесии с пари, но като разбира, че са му изчезнали 60 хиляди гроша, Нено умира. Поп Кън обслужва погребението му, но нито жена му, нито синът му идват. Тя е болна, а той е твърде пиян. След смъртта на баща си, на Никола му били нужни 4 години, за да изхарчи богатството на баща си. В това време жена му родила две деца. Той решил да продаде къщата и гюловете, но защото били на майка му, не му позволили. След това той заминал за Влашко да живее с някаква циганка, която го хранела. В Казанлък жена му трябвало да работи на чуждите гюлове, за да изхранва децата и снаха си и да си спомня през сълзи за своя Стоян.